Докато Европейският съюз намалява зависимостта си от Китай, правителството в София говори за България като „врата“ на Китай към Европа
На 1 ноември българите избират президент. На втория тур се срещат Илияна Йотова и Андрей Гюров.
Йотова вече е президент. Тя зае поста на 23 януари 2026 г., след като Румен Радев подаде оставка. Днес Радев е министър-председател. Йотова е подкрепена от БСП и от партията на Радев „Прогресивна България“. Гюров беше служебен министър-председател. Той е подкрепен от „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.
Президентът не управлява пряко. Но той представлява държавата пред света. Той е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност.
Ако Йотова спечели, президентът и правителството ще бъдат от един и същ политически лагер. Именно правителството на този лагер задълбочи тази есен контактите с Китай.
Йотова и наследството на БКП
Политическата ѝ кариера е изцяло в БСП – наследницата на БКП. От 1997 до 2007 г. Йотова ръководи пресцентъра на партията. От 2000 г. е член на нейния Висш съвет. След това е народен представител, а от 2007 до 2017 г. – евродепутат. През 2017 г. става вицепрезидент заедно с Радев.
БКП се преименува на БСП на 3 април 1990 г. Новата партия пое политическата отговорност за управлението на страната от 1944 до 1989 г.
От 2011 г. всяка година на 1 февруари България почита жертвите на комунистическия режим – на Народния съд, на лагерите като „Белене“ и на десетилетията политически преследвания. В изказванията на Йотова, публикувани от президентската институция и в медиите, не се посочва ясно осъждане на престъпленията на комунистическите режими – нито у нас, нито по света.
На 19 октомври Йотова се срещна с китайския външен министър Уан И. В съобщенията за срещата се говори за доверие и приятелство. Правата на човека не са споменати в тях. Китай и днес се управлява от комунистическа партия.
Една есен на срещи с Пекин
Сближаването има предистория. През 2019 г. Радев, тогава президент, подписа със Си Дзинпин декларация за стратегическо партньорство между двете страни.
През есента на 2026 г. срещите следват една след друга:
- 2 септември: Правителството одобрява четири меморандума с Китай. Първият е между българското Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията и китайското Министерство на търговията. С него се създава съвместна работна група за инвестициите. Другите три са между Българската агенция за инвестиции и три китайски дружества.
- 10 септември: Министърът на отбраната Димитър Стоянов приема китайския посланик Дай Цинли. Говорят за обучението на китайски офицери във Военната академия „Г. С. Раковски“ – в магистърски програми на стратегическо и оперативно равнище.
- 10 септември: Вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев води българска делегация в Пекин. Там заседава Българо-китайската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. Пулев се среща с китайския вицепрезидент Хан Джън и с вицепремиера Дин Сюесян. В центъра на разговорите е автомобилната промишленост.
- 25 септември: В Ню Йорк Йотова се среща с Хан Джън. Обсъждат пряка въздушна линия София – Пекин и изложба на тракийско съкровище в Пекин през 2029 г.
- 15 октомври: Министърът на културата Евтим Милошев приема посланик Дай Цинли.
- 19 октомври: Уан И идва отново в София, 11 години след първото си посещение. Среща се с Радев, Йотова, външния министър Велислава Петрова и Пулев.
Според китайската държавна агенция „Синхуа“ Радев е заявил, че България твърдо спазва принципа за „един Китай“ и няма да поддържа официални контакти с Тайван. Той е описал България като „врата и мост“ между Европа и Китай. Според правителствената информационна служба Радев е предложил през пролетта на 2027 г. в България да се проведе среща на високо равнище за транспортните връзки между Централна Азия и Европа. Уан И го е поканил на посещение в Китай.
Как това се вписва в „Един пояс, един път“
„Един пояс, един път“ е стратегия, обявена от Си Дзинпин през 2013 г. Китай финансира и строи в чужбина пътища, железници, пристанища и електроцентрали. Обикновено това става с китайски заеми и с китайски фирми. Целта е мрежа от търговски пътища между Китай и Европа.
