Днес се навършват 103 години от раждането на обичаната от мнозина българска писателка и поетеса Блага Димитрова.
Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист. Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
Блага Димитрова започва да пише още като ученичка в Класическата гимназия в София. Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение „Пътуване към себе си“ Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950 – 1958). Романът се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те. Между 1987 и 1989 г. публикуването на творбите ѝ е забранено заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.
За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ – първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 1991 г. името на Блага Димитрова е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers.
През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС). През 1991 г. става народен представител в 36-тото народно събрание от парламентарната група на СДС.
На Президентските и вицепрезидентски избори през 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но същата година напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев след т.нар. „Боянски ливади“.
Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев. През 1967 г. „осиновяват“ Ханна Хоанг Димитрова от Хайфон, Виетнам. Родена през 1960 г., Ханна живее със семейството си – брат, сестра и двама живи родители, които се съгласяват да я дадат, защото не виждат друга перспектива. Тогава Виетнам е във военно положение. До законно попечителство не се стига – Йордан и Блага ѝ казват да ги приема като леля и чичо.
Популярни цитати
„Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.“
“Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият – ще те възнагради за усилието с най-красивата гледка, невидена от никого!”
“Не се бойте, че ще ви стъпчат – стъпканата трева се превръща в пътека.”
„…Любимо момиче, любима майка, любим дом, любима специалност, любими другари – всичко това е чудо и повечето хора през целия си дълъг живот не стигат дори до едно от тези насъщни неща…“
„Няма никога да си простя, че убих един ден!“
„Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си.“
„Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му.“
“ Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?“
“Най-мъчното, почти невъзможно за човека: да се задържи на веднъж завладения връх и да продължи нагоре. Колцина такива познаваш?”
„Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер… как бие с учестения ти пулс.“
„Ентусиазираните често провалят работите.“
„Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи.“
„Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението.“
„Защо ме гледате хора, като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет?“
„Нека да бъда като любовта – неуловима, променлива, неподчиняваща се никому за нищо!“
„Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!“
„Любовта е една смела крачка към неизвестността.“
Източник: Уикипедия
