Си няма посочен наследник и е отстранил всички останали в ръководството на режима, които са имали лидерски потенциал, оставяйки го без резервен план, казват експерти
На фона на спекулациите за здравословното му състояние експерти казват, че ако китайският лидер Си Дзинпин изпадне в недееспособност или се случи нещо по-лошо, Китайската комунистическа партия (ККП) вероятно ще потъне в борба за власт, която може да парализира режима или дори да доведе до неговия крах.
Слухове за здравословни проблеми преследват Си от 2019 г. насам и излязоха на преден план по време на неотдавнашните му посещения в САЩ и Индия, където изглеждаше, че има известни затруднения при ходене.
The Wall Street Journal, позовавайки се на неназовани източници, добави подробности, че помощниците на Си са планирали програмата му според това колко далеч може да ходи и колко дълго може да стои прав, макар информацията да остава непотвърдена.
Макар здравето да е безспорно личен въпрос, това важи в по-малка степен за върховния лидер на крайно потаен режим, където то може да има далечни геополитически последици, казаха няколко експерти пред The Epoch Times.
„Ако той умре или изпадне в недееспособност, режимът вероятно няма да има ясно установена власт“, заяви Брадли Тайър, научен сътрудник в American Freedom Alliance и автор на „100-годишната война на Америка: Как да победим комунизма“.
„Това може да бъде особено опасен период за комунистическите режими, тъй като вероятно ще има съперничещи си фракции, които ще се борят за контрол“, каза той пред The Epoch Times.
Какво не е наред със Си
Като се има предвид, че здравословното състояние на Си се третира като държавна тайна, спекулациите са неизбежни и до известна степен оправдани, поне доколкото е необходимо да се подготвим за най-вероятните развития, казаха експертите.
Повечето от тях се съгласиха, че неотдавнашните публични появи на Си сочат здравословни проблеми.
„Си Дзинпин все по-трудно запазва контрол върху собствения си образ или дори върху собственото си темпо по време на публични изяви – дори когато те са кратки или се провеждат на международната сцена“, заяви Ван Дзюнтао, политолог, живеещ в САЩ, и председател на Националния комитет на Китайската демократическа партия.
„Това ме кара да смятам, че Си Дзинпин има сериозни здравословни проблеми“, каза той пред The Epoch Times.
Имаше слухове, че Си е претърпял инсулт, но публичните му появи сякаш изключват тежко мозъчно увреждане.
„Изглежда, че може би е претърпял лек инсулт преди няколко години“, каза Дун Сюн, дългогодишен коментатор по китайските въпроси, който води YouTube канала „Digging into China“.
Той посочи неудобната походка на Си и това, че се държи за ръката на съпругата си Пън Лиюан.
„В миналото, когато китайски лидери посещаваха други държави, съпругите им обикновено не ги придружаваха. Дори когато ги придружаваха, обикновено не се държаха за ръце публично“, каза Дун пред The Epoch Times.
„Разбира се, китайската държавна пропагандна машина ще го представи като демонстрация на любов и привързаност. Но в действителност китайците знаят, че не е така. Пън Лиюан играе ролята на негов бастун.“
Източник, запознат с вътрешните дела на ККП, каза пред The Epoch Times, че Си страда от неврологично заболяване, което засяга способността му свободно да движи тялото си.
„Това може да означава например, че не може да завърта врата си или че може да ходи само в една определена поза – всяко друго движение би му причинявало силна болка“, каза източникът, макар че The Epoch Times не успя да потвърди твърденията му.
Според The Wall Street Journal съобразяването с физическите ограничения на Си е било част от предварителната подготовка за посещението му в САЩ. Това показва, че състоянието му е дългосрочно и не може лесно да бъде излекувано или дори подобрено, отбелязаха няколко експерти.
„Ако състоянието му не беше сериозно, то вероятно щеше да бъде разкрито или той щеше да получи лечение и да се възстанови“, заяви Шън Миншъ, изследовател в Института за изследвания на националната отбрана и сигурността в Тайван.
„Продължителната необходимост от възстановяване – или умишленото и трайно прикриване – сочи към сериозно заболяване“, каза той пред The Epoch Times.
Джан Тиенлян, професор във Fei Tian College и експерт по китайска история и политика, посочи, че Си е отменил неформалните срещи с лидери на други държави по време на предстоящата среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) в Шънджън, Китай.