Според Министерството на външните работи на Китай Уан И е обсъдил с Петрова свързването на „Един пояс, един път“ с т.нар. Среден коридор. Това е търговският път от Китай през Централна Азия и Каспийско море към Европа. Правителството на Радев иска България да бъде врата на този път към ЕС.
През юни 2026 г. изданието The Epoch Times описа изследване на Монреалския институт за глобална сигурност. То показва как Китайската комунистическа партия печели влияние в Европа. Методите са четири: привличане на политическия и икономическия елит, натиск върху китайските общности в чужбина, влияние върху медиите и изграждане на мрежи в бизнеса, науката и гражданските организации. Според изследването влиянието често минава през местното равнище – побратимени градове, пристанища, културни проекти. Там то по-лесно убягва от вниманието на държавата.
Част от тези области – култура, образование и особено обучението на военни – присъстват и в срещите от тази есен. Само по себе си това не доказва влияние. Но според изследователите именно такива контакти изискват внимание.
Какво преживяха другите
България не е Сърбия или Черна гора. Засега тя няма китайски заеми, а меморандумите не са обвързващи договори. Опитът на другите показва какво може да последва, ако от намеренията се стигне до големи проекти с китайски пари и фирми.
Сърбия: На 1 ноември 2024 г. бетонната козирка на гарата в Нови Сад се срути. Загинаха 16 души. Според The Epoch Times гарата е била ремонтирана с пари по „Един пояс, един път“. Протестиращите обвиниха властите, че ремонтът е бил некачествен и съпроводен с корупция. Протестите продължиха почти две години. На 25 октомври 2026 г. президентът Александър Вучич призна поражението на партията си на предсрочните парламентарни избори.
Пак в Сърбия, в китайската фабрика за гуми „Линглонг“ в Зренянин, около 500 работници от Виетнам са били подложени на опасни условия на труд. През декември 2021 г. Европейският парламент прие резолюция за принудителен труд и трафик на хора във фабриката. Той призова Сърбия да разследва случая.
Черна гора: През 2014 г. страната взе от Китай заем в размер на около 1 млрд. евро. Парите бяха за магистрала от пристанище Бар към Сърбия. Заемът се оказа непосилен. През април 2021 г. ЕС заяви, че няма да помогне на Черна гора да го изплати.
По света: През декември 2023 г. в Индонезия при взрив в китайски металургичен завод загинаха 21 работници. Полицията посочи двама китайски ръководители като заподозрени за небрежност. В Еквадор водноелектрическата централа „Кока Кодо Синклер“, построена от Китай за 2,7 млрд. долара, е с хиляди пукнатини. В Пакистан водноелектрическата централа „Нийлъм – Джелъм“ беше спряна заради пукнатина в тунел. В Уганда в централата „Исимба“, построена от Китай, бяха открити над 500 строителни дефекта.
Италия: През 2019 г. Италия стана единствената страна от Г-7 (групата на седемте водещи индустриализирани държави), която се присъедини към „Един пояс, един път“. През декември 2023 г. правителството на Джорджа Мелони излезе от инициативата. Външният министър Антонио Таяни призна, че участието „не даде резултатите, на които се надявахме“.
Европа се пази, София се сближава
Европейският съюз отдавна вижда „Един пояс, един път“ като риск. През 2021 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи собствена програма за инвестиции по света – „Глобален портал“. Фон дер Лайен я нарече „истинска алтернатива“ на китайската инициатива. Държавите, каза тя, се нуждаят от „по-добри и различни предложения“. Тя обеща инвестиции, които не трупат непосилни дългове.
На 16 септември 2026 г. фон дер Лайен каза, че търговският дефицит на ЕС с Китай е стигнал до „преломна точка“. Той вече е около 1 млрд. евро на ден. Тя обеща, че Брюксел ще използва „всички инструменти“, за да промени това. На 7 октомври Европейският парламент призова за по-малко стратегическа зависимост от Китай и за по-строга проверка на китайските инвестиции.
Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас се срещна с Уан И през юли 2025 г. Тогава тя каза: „Китай не ни е противник, но в областта на сигурността отношенията ни са под нарастващо напрежение.“
Разликата с политиката на София е ясна. Брюксел търси начини да намали зависимостта си от Китай. Радев вижда България като „врата и мост“ за Китай към Европа. Пълните текстове на меморандумите с Китай не са публикувани. Според сайта „Свободна точка“ Министерството на икономиката не е отговорило на въпроси какви ангажименти поема България с тях.
Критиците в САЩ
Във Вашингтон най-остри са републиканците. Джон Муленаар е председател на специалната комисия на Камарата на представителите за Китайската комунистическа партия. През февруари 2026 г. той заяви: „Всяко внушение, че «Един пояс, един път» е безкористна инвестиция, е лъжа.“ През май 2026 г. Муленаар призова европейските лидери да не отстъпват пред натиска на Пекин и да забранят китайското телекомуникационно оборудване.
Марко Рубио, днес държавен секретар на САЩ, предупреждава за същото от години. През 2020 г., като сенатор, той подписа заедно с други републикански сенатори писмо срещу „дипломацията на дълговия капан“. Така критиците наричат китайската практика да се дават заеми, които бедните страни не могат да върнат. След това тези страни стават зависими от Пекин. През февруари 2025 г., само дни след посещение на Рубио, Панама обяви, че няма да поднови участието си в „Един пояс, един път“.
По същия повод републиканецът Майкъл Маккол нарече китайското навлизане в Западното полукълбо „ясна и непосредствена опасност“ за интересите на САЩ.
Институтите „Конфуций“ и работилниците „Лубан“ – меката сила за идеологическо влияние на КНР
Докато “Един пояс, един път“ е известен най-вече със своите инфраструктурни проекти, режимът в Пекин чрез мека сила популяризира комунистическата идеология в държавите от инициативата, използвайки институтите „Конфуций“ и програми за обмен на таланти. Организацията Ханбан, която е тясно свързана с ККП, създава програмата Институт „Конфуций“ през 2004 г. Привидно програмата подпомага популяризирането на китайския език и култура в световен мащаб, но световната общност изразява доказани опасения, че Китай я използва за разпространение на политическа пропаганда.
На територията на България има два института „Конфуций“, интегрирани в академичните системи на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Институт „Конфуций“, открит през 2007 г. в Софийския университет, е първият в Източна Европа и на Балканите. В края на 2021 г. стартира и първата работилница „Лубан“ в страната ни – Българо-китайски център в Аграрния университет в Пловдив, които се разглеждат като „втория етап“ на инициативата “Един пояс, един път“ като инструмент за наблюдение, цензура и пропаганда.
На 19 октомври 2026 г. Министерството на отбраната на САЩ съобщи, че проверки за сигурност, които е разпоредило в 30 американски университета, са довели до мащабни действия за прекратяване или ограничаване на научноизследователски партньорства с Китай, определени като потенциален риск за националната сигурност. Военният министър на САЩ – Пийт Хегсет заяви, че Пентагонът е закрил 80 преименувани центъра, бивши Институти „Конфуций“, в 30 университета, след като проверки установиха рискове за американските научни изследвания.
Китайската комунистическа партия повече от 20 години е изключително активна в кражбите на интелектуална собственост, за да укрепи своята военна и икономическа сила. Програмата „Хиляди таланти“ например насърчава чуждестранни учени да участват в икономически шпионаж и кражба на интелектуална собственост.
