Разследване на The LA Times показва, че ръководители в пластмасовата индустрия са знаели още през 1974 г. за изследванията на Герхард Фолкхаймер, според които частици PVC преминават от червата в кръвта и органите
Мнение
Ами ако преди 50 години знаехме това, което знаем днес за пластмасата? Ами ако знаехме, че малки частици пластмаса – микропластмаси и нанопластмаси – могат да навлязат в телата ни, преминавайки от червата в кръвта, а след това и във всички основни органи, включително белите дробове, черния дроб, мускулната тъкан и дори мозъка? Ами ако знаехме, че този процес може да е вреден и вероятно е свързан с всеки вид хронично заболяване – от диабет до деменция?
Ако знаехме тези неща, щеше ли светът ни все още да изглежда по същия начин – свят, в който пластмасата, произвеждана в стотици милиони тонове всяка година, е необходима, повсеместна и неизбежна? Изчислява се, че от 1950 г. насам са произведени над 9 млрд. тона пластмаса, като повече от половината от това количество е произведено през последните 15 години. Очаква се световното производство да се удвои до 2050 г.
В понеделник The LA Times публикува ново разследване, което показва, че ръководители в пластмасовата индустрия са знаели още през 1974 г., че микропластмасите могат да навлизат в телата на живи същества, включително хора, и да се отлагат в органите им.
Това разкритие може да преобърне почти всичко, което знаем за историята на пластмасите, и по-специално за вредните им въздействия. Историята, в която вярвахме до понеделник, беше, че изследванията на микропластмасите наистина са започнали едва преди около 20 години и че осведомеността и доказателствата са се натрупали едва много по-късно. Терминът „микропластмаси“ е въведен през 2004 г., а първият истински тревожен сигнал е подаден през 2018 г., когато изследователи от Виенския университет откриха микропластмаси в човешки изпражнения. Оттогава научихме, че средностатистическият човек може да поглъща седмично количество пластмаса, равно на една кредитна карта, че микропластмаси се откриват в артериални плаки и че количествата им в мозъка може да са се увеличили с 50% за по-малко от десетилетие, наред с други неща.
Благодарение на The LA Times и на множество документи, открити в хода на съдебни дела, сега знаем, че ръководители на компании като Union Carbide са били достатъчно обезпокоени преди 50 години, за да определят поглъщането и задържането на пластмаса в организма като „история на ужасите“. Но това е била история на ужасите, за която са имали сериозни основания да смятат, че съвсем не е измислица. И все пак очевидно не е било направено нищо.
Или може би нещо още по-лошо – неудобна истина е била потисната в името на печалбата. Днес индустрията носи близо 1 трилион долара годишно.
Трейси Удръф, професор по епидемиология и здраве на населението в Станфорд, вече сравни новината с предишни скандали, свързани с азбеста и тютюна, при които цели индустрии са заблуждавали регулаторите и широката общественост относно безопасността на своите продукти.
Историята започва през 1974 г. Свикана е извънредна конференция на учени и представители на индустрията след поредица от редки ракови заболявания сред работници в завод за PVC в Кентъки, последвани от подобни случаи в други предприятия в Западна Вирджиния, Ню Йорк и Пенсилвания. Винилхлоридът и поливинилхлоридът се използват в най-различни приложения – от опаковки за храни и водопроводни тръби до лак за коса и пестициди – а регулаторите и производителите ги смятат за напълно безопасни. Вече не са толкова сигурни.
Сред учените, представили работата си върху PVC, е германец на име Герхард Фолкхаймер. От 50-те години на ХХ век Фолкхаймер дава малки частици PVC на различни животни в лабораторията си в берлинската „Шарите“ – престижна университетска болница. Той също така дава на хората заместител на PVC – картофено нишесте, след като е открил, че то се държи по сходен начин. Изследванията му не получават особено внимание.
Фолкхаймер казва на конференцията, че само два часа след поглъщането PVC може да бъде открит в лимфната система, кръвта и органите, включително мозъка, белите дробове, черния дроб и мускулите. Той е открил пластмаса в гръбначно-мозъчната течност, която предпазва мозъка и циркулира по гръбначния стълб, както и в кърмата. PVC може да преминава през плацентата – от майката към плода. Той също така е установил, че определени вещества и състояния – кофеинът и никотинът, сънят, младата възраст – ускоряват и увеличават количеството пластмаса, поемано или „персорбирано“ от червата.
