Диамантите, създадени в лаборатория, сложиха край на вековния контрол на De Beers над пазара
Коментар
В момента се случва поразителен срив – такъв, който лесно можеше да се предвиди преди пет години, но в който все още трудно се вярва. Най-дълго просъществувалият картел за природни ресурси в света се разпадна заради технологично нововъведение. Ресурсът е диамантите, компанията е De Beers, а причината за сътресението са диамантите, създадени в лаборатория, които с невъоръжено око не могат да се различат от естествените. Само специалист може да ги разграничи по несъвършенствата им.
В TikTok вече се провеждат търгове на диаманти в реално време. От любопитство проверих колко струват на карат. Бях чул, че цената е паднала до 1000 долара, което би означавало спад от 50 до 90%. Всъщност се оказва, че истински диамант може да се купи на търг в TikTok само за 100 долара.
Виждате какво се случва. Диамантът губи не само икономическия си статус. Следващият е културният му статус. Скоро той ще стане скъпоценен камък като всеки друг. Може би ще настъпи и обратна реакция, при която младоженките ще предпочитат всичко друго, но не и диамант – само за да покажат отношението си. Ще се насочат към изумруди, рубини, сапфири и аквамарини. Те са били популярни през XIX век.
Всъщност диамантът като символ на годежния пръстен е явление на XX век, резултат от една от най-блестящите рекламни кампании в историята. През 1947 г. текстописецът Франсис Герети от агенцията N.W. Ayer измисли слогана „Диамантът е завинаги“. Диамантите се превърнаха в трайни символи на любовта и обвързаността, като това обезкуражаваше препродажбата им и превърна годежните пръстени в културна необходимост. Съпътстващи идеи като правилото за „две месечни заплати“ допълнително повишиха средните разходи.
Всичко това утвърди картела на южноафриканската компания De Beers, която още към 1900 г. контролираше 90% от световното предлагане на диаманти. През 20-те години на XX век контролът над компанията пое Ърнест Опенхаймер. Блестящата стратегия беше да се ограничава предлагането, за да се поддържа възможно най-висока цена. Компанията правеше това в продължение на век и създаде една от най-могъщите индустриални империи на планетата.
Накрая се появиха диамантите, създадени в лаборатория. Първоначално ги отхвърляха като фалшификати. Проблемът беше, че по химичен състав те не се различават от естествените. Идеята за естественото е чудесна, освен когато плащате огромна надценка за нея, а резултатът е идентичен с това, което се създава в лаборатория. Още преди години беше очевидно, че при тези обстоятелства диамантът ще загуби статуса си.
Тук има интересен икономически урок. В продължение на много поколения диамантите се смятаха за една от най-ценните стоки на земята. Никой жив човек не помнеше време, когато е било иначе. Хората наистина започнаха да вярват на пропагандата, че диамантът е завинаги заради уникалния си статус на невероятно твърд и зашеметяващо красив камък.
Със сигурност това никога няма да се промени.
Но то се промени, почти изведнъж, заради едно-единствено технологично нововъведение. Това разкрива една основна истина. Всичко, което смятате за материално ценно, е ценно само временно. Икономическата стойност не е присъща на нищо. Моралната, семейната, религиозната и свещената стойност са друго нещо. Но материалната стойност винаги може да се промени, и то драстично, в зависимост от търсенето и предлагането. Може би това ви звучи очевидно, но бяха нужни векове, за да се открие тази основна истина.
Пазарът на диаманти добре илюстрира това. А истината за това се вижда и в един стар парадокс, който занимава икономистите в продължение на стотици години. Диамантите очевидно са по-ценни от водата, въпреки че водата изглежда по-ценна сама по себе си, защото е по-необходима за живота. Но ако условията се променят, се променя и сметката. Човек, който умира от жажда в пустинята, няма нужда от диаманти, но може да даде всичките си спестявания за чаша вода.
Какво всъщност показва това? Показва, че икономическата стойност произтича от умовете, възприятията и преценките на отделните хора и от обстоятелствата на времето и мястото. От това правило наистина няма изключения.
В книгата си „Живот по Мисисипи“ Марк Твен отбелязва, че от момента, в който де Сото за първи път я зърва през 1542 г., реката няма никаква реална икономическа стойност.
„Изглежда, никой не е искал такава река, никой не е имал нужда от нея, никой не се е интересувал от нея; затова в продължение на век и половина Мисисипи е останала извън пазара и необезпокоявана. Когато де Сото я е открил, той не е търсел река и не е имал нужда от такава; следователно не я е ценял и дори не ѝ е обърнал особено внимание.
Но накрая французинът Ла Сал си е наумил да потърси тази река и да я изследва. … Естествено, възниква въпросът защо тези хора са поискали реката сега, когато никой не я е искал през предходните пет поколения? Изглежда, защото по това късно време са смятали, че са открили начин да я направят полезна; защото се е смятало, че Мисисипи се влива в Калифорнийския залив и следователно предлага пряк път от Канада до Китай.“
Това е характерен откъс от забележително проницателния Твен. Освен че е най-добрият американски писател, той всъщност е бил и велик икономист. Той схваща същественото за нещо толкова могъщо и прекрасно като река Мисисипи. Тя не означава нищо извън реалната си полезна стойност. Така е и с всичко останало.
Самото понятие за полезност е сложно. Можете да използвате нещо само заради красотата му, заради способността му да вдъхновява, заради чистата наслада да го притежавате, дори ако иначе е безполезно. През 70-те години на миналия век полезността на „домашния камък“ (pet rock) беше в това да се похвалиш пред приятелите си, че имаш такъв. Това е неговата полза. А когато поводът за хвалба изчезна, изчезна и стойността му.
Можете да се сетите за безброй неща, които днес са такива. Пуснатият в производство от Tesla Cybertruck имаше добър период, докато хората изпитваха престиж, че го притежават. Но когато за първи път видях такъв, паркиран в скъп крайградски квартал, сред къщи с покриви от шисти и прозорци с истински капаци, си помислих: това нещо е чудовищно грозно.
Естетиката му трябваше да е за бъдещето. В действителност той приличаше на боклукчийски камион. Новостта на машината бързо отмина и тя се превърна в нищо повече от грозна гледка. Tesla обяви, че спира производството му. Дори богатството и властта на Илон Мъск не можаха да го спасят. Той завинаги ще се помни като неловка глава в автомобилния дизайн на XXI век.
Cybertruck може и да е най-полезният пикап, произвеждан някога, но това няма значение, ако изглежда нелепо.
Всичко това е дълъг начин да се каже: диамантът не е завинаги. Беше в продължение на век. Но този век свърши и напълно очаквам мащабна обратна реакция. Вероятно тя вече е започнала. Коя младоженка ще иска диамант сега, когато такъв може да се купи за 100 долара в TikTok? Други скъпоценни камъни ще заемат мястото му, ако вече не са го направили.
Що се отнася до мен, радвам се на срива на този картел. Удоволствие е да се види. В дългосрочен план надделяват човешкият ум и човешките нововъведения. Нито една компания не може да контролира и управлява ресурсите си, ако целият свят се стреми да разруши бизнес модела ѝ. Сбогом, De Beers, каквато те познавахме. Старата ти версия няма да ни липсва.
Изразените в тази статия възгледи са мнение на автора и не отразяват непременно позицията на The Epoch Times.
