Мнение
Икономическата реалност е изпълнена с парадокси – неочаквани резултати, които се движат в посока, противоположна на интуитивните ни очаквания. Най-добрият пример е нововъведение, което изглежда позволява по-ефективно използване на наличните ресурси. Интуицията може да подскаже, че резултатът ще бъде по-малко потребление на ресурси, но действителността често е точно обратната.
Това се нарича парадоксът на Джевънс и се основава на известен спор около парната машина, която направи използването на въглищната енергия много по-ефективно от всякога. Това доведе до широко разпространени прогнози, че въгледобивната промишленост ще преживее драстичен спад в необходимостта от производство. Икономистът Хенри Джевънс твърдеше обратното: търсенето на въглища ще скочи именно защото всяка единица ще стане по-ценна за задачата, която изпълнява.
Той се оказа прав. Изводът важи за много области от живота. Понякога именно нещото, за което смятаме, че е застрашено от нововъведение, което сякаш почти го заменя, предизвиква точно обратното: първоначалният ресурс става по-ценен от всякога.
Да разгледаме проблема с фалшивите луксозни стоки. Става дума за маратонки Nike, аксесоари Gucci, куфари и чанти Louis Vuitton, часовници Rolex и т.н. Съществува огромна световна икономика, поддържана от фалшификати. Просто няма как една-единствена марка да ги изкорени напълно. Бил съм в турски градове, където магазините за оригинални и фалшиви стоки спокойно продават привидно еднакви продукти, но на коренно различни цени.
Икономистите изучават това явление от много години и резултатите от емпиричните изследвания почти винаги са едни и същи. Фалшивата стока не намалява стойността на автентичната. Всъщност натискът върху оценката действа в обратната посока. Цените на оригиналния продукт се повишават, поради което луксозните марки знаят по-добре от всеки друг да не предприемат прекалено сурови мерки.
Каква може да е причината? Фалшивата стока рекламира марката в две посоки. Тя разпространява името ѝ. А самият факт, че тези компании отделят време и ресурси, за да се опитат да възпроизведат оригинала, изпраща пазарен сигнал, че оригиналът си заслужава да бъде копиран. Резултатът е трескаво надпреварване сред потребителите, които могат да си позволят истинския продукт, да го открият, удостоверят и да се похвалят с него.
Крайният резултат е, че оригиналът става по-ценен от всякога.
Компанията Coca-Cola откри това още в началото на своята дейност в края на XIX век. Въпреки прочутата тайна рецепта имаше много имитатори. Компанията се опита да спре фалшивите продукти чрез мерки срещу тях и чрез нови похвати, като красивата бутилка, която други фабрики тогава не можеха да възпроизведат. През цялото това време търсенето на Coca-Cola само растеше. Имитаторите ѝ само подхранваха легендата през десетилетията. Накрая лозунгът „истинското нещо“ се превърна в основен маркетингов призив.
Днес в Китай и на други места има огромни ателиета на художници, специализирани във възпроизвеждането на стари картини на старите майстори. Те продължават да се разрастват, а търсенето на продукцията им нараства още повече, без изобщо да намалява оценката на оригинала. Точно обратното. Самото имитиране и фалшифициране е пазарен сигнал, който насочва потребителското търсене към онова, което се имитира.
Сега стигаме до същината на причината да обяснявам всичко това. Тя е свързана с изкуствения интелект или свръхинтелекта, или както искате да го наричате. Всъщност смятам, че съкращението AI вече се е наложило. Само няколко години след внедряването му е вероятно повечето от думите, които прочитате в един обикновен ден, да се пишат от машини, а не от хора. Същото важи и за видеата и филмите. Системите с изкуствен интелект играят огромна роля и в рекламата, и в музикалното производство.
Това предизвика екзистенциална паника сред творците. Дали не биват изцяло заменени? Издателите вече не могат да различат кое е истинско и кое е автентично. Миналата седмица стана известно, че книга, разглеждана за награда, се е оказала текст, генериран от изкуствен интелект. Това е унижение за всички замесени.