ККП заплашва киберсигурността, извършва религиозни репресии и провокира глобална информационна манипулация
Считана главно за крадец с икономически цели в киберпространството, ККП към момента се разглежда от американските военни като най-голямата киберзаплаха и „напредващ противник“, способен не само на шпионаж, но и на потенциално саботиране на жизненоважни системи. Телекомуникационните мрежи са особено важни цели, тъй като са обект както на кибершпионаж, така и на потенциални кибератаки. Вече има добре документирани случаи на китайски телекомуникационни компании (Huawei/ZTE), които пренасочват данни от САЩ или Европа към Китай. С днешна дата повече от дузина годишни доклади за киберсигурността и свързаните с нея тенденции за 2025 г. бият тревога за все по-усъвършенстваните кибервъзможности на Китай.
ККП има за цел да пръсне по земното кълбо комунистическа атеистична идеология, разрушавайки безброй храмове и манастири в Китай, преследвайки християни, будисти, католици и мюсюлмани. ККП системно започва да контролира културно-информационните средства на Запада: глобални медии, големите технологични компании, Холивуд, спортната индустрия и политиците, наблюдавайки ги как се кланят отново и отново, самоцензурирайки речта си в полза на Пекин. Общочовешките ценности са покварени до крайност.
На 1 юли 2026 г. влезе в сила новия китайски Закон за насърчаване на етническото единство и напредъка (Ethnic Unity and Progress law). Законът официално утвърждава дългогодишната политика за поставяне на стандартния китайски език (мандарин) в центъра на образованието още от детската градина и насърчава изграждането на единна национална идентичност сред 55-те официално признати етнически малцинства в Китай.
Законът съдържа разпоредби, които позволяват на китайските власти да преследват лица и организации в чужбина, ако Пекин прецени, че действията им подкопават „националното единство“ или подбуждат към „сепаратизъм“. Правозащитни организации предупредиха, че законът предоставя на ККП формално правно основание да преследва дисиденти и други неудобни лица извън Китай. Членове на Камарата на представителите на САЩ внесоха двупартийна резолюция, осъждаща закона, като предупредиха, че той ще разшири усилията на китайския режим да налага своята идеология извън границите на страната и да премахва културните и религиозните права.
Разширяването на взаимоотношенията с комунистически Китай
Разширяването на взаимоотношенията с КНР може да доведе до икономическа и политическа зависимост, която да бъде използвана като инструмент за всеобхватно влияние, включително за цензура или натиск върху вътрешната и външната политика на България.
В последната половин година зачестиха случаите на извършване на дейност от Посолството на КНР в Република България в полза на чужда държава, застрашаваща националната сигурност, касаеща намеса в събития, организирани в защита правата на човека.
Пряка намеса на Посолството на КНР в България в политиките на страната ни
Китайска комунистическа партия (ККП) е отговорна за извършването на най-сериозния по мащаб и жестокост геноцид в нашето съвремие – жестокото преследване на мирната духовна група Фалун Дафа (известна още като Фалун Гонг) вкл. насилствено отнемане в огромни мащаби на човешки органи от последователи на духовната практика в КНР.
Българска Фалун Дафа асоциация (БФДА) организира представянето в България на Международната художествена изложба „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ (The Art of Zhen Shan Ren – в превод „Изкуството на Истинност, Доброта, Търпение“). Пътуващата изложба представя красотата на самоусъвършенстването в китайската традиционна духовна практика Фалун Дафа, като разказва за продължаващите вече 27 години жестоки репресии от страна на ККП срещу мирното духовно учение. Художествената изложба е обиколила повече от 900 града в над 50 държави, като творбите са излагани в Европейския парламент и Камарата на представителите на САЩ, както и в парламентите на Обединеното кралство, Канада, и Австралия.
По време на тазгодишното турне на изложбата в България служители на Посолството на КНР в Република България изпратиха пропагандна информация с настояване за сваляне на изложбата, която разкрива жестокото нарушаване правата на човека от ККП и насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай. През месец март 2026 г. от Посолството на КНР е изпратено еднообразно съобщение по електронната поща на домакините на изложбата: Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1927 г.“ в град Белово, както и Народно читалище „Йордан Йовков – 1870 г.“ в град Добрич. Проведен е и телефонен разговор между представил се като преводач на посолството и главния секретар на читалището в град Белово в настояване от страна на посолството за прекратяване на изложбата.
