ООН твърди, че топенето на арктическия лед е ключов индикатор за изменението на климата. Но учени са на мнение, че климатична политика, базирана на предполагаема връзка между CO2 и нивото на ледовете в Арктика, е проблематична.
Последният доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) на ООН има лоши новини за полярните мечки. Според него, поради нарастващите емисии на въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове, моделите и симулациите прогнозират, че Арктика ще остане без лед през месец септември, до 2050 г.
„Прогнозираме Арктика без лед през септември при всички разгледани сценарии“, предрича научен доклад, който изтъква констатациите на IPCC. „Тези резултати акцентират на задълбочения ефект от емисиите на парникови газове върху Арктика.“
Подобна прогноза от 2013 г. вещае липсата на лед около 2033 г. Предупрежденията отправя Рон Куок – старши научен сътрудник в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. „Всички климатични модели предвиждат лято без лед през следващите около 20 години“, предрече ученият през юли 2013 г.
Въпреки това, Алън Аструп Йенсен – главен изпълнителен директор на Северния институт за устойчивост на продуктите и екологична химия и токсикология в Дания, е на различно мнение. Негов доклад сочи, че от септември 2007 г. до септември 2023 г. намаляването на ледовете в Арктика е почти нулево.
„Фактите сочат, че размерът на леда в Арктическо море, измерван от сателити от 1978 г. насам, показва годишни вариации и е намалял значително от 1997 г. до 2007 г. Въпреки това, в периода от 1978 г. до 1996 г. низходящата тенденция е минимална, а през през последните 17 години – от 2007 г. до 2023 г., низходящата тенденция също е около нулата“, се посочва в научното изследване, което стига да заключението: „Следователно няма индикации, че трябва да очакваме летният лед на Арктическо море да изчезне напълно след едно или две десетилетия, както се прогнозира.“
Алън Йенсен заяви пред Epoch Times, че IPCC и други организации „изключват възможността размерът на морския лед да се увеличи в бъдеще и дори да достигне нива от преди 1996 г.“, защото „те вярват, че причината за размера на морския лед е прогнозираното затопляне чрез повишаване нивата на CO2 в тропосферата“.
Франк Гейзел е океански инженер и военноморски архитект, който през 80-те години на миналия век изследва дебелината на леда в Арктика и Антарктика в експедиции с Бреговата охрана на САЩ.
Според него е проблематично да се измерва размера и дебелината на морския лед и след това да се прави заключение, че CO2 е причина за намаляването му, следователно трябва да бъде ограничен.
„Не можем просто да издадем команда: „Ако направим това, тогава ще се случи това“, споделя Франк Гейзъл пред The Epoch Times. „Може би да. Но може би не.“
Въглероден диоксид и морски лед
Американската Национална администрация за океаните и атмосферата (NOAA) използва данни от Националния център за данни за сняг и лед (NSIDC), за да регистрира годишните минимуми на арктическия морски лед през месец септември, т. е. в края на летния сезон на топене. Измерването се основава на площта на морския лед, което са квадратните мили лед, покриващ Арктическия океан за определен период от време.
По данни на NOAA от септември 1979 г., годишният минимум на арктическия морски лед е 2,72 милиона квадратни мили (близо 7,04 млн кв. км). По същото време концентрациите на CO2 са 337,1 части на милион (ppm), по информация на The Nature Conservancy.
Близо 20 години по-късно – през 1996 г., концентрацията на CO2 се повишава до 362,58 ppm, а годишният минимум на арктическия лед през септември се увеличава до 2,93 милиона квадратни мили (7,59 млн. кв. км).
След 1996 г. площта на морския лед намалява до 2007 г., като най-значителният спад се наблюдава между 2006 и 2007 г.: от 2,26 милиона квадратни мили (5,85 млн. кв. км) през 2006 г. до 1,65 милиона квадратни мили (4,27 млн. кв. км) до 2007 г. Концентрациите на CO2 са 383,37 ppm.
След публикуването на резултатите за 2007 г. Американският геофизичен съюз издава доклад, предупреждаващ, че Арктика може да е „на ръба“ на фундаментална промяна. Това е съпроводено с масови изображения на гладуващи полярни мечки, заседнали върху плаващи ледени отломки.
Отчасти поради намаляващата им естествена среда, на 15 май 2008 г. полярните мечки са обявени за застрашен вид съгласно Закона за застрашените видове.
Но данните за площта на морския лед през септември 2008 г. и 2009 г. се увеличават и въпреки че показват рекордно ниско ниво през 2012 г., от 2007 до 2023 г. спадът на морския лед е почти нулев.
През септември 2023 г., когато според главния учен на NOAA Сара Капник е най-топлата година „досега“ в 174-годишния климатичен рекорд на NOAA – годишният минимум на арктическия морски лед е 1,69 милиона квадратни мили (4,38 млн. кв. км), което е увеличение с около 40 000 квадратни мили (104 000 кв. км) от 2007 г. Нивото на CO2 през 2023 г. е 421,55 ppm.
Алън Йенсен обяснява, че преди няколко години е започнал да прави и публикува графики и диаграми с данните на NSIDC, за да предостави на хората прости визуални изображения. Той споделя, че е изпратил първата диаграма на NSIDC, но от организацията не е имало реакция, което е било изненадващо. Ученият е бил изненадан и от факта, че му е било трудно да убеди много хора, включително учени и дори негови приятели, че морският лед е непроменен от 2007 г. насам, въпреки че е използвал същите официални данни, използвани и от IPCC.
„Те са промити мозъци от многото тревожни новинарски статии, разказващи за намаляване на леда в Арктика, и [от] голямото им уважение към IPCC, която е организация на ООН .“, коментира експертът.
