Подготовката за падането на ККП е застраховка срещу „най-значимата политическа непредвидена ситуация на 21-ви век“, каза експертът по Китай Майлс Ю.
Политиците във Вашингтон отделиха огромни усилия за противопоставяне на заплахите, идващи от Китай, но какво би станало, ако комунистическият режим внезапно се срути?
Този въпрос повдигна Майлс Ю, директор на Китайския център към института „Хъдсън“, в скорошна авторска статия във The Washington Times.
„Най-голямото стратегическо предизвикателство, породено от Китай, може да не е какво ще стане, ако Китайската комунистическа партия [ККП] успее, а какво ще стане, ако внезапно се провали“, написа той в колонката, публикувана на 14 септември.
Ю не предвиди предстоящ срив и не посочи никакъв график за смяна на режима. Вместо това той подчерта, че подобно планиране на сценарии рядко присъства в публичните дискусии сред западните политици.
„Това е опасен провал на въображението“, написа Ю.
Посочвайки поредица от рухнали режими в Източна Европа през 1989 г. и падането на Съветския съюз две години по-късно, Ю каза, че диктатурите може да изглеждат „привидно постоянни“ до мига, в който изчезнат.
„ККП може да оцелее десетилетия, а може и да се срути със спиращата дъха бързина на комунистическите режими от 1989 г.“, написа Ю, съветник на тогавашния държавен секретар на САЩ Майк Помпео по време на първия мандат на президента Доналд Тръмп. „Не можем да знаем кога, но историята не ни дава извинение да бъдем изненадани два пъти.“
Комунистическият режим контролира най-голямата армия в света по численост на личния състав, огромен апарат за сигурност и разузнаване, модерни биологични лаборатории и ядрени оръжия. Китайските държавни предприятия са вградени в глобалните вериги за доставки. Десетилетия на репресивни правила, от религиозно преследване до принудителен труд, означават, че ако ККП внезапно падне, ще трябва да бъдат решени многобройни проблеми, според Ю.
Внезапният срив на ККП може да предизвика военни, финансови, хуманитарни, политически и свързани с разпространението на оръжия кризи, твърди той, като призова Вашингтон да създаде междуведомствен механизъм за координиране на планове за извънредна ситуация след ККП.
„Подготовката за Китай след комунизма не е политика за смяна на режима. Тя е застраховка срещу най-значимата политическа непредвидена ситуация на 21-ви век“, написа той.
„Финална фаза“
Анализатори казаха, че възможността за изненадващ срив на ККП заслужава да бъде приемана сериозно.
„Има много причини хората да твърдят, че режимът може да се срине по всяко време. Една от тях е, че му липсва легитимност – той вече няма вярата и доверието на обикновените хора“, каза пред The Epoch Times Фън Чунги, доцент в Технологичния университет в Сидни.
„Режимът е в несигурна ситуация. Може да се каже, че вече е навлязъл в своята „финална фаза“ или, както китайците го наричат, във „времето на боклука“.“
Продължителната имотна криза, която подкопа спестяванията за цял живот на милиони семейства, не показа никакви признаци да приключи. На фона на слабо търсене и ожесточена конкуренция натискът от страна на властите допълнително сви печалбите на малките и средните фирми, което доведе до вълна от съкращения и фалити. Последните официални данни показаха, че почти един на всеки петима млади китайци е безработен.
„Никой не знае дали ще има инцидент, който да предизвика мащабно, общонационално въстание“, каза Фън.
„[Ако това се случи,] властите може да разположат армията, за да го потушат. Ако армията откаже да изпълни заповедите, това може да предизвика разцепление в управляващия елит, което евентуално да доведе до свалянето на режима.“
В Пекин продължаващите чистки обхванаха висшите ешелони на чиновниците с мащаб и скорост, невиждани от времето на Мао Дзъдун. Трима висши служители на практика бяха изключени от Политбюро, втория по влияние орган на ККП.
