Търговците на едро биха отпаднали, а данъкът върху печалбата за 2027 г. ще се внася на месечни вноски още през същата година
Управляващата партия „Прогресивна България“ предложи от търговците на храни данък върху свръхпечалбата да плащат само тези с оборот (общата сума от продажбите) над 25 млн. евро за 2026 г. В текста, приет на първо четене, границата е 5 млн. евро. Предложението е внесено от председателя на бюджетната комисия в парламента Константин Проданов, депутата Стефан Белчев и други народни представители за второто четене на промените в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Предложението още не е прието. На второ четене депутатите обсъждат и гласуват законопроекта текст по текст, заедно с постъпилите предложения. Срокът за предложения изтече на 18 ноември, а гласуването предстои.
Какво беше прието на първо четене
Парламентът прие на първо четене на 11 ноември еднократен данък от 33% върху свръхпечалбата на шест сектора: банки, застрахователи, телекомуникационни компании, търговци на храни, фирми за бързи кредити и обменни бюра. Според финансовото министерство мярката трябва да донесе 800 млн. евро приходи през 2027 г. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че целта е да се преразпределят извънредни печалби, натрупани в период на икономическа несигурност, съобщи БТА.
Свръхпечалба според законопроекта е частта от печалбата за 2027 г., която надхвърля средната годишна печалба на фирмата за 2020–2025 г., увеличена с 20%. Върху тази разлика се дължи данъкът от 33%.
Данъкът се изчислява върху печалбата за 2027 г., но няма да се събира чак след края на годината. Според законопроекта, публикуван на сайта на Народното събрание, фирмите трябва до 31 януари 2027 г. да декларират очакваната си печалба и да внасят месечни авансови вноски през цялата година. Окончателното изравняване става с декларация до 30 юни 2028 г.
Според приетия на първо четене текст в обхвата на данъка попадаха всички търговци на храни с оборот над 5 млн. евро за 2026 г. Това предизвика много критики, защото щеше да засегне и малки регионални вериги с по три-четири магазина, и дори отделни търговски обекти, пише „Сега“.
Спорен беше и начинът на изчисляване. Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че на практика се облага оборотът, а не печалбата, и че допълнителен данък биха плащали дори фирми с намаляваща рентабилност – тоест такива, които печелят все по-малко от продажбите си.
Какво предлагат управляващите
Освен по-високата граница управляващите предложиха при храните данъкът да се отнася само за търговците на дребно – тези, които продават на крайни потребители. Така търговците на едро биха отпаднали. В мотивите си вносителите посочиха, че данъкът не трябва да засяга фирми с „ограничен мащаб на дейността“, за които би създал „несъразмерна тежест“.
Формулата за изчисляване остава същата, но се предлага изрично да се запише, че фирма, която няма печалба за 2027 г., не дължи данъка. Предлагат се и мерки срещу избягване на данъка чрез преобразуване на дружествата.
Как промените биха се отразили на заложените в бюджета приходи, не е ясно. По данни на Людмила Петкова от търговците на храни на едро се очакваха 167 млн. евро, а според разчетите на министерството от търговците на дребно – 267 млн. евро. Първата сума би отпаднала, а втората би трябвало да намалее значително заради по-високата граница, отбелязва „Сега“.
Предложения данъкът да отпадне изцяло внесоха само ГЕРБ и ДПС. „Възраждане“, която подкрепя данъка по принцип, но гласува против законопроекта на първо четене, предложи границата за търговците на храни да стане 15 млн. евро.
По-рано, при обсъждането в бюджетната комисия, Боян Митракиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) предложи границата да бъде 25 млн. евро, за да не бъдат засегнати малките търговци, съобщи БТА.


















