Концепцията за „крайна левица“, като опозиция на „крайната десница“ е лъжлива. Всички системи, които се намират в двата края на спектъра, включително социализъм, фашизъм и нацизъм, са вкоренени в комунизма. И всички те споделят вяра във фундаментални комунистически концепции, включително държавен колективизъм, планова икономика и класова борба.
И трите са просто различни интерпретации на марксизма. Те са оставили солиден отпечатък върху глобалната политика непосредствено след Първата световна война, по време, когато идеите на Карл Маркс не успяха да се материализират и комунистите трябваше да започнат отначало.
Преди да разгледаме историята на тези разнородни системи обаче, първо трябва да разберем разликата между социализъм и комунизъм.
Маркс описва социализма в своята теория за петте етапа на цивилизацията. След като допринесе за формулиране на концепцията за „капитализъм“ като общество, в което хората могат свободно да търгуват, той теоретизира че след капитализма ще дойде етапа на „социализъм“, последван от „комунизъм“.
Социализмът е етапът, който Владимир Ленин описва като „държавно-капиталистически монопол“, в който диктатурата е завзела контрола върху всички видове производство.
Неговото виждане е, че комунистическият режим ще използва абсолютната власт на социалистическата „диктатура на пролетариата“, за да унищожи всички ценности, всички религии, всички институции и всички традиции – което теоретично би довело до комунистическа „утопия“.
С други думи социализмът е политическата система, а комунизмът е идеологическата цел. Ето защо поддръжниците на комунизма спорят, че „истински комунизъм“ никога не е бил постигнат. Досега системата не е успяла напълно да унищожи човешкия морал и вярвания, но за сметка на това е отнела живота на над 100 милиона души за последните 100 години.
„Преди Октомврийската революция през 1917 г. „социализъм“ и „комунизъм“ бяха синоними“, пише Браян Каплан, доцент по икономика във вашингтонския университет „Джордж Мейсън“ в глава, посветена на комунизма в своята книга „Кратка енциклопедия на икономиката“.
„Те са икономически системи, в които правителството притежава средствата за производство – обяснява авторът. -Двата термина се различават значително в резултат на политическата теория и практика на Владимир Ленин“.
Разбира се, провалът на прогнозите на Маркс също допринесе за подема на множеството интерпретации на комунизма, които изникнаха след Първата световна война. Те включват ленинизъм, фашизъм и нацизъм.
Докато светът кипеше в суматохата, която доведе до Първата световна война между 1914 и 1918 г., много комунисти се замислиха над думите, които Маркс написа през 1848 г. в „Манифест на комунистическата партия“: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“.
Но пролетариите от всички страни не се съединиха или поне не по начина, по който си го представяше Маркс. Вместо да застанат зад комунизма, те застанаха предимно зад своите царе и държави.
Освен това при капитализма благосъстоянието на работниците се повиши, противно на прогнозите на Маркс, че то ще се влоши. На всичкото отгоре комунистическата революция не избухна в общества в „късен етап на капитализъм“, каквито по онова време бяха Великобритания и Германия. Вместо това, тя избухна в Русия.
И вместо болшевишката революция да бъде „пролетариат“ срещу „буржоазия“, както предсказа Маркс, тя беше военни и интелигенция срещу феодалната руска царска система.
„Последвалите събития напълно опровергаха прогнозите на Маркс и накараха комунистите да започнат отначало“, пише авторът на бестселъри Динеш Д’Соуза в своята книга „Голямата лъжа: Изобличаване нацистките корени на американската левица“.
След Ленин на световната сцена се появява поредният комунистически ревизионист Бенито Мусолини. Той извлича поука от Първата световна война, че национализмът обединява повече от идеята за революция на пролетариата. Ето защо Мусолини прекроява марксизма в нова фашистка система, използвайки колективисткия принцип на “fasci“, който се отнася до сноп пръчки, които подсилват дръжката на брадва.
Мусолини обясни своята концепция в автобиографията си от 1928 г.: „Гражданинът във фашистката държава вече не е егоистичен индивид, който има антисоциалното право да се опълчи срещу всеки закон за колективност“.
Ричард Пайпс пише в книгата „Русия при стария режим“: „Нито един известен европейски социалист преди Първата световна война не прилича толкова много на Ленин, колкото Бенито Мусолини. Подобно на Ленин, той оглавяваше антиревизионисткото крило на социалистическата партия на страната; също като него, той вярваше, че пролетарият по природа не е революционер и трябва да бъде подтикнат към радикални действия от интелектуалния елит“.
Не след дълго се появява Адолф Хитлер със своята преоткрита социалистическа система под названието „националсоциализъм“.
Възползвайки се от факта, че германският народ е разделен от новите национални граници, наложени от примирието, Хитлер използва политиката на идентичност, за да обедини своите последователи.
Политиката на нацистката партия следва комунистическия модел, описан от Д’Соуза, и 25-точкова програма, която включваше безплатно здравеопазване и образование, национализация на големи корпорации и тръстове, правителствен контрол върху банковата и кредитната система, раздробяването на големи земеделски стопанства на по-малки, и други подобни политики.
Д’Соуза също така заявява: „Мусолини и Хитлер идентифицираха социализма като основа на фашизма и на нацисткия „Weltanschauung“ [начин на живот]. Мусолини беше водещата фигура на италианския революционен социализм и никога не се отказа от своята лоялност към него. Партията на Хитлер се самоопредели като застъпнически „националсоциализъм“.
Подобно на всички други комунистически идеолози, Хитлер също е яростен противник на традиционната капиталистическа система. Точно както Ленин обвинява богатите земеделци, а Мао земевладелците – Хитлер прехвърля вината върху определена група хора – евреите.
Д’Соуза посочва: „Нацисткият антисемитизъм израсна от ненавистта на Хитлер към капитализма. Хитлер начерта фундаментално разграничение между производителен капитализъм, който той може да приеме, и финансов капитализъм, който той асоциира с евреите“.
Конфликтът, който се разигра впоследствие между различните системи по време на Втората световна война, не беше битка на противоположни идеологии. Това беше борба за надмощие между различни интерпретации на комунизма.
В „Пътят към робството“ австрийския икономист Фридрих Хайек пише: „Конфликтът между фашист или националсоциалист и по-старите социалистически партии наистина трябва да се разглежда предимно като конфликт, който неминуемо възниква между конкурентни социалистически фракции“.
Съвременната концепция, че социализмът е по някакъв начин отделен от нацизма и фашизма съществува благодарение на историческия ревизионизъм и изобилието от умствени гимнастики. На тях се дължи и идеята, че и двете теории нямат връзка със своя комунистически произход.
Д’Соуза приписва тази смяна в концепцията на това, което Зигмунд Фройд нарича „пренос“. Той се базира на идеята, че хората, които вършат жестокости, често прехвърлят вината върху другите. Те обвиняват другите, включително и своите жертви, че са това, което всъщност представляват те самите.
Статията изразява личното мнение на автора, което може да не съвпада с това на „Епок Таймс“.
Десен или ляв е фашизмът? – Динеш Д’Соуза
Как „Епок Таймс“ се различава от другите медии?
„Епок Таймс“ е най-бързоразвиващата се независима медия в Америка. Ние сме различни от другите медийни организации с това, че не се влияем от никое правителство, корпорация или политическа партия. Нашата единствена цел е да поднесем на читателите си достоверна информация и да сме отговорни към обществото. Ние не следваме нездравословната тенденция в съвременната медийна среда на водена от дневния ред журналистика. Вместо това прилагаме нашите принципи на Истина и Традиция.