„Свободните разговори между тези лидери са много важни, защото не са репетирани, всичко е спонтанно и могат да възникнат нови идеи. Те могат да направят нещо заедно, вместо само да прочетат изявление“, каза той пред The Epoch Times.
Може да изглежда, че Си иска да контролира какви теми ще бъдат обсъждани, но Джан смята, че причината също може да е здравословното му състояние.
„Мисля, че физическите ограничения по същество могат да ограничат способността му да работи – колко часа на ден може да работи.“
Най-вероятният сценарий е здравето на Си да се влошава, но той все още да запазва когнитивните си способности, съгласиха се няколко експерти. В такъв случай той вероятно ще остане на власт и ще си осигури още един мандат като лидер на ККП следващата есен.
Съвсем различен би бил въпросът, ако състоянието му се влоши дотолкова, че да не може да се показва публично, казаха експертите.
Ако Си изпадне в недееспособност
Ако Си бъде прикован на легло или стане твърде немощен, за да напуска личните си помещения, режимът вероятно ще навлезе в нестабилно състояние на несигурност.
Експертите се съгласиха, че дори да изпадне в недееспособност, Си едва ли ще се оттегли.
„В една авторитарна система е изключително рядко върховен лидер доброволно да се оттегли, тъй като това на практика би означавало да се откаже от гаранциите за политическа сигурност за себе си и семейството си“, заяви Шън.
Вероятно Си ще се вкопчи във властта до последния си дъх и може би ще успее.
„Докато е още жив, хората няма да посмеят да предприемат нещо по различен начин“, каза Дун.
Точно както Мао Дзедун през последната си година, Си все още ще може да издава заповеди, а подчинените му ще продължат да се страхуват от него. Основният му проблем ще бъде невъзможността да получава точна информация.
„Когато само няколко души могат да ви предават реалната информация, възможностите ви всъщност са много ограничени“, каза Джан. „По същество живеете в собствена информационна ехо-камера.“
Подобно на Мао, Си вероятно ще разчита на съпругата си и може би на няколко помощници. Тези хора веднага ще придобият огромно влияние.
„Всеки път, когато разчитате на някого да предава информация от лидера или да предоставя информация на лидера, този човек обикновено злоупотребява с властта, както правеше съпругата на Мао. Затова смятам, че трябва да го очакваме“, каза Тайър.
Съпругата на Си, Пън, вероятно ще играе прекомерно голяма роля, което може да засили напрежението в партията, съгласиха се няколко експерти.
Пън вече има звание генерал-майор в Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) и отговаря за повишенията на генералите. Дън отбеляза, че английският ѝ се е подобрил значително и че тя вече сякаш играе деликатна дипломатическа роля, както показа поведението ѝ по време на посещението в САЩ.
Въпреки това, макар непотизмът ( покровителство, протекция и назначаване на роднини или близки на важни длъжности и разпределяне на привилегии, без да се вземат под внимание техните реални качества, умения или професионализъм ) да е широко разпространен в режима, разбирането е, че той не бива да се практикува открито.
„Китай не е като Северна Корея. Не може да предадете властта си на най-близките си роднини“, каза Дън.
„Мао Дзедун опита това, а след смъртта му съпругата му беше арестувана в рамките на месец. Така че, разбира се, Си Дзинпин иска да издигне Пън Лиюан или може би дъщеря си. Но в ККП има огромна съпротива срещу това.“
Тайър отбеляза, че за разлика от Мао, дори прикованият на легло Си би имал предимството да получава информация по цифров път.
„Мисля, че той би могъл да получава информация – повече информация, по-надеждно и дори лично“, каза той.
Той обаче призна, че Си може да не е в състояние да провери дали данните, до които има достъп, не са били манипулирани.
Вероятно разбирането на Си за реалността ще се изкриви сериозно, каза Джан.
„В такъв случай ще вземате грешни решения, а хората ще ви мразят още повече.“
Това лесно може да означава, че политиките на Си ще станат още по-„драконовски“, каза Тайър.
„Той може да бъде много опасен и много ефективен, дори ако е недееспособен.“
Особено опасно би било, ако психичното здраве на Си започне да се влошава.
