Смяната на властта в Белград започна с трагедията на гарата в Нови Сад, ремонтирана като част от китайската инициатива „Един пояс, един път“
Сръбският парламент избра на 19 ноември Александър Чупич от „Студентска листа“ за свой председател. Така той временно пое и задълженията на президент на Сърбия до избора на нов държавен глава, съобщи БТА.
За Чупич гласуваха 140 депутати, а за кандидата на листата на Александър Вучич – математика Стоян Раденович – 97. Чупич замени на поста Ана Бърнабич, която като председател на парламента изпълняваше функциите на президент от края на септември.
Кой е Александър Чупич
Чупич е роден през 1978 г. в Прокупле. Завършил е Транспортния факултет на Белградския университет, където работи от 2004 г. и е доцент. Живее със семейството си в сръбската община Сопот и се занимава с биологично земеделие. Баща е на шест деца.
Стана известен с подкрепата си за студентските протести. През февруари 2025 г. той посрещна в оранжерията си в Сопот студенти, които вървяха пеша към Крагуевац, а след това и сам се включи в големите им шествия.
В първото си изказване като председател Чупич призова да бъде върнато достойнството на парламента. Той осъди и изрази съжаление за инцидента пред парламента, при който депутатката от партията на Вучич Лидия Вукичевич беше залята с йогурт.
Козирката и китайският проект
На 1 ноември 2024 г. в 11:52 ч. бетонната козирка над входа на ремонтираната няколко месеца по-рано жп гара в Нови Сад, втория по големина град в Сърбия, се срути и уби 16 души. Гарата е важна спирка по жп линията Белград – Будапеща, която се модернизира за бързи влакове. Според The Epoch Times ремонтът ѝ беше част от водещия проект на китайската инициатива „Един пояс, един път“ в Европа и беше извършен от китайски държавни компании. Властите твърдяха, че самата козирка не е била част от ремонта. Протестиращите обвиниха изпълнителите в некачествена работа, а проекта – в корупция.
За модернизацията на самата линия Сърбия взе заеми от Експортно-импортната банка на Китай. Според сръбското министерство на строителството те покриват 85% от стойността на участъците Белград – Стара Пазова и Нови Сад – Суботица.
Прокуратурата обвини 13 души, сред които бившият министър на строителството, транспорта и инфраструктурата Горан Весич. Висшият съд в Нови Сад прекрати делото срещу Весич и още петима, но през юни 2026 г. апелативният съд потвърди обвинителния акт. Защитата на Весич се обърна към Върховния съд и началото на процеса беше отложено до неговото решение.
Две години протести
Трагедията предизвика най-големите протести в Сърбия от десетилетия. На 22 ноември 2024 г. студенти, които се бяха събрали пред Факултета по драматични изкуства в Белград за 15 минути мълчание в памет на загиналите, бяха нападнати от група хора. Според студентите и сръбската телевизия Ен1 нападателите са активисти на управляващата тогава Сръбска прогресивна партия, а прокуратурата установи петима заподозрени. В отговор студентите блокираха университетите в цялата страна. Всеки ден в 11:52 ч. – часа на срутването – хората в Белград и в други градове спираха движението за минути мълчание: първоначално 15, а по-късно 16 – по една минута за всеки загинал.
Към протестите се присъединиха преподаватели, лекари, адвокати, земеделци и работници. На 28 януари 2025 г. министър-председателят Милош Вучевич подаде оставка. На 15 март 2025 г. в Белград се събраха между 275 000 и 325 000 души според независимия „Архив на публичните събирания“ – един от най-големите протести в историята на страната. От май 2025 г. студентите настояваха за предсрочни избори.
Вучич отказваше. През юни 2026 г. той обяви, че ще се оттегли от президентския пост, на 9 септември разпусна парламента, а на 27 септември подаде оставка като президент, за да води листата на партията си като кандидат за министър-председател. На предсрочните избори на 25 октомври „Студентска листа“ спечели 140 от 250-те места в парламента, а листата на Вучич – 103. Така Сръбската прогресивна партия остана в опозиция за първи път след 14 години на власт.
Изборите за нов президент на Сърбия трябва да се проведат до 27 декември. Парламентът трябва да избере и ново правителство до 90 дни след първото си заседание.
Вучич дълго беше смятан за най-твърдия съюзник на Пекин в Европа.
Близостта с Пекин засегна и последователите на духовната практика Фалун Гонг, преследвана в Китай. През 2014 г., когато Вучич беше министър-председател, сръбската полиция задържа 11 практикуващи Фалун Гонг от България, Словакия и Финландия, които искаха да проведат мирна демонстрация преди посещението на тогавашния китайски премиер Ли Къцян. През 2016 г. властите забраниха мирен протест на Фалун Гонг по време на визитата на Си Дзинпин. През юни 2026 г. Европейският съд по правата на човека постанови, че с тази забрана Сърбия е нарушила правото на мирни събрания. При следващото посещение на Си през май 2024 г., вече при президента Вучич, полицията задържа за около денонощие осем души – практикуващи Фалун Гонг и техни близки – и ги освободи, след като китайският лидер напусна страната.
Предизборната програма на „Студентска листа“ обещава да бъдат публикувани всички държавни договори и да бъдат проверени непрозрачните или надценени инфраструктурни проекти – проверка, която може да засегне и построените от китайски компании, писа The Epoch Times.



















