Пигментът, който прави боровинките сини, а сливите лилави, носи ползи за сърцето при всички
Пигментите, които придават на боровинките синия им цвят, а на сливите – лилавия, може да правят нещо повече от това да украсяват чинията ви. Изследвания показват, че тези съединения, наречени антоцианини, помагат на кръвоносните съдове да функционират по-добре – дори при хора без сърдечно-съдови заболявания.
Преглед на 83 проучвания свърза по-високия прием на антоцианини с по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания. Клиничните изпитвания дадоха насока как могат да действат тези съединения: чрез подобряване на способността на артериите да се отпускат и разширяват.
„Изненадващо беше, че наблюдавахме тези важни ефекти при здрави участници“, каза пред The Epoch Times Ейдин Касиди, автор на изследването и професор по хранене и превантивна медицина в Университета „Куинс“ в Белфаст, Северна Ирландия.
Какво установи изследването
Прегледът, публикуван в The American Journal of Clinical Nutrition, обедини резултатите от два вида изследвания сред като цяло здрави възрастни: 18 дългосрочни кохортни проучвания, обхванали стотици хиляди души, и 65 по-малки рандомизирани контролирани изпитвания със средно 40 участници във всяко.
Кохортните проучвания проследиха участниците между четири и 24 години, като оцениха приема им на антоцианини главно чрез въпросници за храненето.
В сравнение с хората, които приемаха по-малко антоцианини, тези, които обичайно консумираха повече, имаха с 26% по-ниска вероятност да развият сърдечно-съдово заболяване, с 18% по-ниска вероятност да имат коронарна артериална болест или нефатален инфаркт, с 11% по-ниска вероятност да развият диабет тип 2, с 9% по-ниска вероятност да починат от сърдечно-съдово заболяване и с 8% по-ниска вероятност да развият хипертония.
Прегледът не установи значима връзка между приема на антоцианини и риска от инсулт.
Тези данни идват от наблюдателни проучвания, които показват, че две неща са свързани, но не и че едното причинява другото. Изследователите отчетоха фактори като възраст, индекс на телесната маса и в почти всички проучвания – хранителния режим. Други фактори обаче все пак може да обясняват числата – например хората, които ядат повече храни, богати на антоцианини, може да са по-здрави и по други причини.
По-отблизо: кръвоносните съдове
Рандомизираните изпитвания разгледаха как храни, напитки, добавки или пречистени съединения, богати на антоцианини, повлияват показателите за сърдечно и метаболитно здраве. Те включиха дози от поне 50 милиграма антоцианини дневно и варираха от експерименти с еднократен прием до проучвания с продължителност няколко месеца.
Прегледът установи признаци за подобрение на сърдечно-съдовата и метаболитната система при здравите участници.
Функция на кръвоносните съдове: Еднократна доза антоцианини – приблизително между 150 и 724 мг – подобри зависимата от кръвотока дилатация с около 1,4 процентни пункта. Този показател измерва с колко се разширява артерията при увеличаване на кръвотока и е знак за това колко добре функционира вътрешната обвивка на кръвоносните съдове.
Увеличение с 1% означава, че артерия, която преди се е разширявала с 5%, сега се разширява с 6%. При проследяване в продължение на 4 до 12 седмици ежедневният прием на антоцианини подобри зависимата от кръвотока дилатация с около 1,6 процентни пункта. „Тъй като увеличение с 1% на зависимата от кръвотока дилатация се свързва с 8% до 12% намаление на сърдечно-съдовия риск, тези ефекти имат клинично значение“, посочи Касиди.Еластичност на артериите: Прегледът откри и някои доказателства за намалена артериална скованост, измервана чрез скоростта, с която вълната на налягането, създадена от сърдечния удар, преминава през артериите. Вълната се движи по-бързо през скованите артерии, така че по-ниската скорост на пулсовата вълна показва по-еластични съдове.