Франк Гейзел е загрижен, че някои учени и политици използват „много прецизен, почти микроанализ на много, много макро ситуация“.
„Разглеждаме процеси, които се променят в продължение на десетилетия, и се опитваме да разберем как ще реагираме тази година“, обяснява той.
„Ако изучавате метеорологичните системи във високата част на Арктика, има огромна система с високо налягане, която е добре позната на метеорологичните експерти, която се намира на върха на полюса. … Тя се измества и е добре известно, че измества позициите си и по този начин променя метеорологичните модели с десетилетна честота – говорим за 10, 12 години.
„Това са наистина масивни, дългосрочни процеси, които цялата ни технология не може да разбере напълно.“, твърди Гейзел.
Съмнение в данните
NSIDC прави сателитни измервания на морския лед и записва къде концентрациите на лед са най-малко 15 процента, за да разбере размера на морския лед. След това NOAA използва измерванията през септември, за да начертае размера на морския лед във времето.
Въпреки това допустимата грешка е значителна.
„По време на лятното топене и замръзването през есента, размерът може да бъде подценен с 1 милион квадратни мили (2,59 млн. кв. км); по време на средата и края на зимата, преди да започне топенето, грешката ще бъде в долния край на изчисленията“, посочва NSIDC.
Данните за площта на морския лед могат да се различават с до 1 милион квадратни мили (2,59 млн. кв. км), когато се измерват през септември, според NSIDC, в сравнение с март, който има по-малка допустима грешка.
Когато се представи на графика, намаляването на площта на морския лед от 1979 до 2023 г., използвайки по-точната цифра от март, показва ниво на спад от 15 000 квадратни мили (38 850 кв. км), което е половината от нивото на спад от 30 000 квадратни мили (77 700 кв. км) през септември.
Климатичните модели са толкова добри, колкото и данните, въведени в тях, твърди Йенсен.
„Рязкото намаляване на площта на леда в Арктика преди 2007 г., когато Нобеловата награда беше връчена на IPCC и Ал Гор, трябваше да продължи вечно. В тази светлина прогнозите бяха справедливи“, коментира той.
„Когато обаче стана ясно, че спадът е спрял, тези прогнози трябваше да бъдат прекратени.
„Това обаче беше трудно от политическа гледна точка за тях, защото би поставило под съмнение целия проблем с изменението на климата заради CO2, тъй като намаляването на леда в Арктика е основен аргумент в теорията за CO2.“
Освен това сателитните изображения на размера на морския лед не са започнали през 1979 г., въпреки че повечето графики използват нея като начална дата.
Използвайки изображения от стари свои сателити, НАСА е направила груби изчисления за размера на морския лед още през 60-те години на миналия век.
Йенсен посочва, че въпреки че сателитните изображения от 60-те години на миналия век не са толкова точни, колкото днешните модели, те все пак предоставят цялостна картина, която не съответства на твърденията на NOAA за непрекъснато намаляващ размер на морския лед.
„Площта вероятно е била по-малка в някои години преди 1978 г. Следователно нивата от 1978–1996 г. вероятно са били максимален период. Такъв максимум може да се появи отново в бъдеще, ако CO2 не е двигател на размера на леда в Арктика“, коментира той.
В архивиран доклад от началото на 90-те години IPCC пише: „От около 1976 г. насам ареалната площ на морския лед в Северното полукълбо варира около постоянно климатологично ниво, но през 1972–1975 г. размерът на площта на морския лед е значително по-малка.
„В южното полукълбо от около 1981 г. насам площта морския лед също варира около постоянно ниво. Между 1973 г. и 1980 г. има периоди от няколко години, когато площта на морския лед в Южното полукълбо е или значително по-голяма, или по-малка от типичната за 80-те години.“
Според Йенсен „изглежда ясно“, че промените в антарктическия морски лед се движат главно от Ел Ниньо и Ла Ниня.
„Може би течението Гълфстрийм от Атлантическия океан и други течения на Тихия океан са основният двигател на морския лед в Арктика?, разсъждава той и добавя, че са необходими повече изследвания“.
NSIDC отговаря
В отговор на доклада на Йенсен, старшият изследовател на NSIDC Уолт Майер коментира, че не е „нищо ново и не съдържа значими научни открития“ и че началната година, използвана за доклада е била „рекордно нисък минимум“.
Според Майер NSIDC включва само данни от сателитни изображения от 1979 г., „защото това е най-висококачественият дългосрочен запис. Добавянето на по-ранни данни може да предостави допълнителен контекст, но не променя констатациите, базирани на данните, започващи от 1979 г.“
На въпроса защо не сме наблюдавали тенденция на намаляване на площта на морския лед, съизмерима с увеличаването на CO2 ppm – ако CO2 е основният двигател на намаляването на морския лед – отговорът на Майер е, че „Емисиите на парникови газове засягат морския лед и климата като цяло като дълготраен „палец върху кантара“.
„Винаги има променливост на климата, така че очакваме възходи и падения. Глобалните температури не се повишават стабилно всяка година – други фактори, като Ел Ниньо или Ла Ниня, също играят роля. Но парниковите газове наливат доза допълнително „гориво“ всяка година.“
Междувременно, в третото най-голямо месечно увеличение от 45 години, арктическият морски лед се е увеличил с 4,63 милиона квадратни мили (1 200 млн. кв. км) през декември 2023 г., според последния доклад на NSIDC.
Площта на морския лед се е увеличила средно с 33 700 квадратни мили (87 283 кв. км) на ден, „значително по-бързо от средната стойност от 24 700 квадратни мили (63 973 кв. км) на ден от 1981 до 2010 г.“, се посочва в доклада.