„Ако физическото му здраве компрометира психическата му устойчивост, което доведе до неврологична или психологическа нестабилност, това може да предизвика внезапни маниакални епизоди“, заяви Ван.
„Това би направило околната геополитическа среда много по-нестабилна; той може да предприеме безразсъдни рискове или да използва такива действия като отдушник за потиснатите си емоции.“
Сценарият след Си
Смъртта на Си незабавно ще постави режима в несигурно положение, защото няма да има кой лесно да го замени, съгласиха се повечето експерти.
„Той много внимателно избягва да посочи свой наследник, поне доколкото знаем“, каза Тайър.
„Разбира се, за него е много важно да не посочва наследник, защото това е застраховка срещу формирането на коалиция около този наследник, която да го свали.“
Формално останалите членове на Постоянния комитет на Политбюро на ККП ще трябва да изберат новия генерален секретар. Въпросът е дали членовете ще успеят да се споразумеят за кандидат.
„Тъй като никой не е легитимен наследник, ще има много ожесточена борба за власт. Много хора ще започнат да се борят за този трон“, каза Джан.
Заетостта с вътрешните борби може до известна степен да отслаби контрола на ККП над обществото. Ако нито една фракция не се окаже категорично доминираща, може да се наложи компромис или трета страна да се намеси, за да разреши безизходицата, предположи той.
„Третата страна може да бъде друга държава като САЩ, но може да бъде и широката общественост – например работници или селяни. В такъв случай те ще трябва да умиротворят третата страна.“
Вакуум на властта
Умението на Си да смачква политическите си врагове може да се окаже пагубно за режима, предположиха няколко експерти.
В миналото беше обичайно партията да има различни клики и видни членове, които притежаваха известен авторитет сред кадрите. След повече от десетилетие на непрестанни чистки от страна на Си обаче това вече не е така.
„Откакто встъпи в длъжност през 2012 г., Си Дзинпин концентрира властта в крайна степен“, каза Шън и отбеляза, че Си е демонтирал системите на „колективно ръководство“ и „планиране на наследяването“, създадени от наследника на Мао – Дън Сяопин.
Фракцията на Младежката лига на бившия лидер на ККП Ху Дзинтао и Шанхайската клика на неговия предшественик Дзян Дзъмин бяха почти напълно премахнати.
„В момента в Китай няма фракция, която да е достатъчно силна, за да замени Си Дзинпин и да прехвърли властта към себе си“, каза Дун.
Изглежда, че последният високопоставен служител, който имаше авторитет, независим от Си, беше генерал Джан Юся – най-висшият офицер в униформа в НОАК. Си го отстрани миналата година.
Висшите партийни ешелони бяха запълнени с послушници на Си, включително и Постоянният комитет.
„Те се издигнаха чрез работа като секретари“, отбеляза Дун.
„Те не са като губернаторите. Нямат управленски опит. По същество са негови лични помощници. Нямат собствена биография, нямат собствена властова база, нямат самостоятелни мисли.“
В случай на смъртта на Си тяхната нагласа по-скоро би била пасивна, предположи той.
„Повечето от тях ще изберат да не правят нищо, защото ако не правят нищо, ще запазят сегашните си привилегии, личното си богатство и позицията си в партията“, каза той.
„Те вече имат много. Ако получат повече, ще получат малко повече от това, което имат, но рискът е огромен. Ако се провалите, губите всичко.“
Разбира се, освен Си все още има хора със значителна власт. Това са най-вече водещите му силови фигури в полицията, службите за сигурност и партийните дисциплинарни органи. Те обаче едва ли ще успеят да завземат най-високия пост. Напротив, може да са сред първите, които ще паднат.
„Човекът, който пази най-много тайни, ще се превърне в мишена, а всички останали ще се обединят и ще премахнат този рисков фактор“, каза Дун, като даде примера с ръководители на тайната полиция, които са срещнали ужасен край в Съветска Русия.
Дори при сравнително организираното издигане на Си на власт Джоу Юнкан, тогавашният ръководител на апарата за сигурност на ККП, беше сред първите, които Си изпрати в затвора.
Според Шън ККП може да заеме една от две позиции във външната си политика.
„Една възможност е възприемането на по-настъпателна или агресивна позиция навън – например чрез ескалиране на напрежението в Тайванския проток – за да се отклони вниманието от вътрешните конфликти“, каза той.