Инсулин: Нивата на инсулин, измерени след гладуване от 8 до 12 часа, леко спаднаха, което може да показва, че на организма е бил необходим малко по-малко инсулин, за да поддържа нормални нива на кръвната захар.
Въпреки това не бяха установени значими общи подобрения на кръвното налягане, холестерола, кръвната захар или изследвания показател за инсулинова резистентност.
Екипът се съсредоточи върху здрави възрастни, защото включването на хора със съществуващи заболявания, които обикновено реагират по-силно на антоцианините, затруднява преценката какво може да постигне храненето за превенцията.
Изследването е окуражаващо, защото започва да идентифицира конкретните съединения, стоящи зад познатите ползи от плодовете и зеленчуците, каза пред The Epoch Times Джейн Морган, кардиолог и вицепрезидент по медицинските въпроси в Hello Heart, която не е участвала в изследването.
„Връзката обаче не доказва причинно-следствена зависимост и не бих тълкувала това като причина човек да посегне към хранителна добавка с антоцианини“, заяви тя.
Окончателното доказателство би било мащабно дългосрочно изпитване, проследяващо инфаркти и инсулти, каза пред The Epoch Times д-р Дийпак Бхат, кардиолог и професор по сърдечно-съдова медицина в Медицинското училище „Айкан“ към „Маунт Синай“, който не е участвал в изследването. Подобни хранителни изпитвания обаче се провеждат трудно, отбеляза той, така че „засега най-добрите доказателства, с които разполагаме, може да идват от проучвания като това“.
Как може да действат антоцианините
Изглежда, че антоцианините помагат на кръвоносните съдове да произвеждат и запазват азотен оксид, благодарение на който се отпускат и разширяват.
Тези растителни съединения повишават активността на ензима, който произвежда азотен оксид, и намаляват реактивните кислородни молекули, които иначе биха го изразходвали. Те може също да правят кръвните тромбоцити по-малко склонни да се слепват, което би могло да намали риска от образуване на съсиреци.
Антоцианините често се определят като антиоксиданти. Антиоксидантите обаче действат, като неутрализират свободните радикали в кръвта, които увреждат клетките, а само малка част от антоцианините достигат до кръвта. Вместо това ефектът им може да се дължи на разграждането им в храносмилателната система до по-малки метаболити, които са свързани с подобрена функция на кръвоносните съдове при хората.
Увеличаването на приема на антоцианини може да е толкова лесно, колкото да добавите горски плодове към закуската си или да изберете лилаво грозде за междинна закуска.
„В някои от популационните проучвания наблюдавахме ползи само при три порции седмично“, каза Касиди. „Една порция всеки ден би била идеална, но дори през ден би било чудесно като част от здравословно хранене.“
Целта е всеки ден да се приема поне една порция храна, богата на антоцианини, особено горски плодове, според Мелиса Митри, диетолог и специалист по хранене, която не е участвала в изследването.
Това може да бъде между половин и една чаша горски плодове – например боровинки, къпини, малини или ягоди – или червено/лилаво грозде, сливи и червено зеле, каза тя пред The Epoch Times.
Не е необходимо порциите да са само от пресни плодове и зеленчуци. Замразените горски плодове и сушените плодове запазват високи нива на антоцианини, посочи Касиди.
Няколко лесни начина да ги включите в менюто си:
Добавете пресни или замразени горски плодове към овесена каша или натурално кисело мляко.
Хапнете грозде или слива на обяд.
Добавете настъргано червено зеле към салати.
Дръжте подръка замразени горски плодове, когато няма пресни.
Важното е разнообразно, цветно хранене, а не разчитане на добавка или търсене на една-единствена „най-добра“ храна.
Изследването дава „още една убедителна причина да насърчаваме хората да се хранят разнообразно с богати на растителни храни ястия като част от цялостна стратегия за превенция на сърдечно-съдови заболявания“, каза Морган.


