В армията десетки генерали бяха опозорени през последните три години. В Централната военна комисия, най-висшия орган за вземане на решения в армията, петима от шестимата членове бяха прочистени. В този орган останаха само двама души: китайският лидер Си Дзинпин и генерал, който налага политическото прочистване.
„Най-малкото, повтарящите се чистки показват, че Си Дзинпин не чувства, че може да се довери на хората около себе си“, каза Фън. „Борбата за власт и взаимните подозрения в ръководството също могат да ескалират в неочакван вътрешен конфликт, което в крайна сметка да доведе до отстраняването на Си.
„Всички сухи съчки вече са натрупани. Никой не знае коя ще бъде последната капка, която ще прелее чашата.“
„Вакуум на властта“
Си централизира властта през своето 13-годишно управление. На 73 години Си не показва особени признаци, че ще се оттегли. Още през 2018 г. той разчисти пътя за безсрочно управление, като премахна от конституцията ограничението от два мандата за председателя на държавата.
„Да предположим, че един ден нещо се случи със Си – било защото здравето му се влоши, било по друга причина – и той вече не може да издава заповеди. Кой точно тогава ще да ръководи партията?“ каза Шън Сюе, базирана в Торонто писателка и коментаторка, която наблюдава Китай повече от две десетилетия.
Технически режимът има определени процедури за такъв сценарий, но „Си на практика замени тези институции със своя собствен личен стил на управление“, каза Шън пред The Epoch Times.
Дори правилата да помогнат да се установи кой трябва да поеме отговорността, това не означава, че съответните служители имат реален авторитет или влияние в партията, според Шън.
„В такъв момент партията няма да има централна фигура, а армията също ще бъде без ясен върховен главнокомандващ. Това би означавало двоен вакуум на властта“, каза Шън.
Според Шън, при Си ККП се насочи към „крайно авторитарен и тоталитарен модел“.
„Ако партията внезапно се срине, това може да доведе до много хаотична ситуация. Затова смятам, че Съединените щати трябва да имат пътна карта за такъв сценарий“, каза Шън.
Ядрени бойни глави
„Най-големите рискове“ при внезапното разпадане на централната власт на ККП биха били загубата на контрол над оръжията за масово унищожение, каза Шън Миншъ, експерт по китайските въоръжени сили в Института за изследвания в областта на националната отбрана и сигурността, тайвански мозъчен тръст.
Според последната оценка на Пентагона към средата на 2024 г. Народоосвободителната армия е разполагала с повече от 600 ядрени бойни глави, като се очаква този брой да нарасне до 1000 до 2030 г.
„Кой ще носи отговорност за тези бойни глави, ако по време на прехода към периода след ККП избухнат безредици?“ попита Шън.
„Ако тогава страната се спусне към гражданска война и различни военни или политически фракции получат контрол над тези ядрени оръжия, ще има по-голям риск вътрешната борба за власт да ескалира в ядрен конфликт.“
Макар политическото бъдеще на Китай да трябва да бъде решено от неговия народ, международната общност трябва да се подготви, предупреди той.
„Съединените щати и техните съюзници, както и съседните на Китай държави, се нуждаят от план за извънредни ситуации“, каза Шън.
Основната цел е да се предотврати попадането на ядрени оръжия и чувствителни технологии в неподходящи ръце, било то в глобалната мрежа на черния пазар, или дори в екстремистки групи другаде, каза Шън пред The Epoch Times.
Хенри Гао, професор по право в Singapore Management University, призова Съединените щати и техните съюзници да разработят ясна пътна карта.
„Подгответе се да интегрирате един демократичен, мирен и проспериращ Китай, или рискувайте да се изправите пред още една Русия – или по-лошо, пред няколко Русии“, написа той в X на 16 септември.
Гордън Чанг, коментатор по китайските въпроси и автор на „Plan Red: China’s Project to Destroy America“, повтори посланието в социалните мрежи.
„Китайският режим е крехък. Нека не спасяваме китайския комунизъм – за четвърти път“, каза той.
Луо Я допринесе за този репортаж.