Други учени, присъствали на конференцията, казаха пред The Times, че не си спомнят презентацията на Фолкхаймер. Документи, с които изданието се е сдобило, обаче показват, че ръководителите от индустрията са следили внимателно темата. Ръководители на Firestone Plastics, Shell и Union Carbide – по-късно придобита от Dow Chemical – са обсъждали изследванията на Фолкхаймер през седмиците, месеците и годините след конференцията.
Именно помощник-директорът по безопасността на Union Carbide описва изследването като „история на ужасите“ в писмо до други ръководители. По-малко от година по-късно той търси доказателства, с които да оспори публикацията на Фолкхаймер. Намира ги в проучване на Харвард от 1947 г., финансирано от пластмасовата индустрия, което показва, че животни могат да бъдат хранени с PVC частици, без да се разболеят. Помощник-директорът заявява, че публикацията „подкрепя използването на PVC в опаковките за храни“ и ще „компенсира част от щетите, нанесени от публикацията на Фолкхаймер“.
Поне вътрешно в индустрията през следващите две десетилетия са продължили да говорят за Фолкхаймер и неговите изследвания и да се позовават на тях. Данните подсказват, че те са приемали сериозно възможността продуктите им да се натрупват в човешкото тяло с неизвестни, но вероятно токсични последици.
Както отбелязва The Times, това рязко контрастира с днешната позиция на индустрията, която призовава за предпазливост при приемането на бързо нарастващия научен корпус от изследвания за микропластмасите безкритично.
„Медиите изпреварват науката по този въпрос“, заяви президентът на America’s Plastic Makers в платена реклама във The Washington Post миналата година.
„Нашето мнение е, че трябва да оставим науката да ни води.“
На този етап смятам, че е преждевременно да наричаме откритото от The LA Times „прикриване“. Със сигурност въз основа на представените доказателства няма причина пластмасовите компании да бъдат обвинявани в неправомерни действия от рода на извършените от производителите на PFAS химикали – пер- и полифлуороалкилови вещества. Съдебни дела показаха, че компании, включително DuPont и 3M, системно са заблуждавали обществеността и регулаторите в продължение на 50 години относно безопасността на химикали като тефлона. Вътрешни тестове за безопасност са разкрили, че PFAS химикалите са силно токсични и дори смъртоносни за живите същества, но производителите са продължили да твърдят, че продуктите им са безопасни, като са укривали собствените си данни в нарушение на закона. В служебна бележка, изпратена до служители през 1980 г., DuPont е отхвърлил опасенията относно токсичността на своя PFAS химикал C8, заявявайки, че той не е по-опасен от „готварската сол“.
Очаква се отговорностите в цялата индустрия за PFAS да достигнат или надминат 206-те млрд. долара, които големите тютюневи компании бяха принудени да платят, а разходите за почистване в цялата територия на САЩ вероятно също ще достигнат стотици милиарди долари.
Микропластмасите с право са една от основните цели на кампанията „Да направим Америка отново здрава“ на министъра на здравеопазването и социалните услуги на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши. През април Министерството на здравеопазването и социалните услуги обяви новаторска програма, наречена STOMP (Systematic Targeting of Microplastics – систематично насочване към микропластмасите). STOMP има три цели: да разработи нови технологии за количествено определяне на замърсяването с микропластмаси, да установи вредите, които те причиняват на хората, и да намери начини за отстраняването им от човешкия организъм. Предвид колко са били обезпокоени ръководителите в пластмасовата индустрия от изследванията на Фолкхаймер, бихме могли да очакваме, че са провели собствени изследвания, за да проверят дали той е прав.
Компаниите непрекъснато извършват вътрешни проучвания, включително токсикологични. В стремежа си да даде отговори и да защити американците от излагане на микропластмаси Кенеди е длъжен да поиска допълнителни разкрития от пластмасовите компании, включително исторически документи, и да използва всички правомощия, с които разполага, за да ги получи. Ако пластмасовите компании са прикрили „история на ужасите“ и са позволили тя да стане много, много по-страшна, те трябва да понесат отговорност.
