Статията на г-н Ли Хонгджъ „Как се е появил човешкият род“, публикувана в Епок Таймс през месец януари, предизвика широк отзвук сред читателите. Основателят на духовната дисциплина Фалун Дафа публикува своя материал по повод настъпването на Китайската нова година и отправи ценни послания към човечеството. Споделяме с вас два от коментарите, получени в редакцията на англоезичното издание на Епок Таймс по повод статията на г-н Ли Хонгджъ.
Мери Роуз Мартин е пенсионирана учителка в начално училище от Сакраменто, Калифорния, на 73 години. След като прочита статията „Как се е появил човешкият род“, тя пише до вестника: „Ако живееш по начина, който той [Ли Хонгджъ] предлага, със сигурност ще изпиташ едно съвсем различно преживяване“. Мери Роуз Мартин гледа на живота като на изпитание и е съгласна с казаното в статията, че целта на живота е да проправи път към рая.
Според нея животът е като „поток, който е в непрестанно движение“. „Точно сега това е една съвсем малка част от потока. И това, което правим тук, ще повлияе как ще продължим оттук нататък, по останалата част от този поток – заявява тя пред The Epoch Times. – Това е изпитание и как ще изживеем живота си в това изпитание, ще определи какво ще се случи с нас по-нататък“.
„Не мисля, че бих искала да живея в свят, в който няма морална котва. Човек става по-добър, когато вярва в някаква висша сила“ – споделя тя, добавяйки, че е благодарна на всеки, който има духовна цел.
През 1992 г. г-н Ли представя на обществеността в Китай духовното учение Фалун Гонг, известно още като Фалун Дафа. Преди да започне преследването в Китай през юли 1999 г., броят на последователите достига над 70 милиона, а китайският комунистически режим възхвалява практиката заради нейните лечебни и фитнес ползи.
„Начинът на мислене“ определя резултатите
Мери Роуз Мартин споделя, че през целия си живот е преминавала през различни трудности, започвайки от загубата на баща ѝ на 11-годишна възраст. Семейството е било бедно, а животът през 50-те години на миналия век за една вдовица – нейната майка – е бил много различен от днешния.
Мери Роуз е трябвало да се примири и да осмисли смъртта на баща си и трудните години: „Те трябваше да означават нещо“. Тя намира отговорите, когато се присъединява към мормонската църква на 17-годишна възраст. „Тогава наистина повярвах и почувствах в сърцето си, че е вярно, че имаме друг живот след този“, казва тя и добавя, че е знаела, че ще види баща си отново.
„Открих, че когато съм щастлива и се опитвам да виждам доброто във всичко и всички, тогава тези неща [страданията] не са толкова важни.“ Тя говори за това как различните мисли водят до различни резултати. „Защото всичко е в начина на мислене; това е нагласа. Важно е как мислиш, защото се превръщаш в това, което мислиш.“
В статията си г-н Ли пише, че богатството на човека в този живот е резултат от натрупаните благословии и добродетели чрез правене на добро. „Не мисля, че някога е трябвало всички да бъдем еднакви и да имаме еднакви обстоятелства.“ За Мери Роуз липсата на богатство може да е изпитание за един човек, а наличието на богатство – да е изпитание за друг. Същевременно според нея не е добре, ако един богат човек гледа отвисоко на другите, или ако един беден човек преследва и жадува богатството на другия. Според нея от значение е отношението на човека към богатството, а не самият икономически статус.
„Създателят съществува“
Г-н Ли споменава „Създателя“ много пъти в статията си.
Лора Сейфърт – пенсионирана учителка по пиано от Флорида споделя пред The Epoch Times: „Знам, че Създателят съществува“. Лора е учила в училище за медицински сестри, но в крайна сметка, след като е свирила на орган, за да акомпанира на хора на медицинските сестри, тя се насочва към музиката. Освен че преподава пиано, тя работи като ръководител на хор и органист в християнска църква на квакерите.
Лора споделя, че малко преди да попадне на статията на г-н Ли „Как се е появил човешкият род“, тя е размишлявала върху темата за Твореца. Спомня си, че в колежа е изучавала анатомия. „Когато видиш какво има във вътрешността на човешкото тяло, разбираш, че това не може да се е случило просто така. Трябва да е имало Създател.“
Според нея е възможно Бог да е изпращал на земята различни свои пратеници в полза на хората. Следователно различните религии може да имат различни имена за Бога. „Мисля си за Буда, който е преподавал всички тези прекрасни, добри неща и е учил хората как да бъдат добри в живота“, добавя тя.
Като член на мормонската църква Мери Роуз Мартин споделя, че се е фокусирала „по-скоро върху приликите, отколкото върху разликите“ между учението на г-н Ли и нейните вярвания. „Може да не съвпада изцяло с моята вяра, но това е система от вярвания, която, ако се практикува от всички, би направила света по-добър.“
Лора Сейфърт е забелязала някои критики към статията: „Някои от тях бяха от „християни“, които имат изградени стени около религията си. Така че, когато казаното от г-н Ли не се вписва в тяхната представа за това какво казва Исус, те критикуват статията“. „Това е много лошо – добавя тя. – Но може би нечии очи са се отворили от прочитането [ѝ]. Това е моята надежда; някои хора ще се замислят“.
Обществото се нуждае от морална котва
Лора Сейфърт се запознава с Фалун Гонг преди повече от година и посещава два информационни уебинара за духовното учение. „Това [статията] беше прекрасно. Много ви благодаря, че го публикувахте. Много се интересувам от практиката на Фалун Гонг; просто не съм намерила време да прочета всичко и да се опитам да намеря група близо до мястото, където живея. Много уважавам г-н Ли Хонгджъ“ – пише тя до The Epoch Times, след като прочита статията.
Запитана как е пресяла разнопосочната информация в интернет и си е изградила толкова благоприятно мнение за Фалун Гонг, тя отговаря: „Мисля, че той [Ли Хонгджъ] е прав“.
„Вярвам в това, което той [Ли] казва за това да бъдем добри и да живеем добродетелен живот. Това е толкова важно.“ Тя припомня трите принципа на практиката – истина, състрадание, толерантност – и се шегува: „Толерантност – това е принципът, върху който ми се налага да работя най-много.“
„Мисля, че това, което понасят хората в Китай, е просто ужасно. От това, което разбрах, то продължава да се случва“, добавя Лора, визирайки преследването на Фалун Гонг в Китай.
Мери Роуз също знае за преследването: „Той [Ли Хонгджъ] насърчава доброта и милосърдие; как така това е заплаха?“.
Според Лора г-н Ли е прав, посочвайки, че светът върви към разруха. Тя е загрижена, че днешните хора са станали много „безбожни“. „Те са зли. Те вършат ужасни неща на другите хора. Това не е светът, в който си мислех, че живея.“
Мери Роуз споделя опасенията на Лора относно възхода на атеизма и посочва Китай като пример за общество, което не толерира свободата на убежденията: „Опитът да се ориентираш в този живот без морална котва води точно до това, което се случва в Китай.“