„Като алтернатива ръководството може да избере стратегическо отстъпление, като избягва дипломатически търкания и се съсредоточава върху неотложните вътрешни кризи.“
Решението на военните
При вакуум на властта на върха Китай може да навлезе в политическо междувластие.
„В днешен Китай парите са най-важният въпрос. Китай остава без пари. Централното правителство остава без пари, а източниците на приходи са няколко провинции по крайбрежието“, каза Дун.
До голяма степен централното правителство играе ролята на преразпределител, като взема пари от богатите провинции и ги използва, за да купува лоялността на по-бедните провинции и, най-важното, на военните, каза той.
Ако централното правителство бъде парализирано от пасивност или вътрешни борби, богатите провинции може да възприемат форма на пасивна съпротива.
„Те ще направят всичко възможно, за да забавят плащанията си към централното правителство. Няма да развеят знаме и да кажат: „Добре, искам независимост. Ще се разбунтувам.“ Това няма да се случи. Но ще се погрижат парите, които преди са давали на централното правителство, да бъдат забавени чрез всички възможни бюрократични механизми.“
Това би подкопало сериозно властта на централното правителство. Малко вероятно е обаче военните да стоят безучастно и да чакат заплатите си. НОАК би имала два възможни начина на действие: да обяви военно положение и сама да събира данъци или да се обедини с Централния комитет в подкрепа на кандидат, който обещае да осигури заплатите, твърди Дун.
„Този лидер няма да бъде най-умният. Няма да бъде най-компетентният. Няма да бъде най-могъщият. Но ще бъде най-послушният. По същество те искат марионетка“, каза той.
Тайър обаче отбеляза, че дори избор, който изглежда неефективен, може бързо да се окаже обратното.
„След като си осигурят властта, тези хора могат да се превърнат в съвсем различни лидери, могат да бъдат много по-безмилостни, защото всички те са бандити“, предупреди той.
Самият Си е показателен пример. Преди 2012 г. той беше избран за следващ лидер на ККП, защото изглеждаше некомпетентен и лесен за контролиране, съгласиха се няколко експерти. И все пак той успя ефективно да премахне всякаква опозиция срещу абсолютното си управление, като прочисти милиони служители, включително членове на Политбюро.
Китай след ККП
Проблемът на Китай е самата политическа система на ККП, отбелязаха няколко експерти. Системата не само няма механизъм да спре възхода на нестабилен абсолютен владетел – тя всъщност го насърчава.
„Самата политическа система е по-благоприятна за диктатора“, каза Джан.
„По същество всички трябва да слушат Централния комитет. Централният комитет трябва да слуша Политбюро. Политбюро трябва да слуша Постоянния комитет, а Постоянният комитет трябва да слуша Си Дзинпин.“
Това може да се окаже гибелно за режима, тъй като слаб лидер, може би дори по-некомпетентен от Си, би могъл да го доведе до крах, предположиха няколко експерти.
„Ако управлението на Си Дзинпин се срине, може да не остане никой, който да държи нещата под контрол. Това би предоставило реална възможност за сеизмична промяна в Китай – такава, при която Комунистическата партия може да загуби властта, отваряйки пътя към демократизация“, заяви Ван.
Това обаче може да изисква съвършено стечение на обстоятелствата: вакуум на властта и вътрешни борби на върха, пасивна съпротива сред местните служители и избухване на недоволство сред населението.
„Ако в същото време икономическата криза остане нерешена, това може да предизвика локални социални безредици и дори потенциално да доведе до краха на Китайската комунистическа партия“, каза Шън.
Реалистично погледнато, китайците вероятно ще предпочетат реда, дори диктаторския, пред хаоса, каза Дън.
Но диктатор не означава непременно комунистически диктатор. Сред населението има силно недоволство както срещу Си, така и срещу партията като цяло, съгласиха се няколко експерти.
За да се появи демокрация, китайците първо трябва да осъзнаят нейната ценност, предположи Су.
„Естествено, надяваме се на преход към демокрация, макар че е твърде рано да се каже със сигурност“, каза той.
„Това, на което можем да се надяваме, е китайският народ да осъзнае, че упражняването на основно достойнство и права изисква основа от демокрация.“
