Планираните от Пекин ограничения върху технологиите за изкуствен интелект, биотехнологии и слънчева енергия може да засилят краткосрочните му позиции, но да подтикнат други държави да разработят алтернативи
Предложените от Китай нови ограничения върху износа на 40 технологии в областта на изкуствения интелект, биотехнологиите и слънчевата енергия могат да му дадат предимство в търговските преговори, но и да насърчат други държави да изградят алтернативни вериги за доставки, смятат анализатори.
Министерството на търговията на Китай обяви предложението на 16 октомври, като посочи националната сигурност като причина. Министерството заяви, че работи с Министерството на науката и технологиите за разширяване на списъка на страната с технологии, подлежащи на забрана или ограничения за износ.
Предложението обхваща 23 технологии за изкуствен интелект, пет биотехнологични и фармацевтични технологии и 12 слънчеви фотоволтаични технологии. От тях 14 ще бъдат забранени за износ, а 26 ще подлежат на ограничения.
Министерството посочи, че предложените мерки за контрол върху технологиите за изкуствен интелект ще предотвратят използването им за атаки срещу чувствителна национална инфраструктура или за заобикаляне на системите за национална сигурност. То определи предложените ограничения върху фармацевтичните технологии като необходими за защитата на националната и биологичната сигурност, а тези върху слънчевите технологии – като защита на интересите на националната сигурност.
Пекин търси лостове за влияние
Съобщението дойде около три седмици след като китайският лидер Си Дзинпин посети Съединените щати от 23 до 26 септември.
Макар Си и президентът на САЩ Доналд Тръмп да се договорятха да удължат примирието в търговската си война до януари 2027 г., споразумението не разреши по-дълбоките структурни противоречия между двете държави.
Су Дзъ-юн, научен сътрудник в Тайванския институт за изследвания на националната отбрана и сигурността, заяви пред The Epoch Times, че предложените от Китай ограничения върху износа на технологии са преди всичко политически сигнал в отговор на американските ограничения за използването на китайски технологии в САЩ.
„Въпросът остава нерешен. [Пекин] прави политическо изявление“, каза Су.
Предложението също така ще разшири въздействието на новите китайски разпоредби за пътуванията в чужбина, които влязоха в сила на 15 септември. Те забраняват на китайски граждани, нарушили правилата за контрол на износа или за внос и износ на технологии, да напускат страната.
Су посочи, че макар развитието на изкуствения интелект в Китай да е ограничено откъм хардуер заради американските ограничения за износ на усъвършенствани полупроводници за Китай, софтуерните му възможности са напреднали сравнително бързо. Затова предложените мерки биха могли да помогнат на Пекин да ограничи изтичането на инженери, служители от сектора и софтуерни технологии, добави той.
Китай заема и значима позиция в световното фармацевтично производство, което дава на Пекин стимул да използва свързаните с лекарствата технологии като разменна монета, каза Су. В областта на слънчевата енергия режимът се стреми да контролира износа на технологии, свързани с клетки с по-висока ефективност.
Мерките съчетават политическо сигнализиране с упражняване на контрол върху стратегически важни технологии, посочи Су.
Сун Гуо-сян, професор по международни отношения и бизнес в университета „Нанхуа“ в Тайван, заяви пред The Epoch Times, че Пекин се стреми да запази контрола върху ключовите технологии, производствените си предимства и трансфера на технологии, като същевременно забави чуждестранните конкуренти и съхрани предимството си в преговорите.
Контролът върху редкоземните елементи е предупреждение
Су сравни предложените технологични ограничения с китайския контрол върху износа на редкоземни елементи.
Китай доминира световната верига за добив, рафиниране и производство на редкоземни елементи с пазарен дял, достигащ 90%. Пекин използва контрола върху износа и проверките за лицензиране, за да превърне това господстващо положение в геополитически лост при тарифни спорове и в борбата срещу американските ограничения за износ на технологии.
Господстващата позиция на Китай при редкоземните елементи подтикна Съединените щати и техните съюзници да възстановят вътрешното производство, да развият алтернативни вериги за доставки и да инвестират в рециклиране и заместители.
Според Су подобна динамика се наблюдава и при изкуствения интелект, фармацевтиката и слънчевата енергия. Но макар Китай да притежава важни производствени и преработвателни възможности, западните държави запазват водещи позиции в голяма част от фундаменталните научни изследвания и усъвършенстваните технологии.
„В краткосрочен план това със сигурност ще има ефект“, каза Су. „Но в дългосрочен план за лидера“ – визирайки Съединените щати – „няма да е твърде трудно да възстанови тези производствени процеси. Въпрос е само на време.“
Сун също посочи, че несигурността, породена от китайския контрол върху износа, ще накара глобалните компании да диверсифицират веригите си за доставки и ще насърчи инвестициите извън Китай.
„По този начин Пекин може да удължи краткосрочното си технологично предимство, но също така ще стимулира развитието на алтернативни възможности в чужбина, което постепенно ще отслаби дългосрочната пазарна позиция на Китай“, заяви Сун.
Су каза, че използването на контрол върху износа за оказване на натиск върху други държави в крайна сметка може да подкопае доверието в китайските компании в чужбина и да засили аргументите за правителствени ограничения върху китайските продукти и технологии.
„Подходът на Китай е като да се простреляш в крака: носи краткосрочни ползи, но в дългосрочен план не дава нищо“, каза той.
Чън Уън и И Жу допринесоха за този репортаж.
