Брюксел вече обмисля по-тясна директива, насочена само към онлайн подбуждането към насилие и омраза
Европейската комисия планира да оттегли предложение за добавяне на речта на омразата и престъпленията от омраза към списъка с престъпления в Европейския съюз, след като предложението бе блокирано в Съвета.
Изпълнителният орган на ЕС също така заяви, че обмисля въвеждането на директива за борба с онлайн подбуждането към насилие и омраза.
Решението, обявено на 4 ноември, засяга инициатива, представена през декември 2021 г., която целеше да разшири списъка с престъпления на ЕС съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз.
Ако държавите членки бяха одобрили единодушно инициативата със съгласието на Европейския парламент, речта на омразата и престъпленията от омраза щяха да бъдат добавени към списъка наред с престъпления като тероризъм, трафик на хора и киберпрестъпност.
Добавянето на речта на омразата и престъпленията от омраза щеше да позволи на Комисията да установи общи минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в държавите членки.
Действащото законодателство на ЕС изисква държавите членки да криминализират определени форми на расистка и ксенофобска реч на омразата съгласно рамково решение на Съвета от 2008 г. То също така изисква държавите да гарантират, че расисткият или ксенофобският мотив се разглежда като утежняващо обстоятелство или може да бъде вземан предвид от съдилищата при определяне на наказанията.
Националните закони на държавите членки се различават значително извън тези минимални стандарти. Докато много страни разшириха правната защита, така че да обхваща характеристики като пол, социален пол, полова идентичност, сексуална ориентация, увреждане или възраст, други приеха по-ограничен подход.
Германия криминализира речта на омразата чрез разпоредби, забраняващи подбуждането срещу групи, определени по национални, расови, религиозни или етнически характеристики. Германия не признава престъплението от омраза като самостоятелно престъпление, но изисква съдилищата да отчитат дискриминационните мотиви при постановяване на присъдите.
Франция криминализира както речта на омразата, така и престъпленията от омраза чрез разпоредби в Наказателния си кодекс и Закона за свободата на печата. Законодателството на страната обхваща широк кръг защитени характеристики, включително етнически произход, религия, пол, полова идентичност, сексуална ориентация и увреждане.
Италия криминализира определени форми на реч на омразата и престъпления от омраза, включително расистка пропаганда, подбуждане към дискриминация и актове на насилие, мотивирани от етническа принадлежност, раса, националност или религия.
Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе заяви през юни, че демокрациите се нуждаят от по-строги правни реакции срещу речта на омразата.
„Това, от което се нуждаем, е стратегия за демократична сигурност“, каза Берсе. „Стратегия, при която на речта на омразата се отговаря със закона.“
Критиците твърдят, че разширяването на регулирането на изразяването в ЕС крие риск да ограничи законосъобразното изразяване на мнение.
Alliance Defending Freedom International (ADFI) заяви на 9 ноември, че макар подбуждането към насилие вече да е престъпление, предложенията, насочени към „подбуждане към омраза“, са били използвани в някои страни за преследване на мирно изразяване на мнение.
ADFI заяви, че плановете на ЕС да въведе директива за борба с онлайн подбуждането към насилие и омраза рискуват да се превърнат в „поредния инструмент за заглушаване на неодобрявани възгледи и за укрепване на режима на онлайн цензура на [Акта за цифровите услуги]“.
Акт за цифровите услуги
Актът за цифровите услуги (DSA) – регламент на ЕС, който определя задължения за цифровите услуги – влезе изцяло в сила през 2024 г.
През януари 2025 г. Комисията обяви актуализирани насоки за речта на омразата съгласно DSA, които изискват участващите технологични компании да си сътрудничат с мрежи от специализирани организации, наблюдаващи незаконната реч на омразата.
Съгласно преработения кодекс участващите платформи се очаква да разглеждат поне половината от отговарящите на условията сигнали, подадени от тези организации за наблюдение, в рамките на 24 часа.
DSA също така привлече критики от части от технологичната индустрия и от някои европейски законодатели.
Миналата година френската евродепутатка Виржини Жорон определи DSA като „троянски кон за наблюдение и контрол“, като заяви, че той се е превърнал в политически инструмент за регулиране на изразяването в платформи, включително X, Facebook и Telegram.
