Критици твърдят, че новият закон, известен като Член 23, ще потъпче останалите основни свободи в града и ще задуши чуждестранния бизнес в азиатския финансов център
Днес, 23 март, влезе в сила новият Закон за националната сигурност на Хонконг, известен като „Член 23“.
Член 23, посочен в Основния закон на Хонконг, приет след предаването му от британско управление през 1997 г., задължава Хонконг да напише свой собствен Закон за национална сигурност. Предишните опити за приемане на закона през 2003 г. доведоха до масови протести, при които половин милион жители излязоха по улиците и принудиха правителството да отложи предложението.
Новият закон беше приет единодушно от Законодателния съвет на Хонконг – 90-местен орган, в който сега доминират политици, подкрепяни от Китайската комунистическа партия (ККП), след нейната реформа на избирателната система в града.
Член 23 обхваща пет престъпления: държавна измяна; бунт; кражба на държавни тайни и шпионаж; разрушителни дейности, застрашаващи националната сигурност, както и външна намеса.
Хонконг вече прилага Закон за националната сигурност, въведен от ККП през 2020 г., с който се наказват четири основни престъпления: отцепничество, подривна дейност, тероризъм и коопериране с чужди сили. След приемането на мащабното законодателство Хонконг предприе бърз авторитарен обрат, като повечето демократични политици вече са в затвора или в самоизгнание, десетки организации на гражданското общество се огънаха под натиска, а международният бизнес напусна града.
Международна реакция
На 8 март Законодателният съвет на Хонконг представи новия законопроект, което предизвика широко осъждане от страна на законодатели, активисти и личности от цял свят.
САЩ
Правителството на САЩ изрази загриженост във връзка с неясните и разширителни определения, посочени от правителството на Хонконг, особено по отношение на термини като „държавна тайна“ и „външна намеса“. Подобна неяснота буди опасения и „може да бъде използвана за елиминиране на инакомислието чрез страх от арест и задържане“, заяви Матю Милър, говорител на Държавния департамент на САЩ, в изявление от февруари.
„Също така сме загрижени, че властите в Хонконг ще прилагат Член 23 екстериториално в продължаващата си кампания на транснационални репресии за сплашване и ограничаване на свободата на словото на американските граждани и жители“, каза той.
Американският сенатор Марко Рубио призова международната общност „да се обедини в осъждането на тези действия и да се бори за справедливост и отговорност“, тъй като Пекин продължава агресивно да подкопава основните свободи в Хонконг.
„Китайската комунистическа партия не се спира пред нищо, за да подкопае автономията и демокрацията на Хонконг“, каза той.
Правозащитни организации
„С това драконовско законодателство правителството на Хонконг нанесе още един съкрушителен удар върху човешките права в града“, посочи в изявление Сара Брукс, директор на „Амнести интернешънъл“ за Китай.
Интер-парламентарният алианс за Китай (IPAC) – коалиция от законодатели от демократични държави, чиято цел е да се изгради координиран отговор на предизвикателствата, отправяни от комунистически Китай, определи Член 23 като „най-репресивното законодателство в областта на националната сигурност“ в историята на Хонконг.
„Същността на закона поразява с репресиите, които позволява и със смразяващия ефект, който ще създаде“, се казва в изявление на IPAC.
„Наред с други неща, той позволява присъди до 14 години лишаване от свобода, ако дадено лице не разкрие, че друго лице показва „намерение да извърши държавна измяна“, което може да включва участие в мирен протест или изразяване на недоволство.
„Ако журналист или доклад за комплексна проверка разкрие информация, която се счита за „национална тайна“, това лице може да бъде осъдено на 10 години затвор.“
Обединеното кралство и Европейският съюз
Във вторник тази седмица Обединеното кралство и Европейският съюз осъдиха новия закон за националната сигурност на Хонконг, като заявиха, че той допълнително ще ограничи свободите във финансовия център и може да засегне дипломатическите мисии.
Британският министър на външните работи лорд Камерън заяви, че законът „ще има дълговременни последици“ за жителите на Хонконг, включително за чуждестранните дипломати.
„Широките определения за национална сигурност и външна намеса ще затруднят хората, които живеят, работят и правят бизнес в Хонконг“, заяви британският външен министър.
„То не осигурява сигурност за международните организации, включително за дипломатическите мисии, които работят там.“
„Той ще утвърди културата на автоцензура, която сега доминира в социалния и политическия пейзаж на Хонконг, и ще позволи продължаващото ограничаване на свободата на словото, на събранията и на медиите.“
Лорд Камерън заяви, че законът ще „нанесе допълнителни щети на правата и свободите“ в града и ще подкопае изпълнението от страна на Хонконг на „обвързващи международни задължения, включително Китайско-британската съвместна декларация и Международния пакт за граждански и политически права“.
Междувременно ЕС и Организацията на обединените нации също изразиха недоволство от новия закон за сигурността на Хонконг.
„Обезпокоително е, че такова последващо законодателство беше придвижено през законодателната власт по ускорена процедура, въпреки сериозните опасения относно несъвместимостта на много от неговите разпоредби с международното право в областта на правата на човека“, заяви върховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк в изявление, публикувано във вторник.
В отделно изявление от вторник Европейският съюз заяви, че е загрижен за „потенциалното въздействие върху правата и свободите на хората в Хонконг“ и че законопроектът има потенциал да засегне „значително“ работата на службата на ЕС, както и на организациите и дружествата в Хонконг.
Откакто наложеният от Пекин закон за националната сигурност влезе в сила през 2020 г., Обединеното кралство неколкократно обяви, че китайският режим нарушава съвместната декларация, и отвори маршрут за издаване на хуманитарни визи за притежателите на британски национални (задгранични) паспорти, които желаят да напуснат Хонконг.
Съгласно китайско-британската съвместна декларация китайският режим обещава да не премахва автономността на Хонконг и върховенството на закона в продължение на 50 години, до 2047 г.
Въпреки това режимът на Китай на практика скъса договора, наричайки го „исторически документ“.
В две изявления, публикувани в сряда, говорител на службата на комисаря на Министерството на външните работи в Хонконг изрази „силно възмущение и решително противопоставяне“ на изявленията на Обединеното кралство и ЕС.
Говорителят заяви, че Обединеното кралство няма право да следи за изпълнението на китайско-британската съвместна декларация и обвини Обединеното кралство в подстрекателство и в това, че има „колонизаторски манталитет“.
Синди Ли, Дороти Ли, Джулия Йе и Ройтерс допринесоха за настоящия материал.