Транснационални репресии и законодателни промени
Извън Китай ККП отдавна извършва транснационални репресии срещу Фалун Дафа и компанията за сценични изкуства „Шен Юн“, американска компания за класически китайски танц, основана от практикуващи Фалун Дафа и представяща традиционната култура на Китай преди комунизма. Агресивността, честотата и насилственият характер на инцидентите са се увеличили драстично последните две години. Тази промяна не е случайна – от юни 2024 г. вътрешни партийни източници разкриват подробности и инструкции от Си Дзинпин и други висши ръководни кадри на ККП, които очертават тактиките, които режимът планира да приложи. Тези тактики сега се проявяват в реални събития – фалшиви бомбени атаки (някои от сигналите за заплахите е разследвано, че идват директно от централата на Huawei), пропагандни кампании и физически нападения.
На 16 юни 2026 г. Сенатът на САЩ единодушно прие Резолюция № 444, с която осъжда Си Дзинпин за „измама, подкопаване на перспективите за мир и сигурност и организиране на престъпления срещу човечеството“. Резолюцията призовава още правителството на САЩ и неговите агенции да използват всички налични инструменти – включително правомощията по закона „Магнитски“ с глобален режим на санкции – за отчетност в областта на правата на човека, позволяващи налагането на санкции срещу лица, отговорни за сериозни нарушения на човешките права или корупция – за да потърсят отговорност от длъжностни лица на ККП. Резолюцията отбелязва, че ККП е излъгала света относно произхода на вируса SARS-CoV-2, причиняващ COVID-19, и относно лекотата на предаването му, като е използвала международни организации като Световната здравна организация за „разпространяване на лъжи“.
Резолюцията акцентира и върху ролята на ККП в кризата с фентанила в Съединените щати, като китайското правителство субсидира незаконната индустрия за износ на прекурсори на фентанила.
Според резолюцията са зачестили и случаите на шпионаж и кибератаки. През 2017 г., например, четирима хакери, подкрепяни от китайската армия, извършват кибератака срещу американската кредитна компания Equifax и открадват личните данни на около 145 милиона американци, съгласно информация от ФБР. В резолюцията се посочва още, че от февруари 2021 г. до декември 2024 г., в 20 щата на САЩ са документирани над 60 случая на шпионаж, свързани с ККП в т.ч. оперирането на таен китайски полицейски участък в Ню Йорк, каквито тайни участъци има в много страни по света.
На 1 юли 2026 г. в щата Флорида, САЩ влезе в сила мярката, HB 905, официално озаглавена Закон за ограничаване и противодействие на чуждестранната намеса. Въпреки че законът не е насочен единствено срещу Китай, две от разпоредбите му са пряко свързани с него – премахването на Института за сътрудничество между Флорида и Китай от системата на щатските институти за връзка и изискването обучението по етика да включва познати методи, използвани от чуждестранни държави от особено значение за влияние върху местните власти, в т.ч. стратегията на Единния фронт на Китайската комунистическа партия.
Нарушаване на правата на човека и насилственото отнемане на човешки органи
Изключително тревожно е, че Китай наскоро заяви, че възнамерява да насърчава международния обмен и сътрудничество в областта на донорството и трансплантацията на органи между страните от инициативата „Един пояс, един път“. Изявлението предизвика загриженост сред наблюдателите на Китай, които считат, че истинската цел на режима е да разпространи практиката си на насилствено отнемане на органи.