Няма съмнение, че тези нововъведения основателно тревожат творческата общност. Но нека имаме предвид в какво е специализиран изкуственият интелект. Той е изключително добър в изпълнението на рутинни задачи, автоматизирането им и спестяването на време и други ресурси. Колкото повече използвате AI по този начин, толкова повече той изглежда като чудо. Онова, за което преди само няколко години бяха нужни месеци, сега отнема минути.
Това, което AI не може да прави, е да мисли творчески, да прави проницателни преценки, да достига до автентично въображение и да упражнява морално съзнание. Доколкото се държи така, сякаш може да прави тези неща, той само имитира хората. Но човешкият ум винаги ще запази предимството си в творческата искра, в раждането на нови идеи и в предаването на дълбоки емоции, породени от преживяването на любов, страх, ужас, ревност, ярост, покруса и жертвоготовна съпричастност.
С други думи, автентичните плодове на човешката искра винаги ще имат стойност дори в свят, залят от AI-боклук и от впечатляващите му резултати.
Можем напълно да очакваме, че истинските човешки постижения ще следват посоката на всичко преди тях. Както въглищата станаха по-ценни след появата на парната машина и както цената на истинската чанта Louis Vuitton непрекъснато се повишава. Фалшификатите не намаляват цената и стойността на оригинала, а точно обратното – създават още по-интензивно търсене на автентичност. Това важи за всяка технология, която прави използването на съществуващ ресурс по-ефективно – тя ще увеличи търсенето на този ресурс.
Нищо от това не означава, че AI няма да унищожи много работни места, особено такива, които разчитат на рутинни изчисления и задачи. Много от тях за щастие ще изчезнат. Въпреки това вече сме уморени от създадените от AI видеа, в които липсва творческата искра, а изображенията, генерирани от AI, със своите характерни особености вече са станали скучни.
Всичко това ще изисква приспособяване към новите реалности. Въпреки това напълно очаквам истинската симфония да се завърне, автентичната маслена картина да достигне нови върхове на славата, а истински виртуозният писател да се радва на още по-голямо търсене.
Когато е достъпен и по джоба ни, никой не иска фалшификат, ако има възможност да избере оригинала.
Помислете за тръбния орган в голяма катедрала. Това е преживяване, което обхваща цялото тяло. Няма нищо друго подобно. Можете да слушате записи у дома, но те са бледа имитация, а цифровият файл на телефона ви е още по-бледа. AI интерпретация на фалшиво произведение на Бах е още по-далеч от това. Колкото повече се отдалечаваме от основополагащата форма на изразяване – гения на човешкия ум, съчетан с най-физическата форма на превръщането му в реалност, – толкова по-малко тя омагьосва духа.
Пазарът несъмнено ще разработи все по-сложни механизми за удостоверяване и обозначаване на човешката автентичност, както луксозните марки разработиха холограми и верификация чрез блокчейн, за да различават истинските стоки от фалшификатите. Вече наблюдаваме появата на сертификати „създадено от човек“ и проследяване на произхода, които носят по-високи цени не поради носталгия, а заради дълбокия потребителски стремеж към връзка с истинско съзнание.
Творческите професии ще се разделят на две: онези, които използват AI само като парна машина за ума, освобождавайки уникалните си способности за работа, носеща безпогрешния им човешки почерк, и онези, които изцяло се предават на алгоритмичното производство, само за да се окажат потопени в същия „боклук“, който пазарите отхвърлят.
Икономическите победители ще разберат, че AI допълва, а не замества творчеството – той поема рутинното производство, докато човешката преценка, моралната смелост и въображаемата дълбочина се превръщат в най-редките и най-ценните стоки от всички.
Парадоксът на Джевънс ни показва, че ефективността не намалява стойността, а разкрива какво е наистина оскъдно. Докато AI прави посредствеността изобилна и безплатна, той едновременно с това осветява дълбокия недостиг на истинско човешко прозрение, на страдание, превърнато в изкуство, и на любов, проявена чрез творческа жертва.
Не вървим към бъдеще, в което реалният свят ще бъде обезценен от изкуствената си имитация, а към такова, в което автентичността ще се превърне в най-висшия лукс – единственото нещо, което никоя машина не може да произведе, никой алгоритъм не може да оптимизира и никакъв фалшификат не може да възпроизведе. И парадоксално, това може да е най-обнадеждаващият икономически сигнал от всички.