Пекин използва новата индустрия с насилствено отнемане на органи не само за осигуряване на мултимилиардни приходи от платежоспособни пациенти, но и за глобално влияние посредством т. нар. „органова дипломация“. За да спечели чуждестранни лидери и ключови световни фигури, които не могат да бъдат купени с пари, слава и изнудване, ККП използва друг метод, а именно: дълголетие и животоспасяващи процедури посредством присаждане на органи. Органовата дипломация на Китай е завоалирана в т. нар. „Здравен път на коприната“ – имащ за цел да насърчи международното сътрудничество в здравеопазването и разширяване на глобалното лидерство на Китай в тази област. Инициативата е част от „Един пояс, един път“. Тези факти се потвърдиха и от разговора между руския президент Владимир Путин и Си Дзинпин, уловен от неизключен микрофон. В него двамата обсъждат удължаването на живота до 150-годишна възраст чрез трансплантация на органи.
Според доклада на правозащитната организация Human Rights Watch за 2025 г., ККП продължава да упражнява масови репресии срещу религиозни и етнически групи, които са подложени на незаконни арести и затвор, изтезания, принудително „превъзпитание“ и насилствено отнемане на органи, което е обект на международно осъждане. Това брутално нарушаване на човешките права беше разгледано многократно от ООН. Независим международен „Трибунал за Китай“ в Лондон, определи Китай като криминална държава заради практиките на насилствено отнемане на органи от живи „затворници на съвестта“. Европейският парламент прие три резолюции срещу насилственото отнемане на органи от последователи на духовната практика Фалун Гонг, уийгури и други малцинствени групи, а през май 2025 г. Конгресът на САЩ прие законопроект, целящ да санкционират лица, замесени в тези престъпления срещу човечеството.
През 2025 г. международна петиция е инициирана от неправителствените организации „Лекари срещу насилственото отнемане на органи“ (Doctors Against Forced Organ Harvesting) и Международната коалиция за прекратяване на злоупотребите с трансплантации в Китай (The International Coalition to End Transplant Abuse in China – ETAC). Петицията https://fohpetition.org/ апелира към правителствените лидери на държавите от Г7+7 (Г7 + Аржентина, Австралия, Индия, Израел, Мексико, Южна Корея, Тайван) да издадат съвместна декларация, осъждаща практиката на насилствено отнемане на органи в КНР и призоваваща за незабавното ѝ прекратяване, като се приложи междуправителствен план, включващ спиране на всякакъв обмен с КНР в областта на трансплантационните практики; предприемане на мерки за информиране и предпазване на населението от съучастничество в насилствено отнемане на органи чрез получаване на трансплантиран орган в КНР; стартиране на разследвания за определяне на отговорността за всякакви действия, противоречащи на разпоредбите на Конвенцията за геноцида, извършени срещу последователите на Фалун Дафа, уйгури и др. в КНР.
Промяната на Китай отвътре
Редакционната поредица на медията The Epoch Times от 2004 г. „Девет коментара за комунистическата партия“ вдъхновява народно движение за напускане на ККП и свързаните с нея организации. Към юли 2026 г. над 463 милиона души са напуснали Китайската комунистическа партия, Китайската комунистическа младежка лига и Пионерската организация на ККП, съгласно данни на Глобалния център „Туйдан“ (https://global.tuidang.org/). На онлайн страниците на медията вкл. на българското издание е публикувана и книгата “Как призракът на комунизма управлява нашия свят“ (How the Specter of Communism Is Ruling Our World) на същия редакторски екип, която разобличава демоничната същност на комунизма и разкрива проявите му в нашето съвремие.
България следва да подхожда с изключителна предпазливост към задълбочаването на отношенията с Китай
Поддържането на икономически отношения с държава, обвинявана в престъпления срещу човечеството, може да се възприеме като мълчаливо одобрение или непряка подкрепа на тези действия. Докато търговията и инвестициите са важни за икономическия растеж, те не бива да се превръщат в троянски кон за чуждо влияние. Страната ни следва да защитава своята демократична идентичност и да гарантира, че икономическите ползи не се постигат за сметка на политическа и икономическа зависимост.
