|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Цената, която трябва да се плати за доброто образование на младите хора, винаги ще бъде по-ниска от цената, която трябва да се плати по-късно за тяхната неграмотност. Дезинформацията е въпрос на власт и поради вредното си, но мощно влияние, тя е незаменима за нея. Тя е инструмент за оформяне на обществените възприятия, използван както от авторитарните режими, така и от демокрациите. Разпространението на невярна информация не е нова практика в човешката история. През последните няколко десетилетия обаче тя се професионализира и придоби неимоверни размери както на национално, така и на международно равнище.
Възникването на дезинформацията
Дезинформацията е подвеждаща информация, която се създава и разпространява умишлено с цел заблуда на общественото мнение, нанасяне на вреда на целева група или постигане на политически или идеологически цели. Терминът „дезинформация“ е превод от руски. На 11 януари 1923 г. Политбюро на Комунистическата партия на Съветския съюз взема решение за създаване на Отдел за дезинформация. Неговата мисия е „да заблуждава реалните или потенциалните противници относно истинските намерения“ на СССР. От този момент нататък дезинформацията се превръща в тактика на съветската политическа война, известна като „активни мерки“, ключов елемент от стратегията на съветското разузнаване, включваща фалшификации, подривна дейност и медийни манипулации.
По време на Студената война, от 1945 до 1989 г., тази тактика е използвана от много разузнавателни служби. Терминът „дезинформация“ на масите започва да се използва все по-често през 60-те години на ХХ век и получава широко разпространение през 80-те години. Бившият разузнавач от съветския блок Ладислав Битман, първият професионалист в областта на дезинформацията, който преминава на Запад, отбелязва: „Тълкуването е леко изкривено, защото общественото мнение е само една от потенциалните цели. Много дезинформационни игри са предназначени единствено за манипулиране на елита, който взема решения, и изобщо не се разгласяват“.
Когато е създадено през юли 1947 г., ЦРУ получава две основни мисии: да предотвратява внезапни чуждестранни нападения срещу Съединените щати и да възпрепятства напредъка на съветския комунизъм в Европа и в страните от Третия свят. Агентите на ЦРУ са в челните редици на контрапропагандата и дезинформацията, организирани от правителството на САЩ през четирите десетилетия на Студената война.
Успешният тест на ядрено оръжие, проведен от Съветския съюз през 1949 г., изненада САЩ и доведе до конкуренцията на две ядрени сили на световната сцена в международна атмосфера на изключително напрежение, страх и несигурност.
През 1954 г. президентът Айзенхауер получава строго секретен доклад от комисия, председателствана от пенсионирания генерал Джеймс Х. Дулитъл, в който се заключава: „Ако Съединените щати искат да оцелеят, трябва да преразгледат дългогодишните американски концепции за „честна игра“. Трябва да се научим да подкопаваме, саботираме и унищожаваме враговете си чрез методи, които са по-интелигентни, по-сложни и по-ефективни от тези, използвани срещу нас. Може би ще се наложи американският народ да се запознае, разбере и подкрепи тази фундаментално гнусна философия.“ Разбира се, „ гнусната“ философия на практика предвиждаше подривна дейност чрез дезинформация.
Съединените щати обаче не предприемат енергична реакция на дезинформацията, на която са подложени, до 1980 г., когато в един фалшив документ се твърди, че Вашингтон подкрепя апартейда. Впоследствие те се противопоставят и на операция „Заразяване“ – съветска дезинформационна кампания, целяща да повлияе на световното обществено мнение, като създаде впечатление, че Съединените щати умишлено са измислили ХИВ/СПИН.
В Съединените щати интелектуалното влияние на Едуард Бернайс е в основата на институционалната политическа пропаганда и манипулирането на общественото мнение. Двоен племенник на Зигмунд Фройд, пресаташе на тенора Карузо и на Руския държавен балет, той участва заедно с президента Уилсън в комисията „Крийл“ (1917 г.), която допринася за обръщането на американското обществено мнение в полза на влизането във войната. Съпругата му и негов партньор, Дорис Флайшман, го съветва да не употребява прекалено често термина „пропаганда“. Тя му предлага да го замени с термина „връзки с обществеността“, който се използва и до днес.
Китай и неговият дигитален авторитаризъм
В Китай измамата, лъжата и пренаписването на историята са техники за дезинформация, използвани от Комунистическата партия, в съответствие с тактиките, усвоени в Съветския съюз през 50-те години на миналия век. Днес Китай разполага с усъвършенстван арсенал за дезинформация на всички направления. Основните цели са да обръща общественото мнение, да се намесва в чужди политически кръгове, да влияе на изборите, да дискредитира опонентите си и да създава подвеждаща представа за своите намерения и приоритети.
През септември 2021 г. Френският институт за стратегически изследвания към Военното училище публикува доклад за операциите на Китай за оказване на влияние, в който предупреждава: „Дълго време можеше да се счита, че Китай, за разлика от Русия, се стреми да бъде харесван, а не да плаши; че иска да омайва, да създава положителен образ за себе си в света, да предизвиква възхищение. Пекин не се е отказал да ухажва (…), но в същото време той все повече приема ролята на инфилтратор и фактор за принуда: през последните години операциите му за оказване на влияние станаха значително по-твърди, а методите му все повече приличат на тези, използвани от Москва“.
На 28 септември 2023 г. правителството на САЩ публикува доклад, в който обвинява Китай, че иска да „промени глобалния информационен ландшафт„ чрез огромна мрежа, специализирана в дезинформацията. Международното манипулиране на информацията от страна на Китай не е само въпрос на публична дипломация, а предизвикателство към целостта на международното информационно пространство“. Тази „манипулация“ включва „пропаганда, дезинформация и цензура“.
„Ако бъдат оставени без контрол, усилията на Китайската народна република ще преобразят глобалния информационен пейзаж, създавайки пристрастия и пропуски, които дори могат да накарат държавите да вземат решения, подчиняващи техните икономически интереси и интересите им в областта на сигурността на тези на Пекин“.
Според Държавния департамент на САЩ Китай харчи милиарди долари всяка година за тези операции по „манипулиране на информацията в чужбина“. В същото време Пекин заглушава критичната информация, която противоречи на неговите формулировки по политически чувствителни теми. В американския документ се казва още, че Китай манипулира информацията, като прилага „дигитален авторитаризъм“, използва международни организации и организациите на ООН и контролира китайскоезичните медии.
Когато дезинформацията се превръща във военна доктрина
В някои страни вземащите политически решения често се обръщат към историята, за да определят регулаторните си подходи към информацията в публичното пространство. Германските политици например често се позовават на нацисткото минало и на комунистическата Щази, за да оправдаят действията си. Въпреки това тези исторически сравнения невинаги са основателни. В действителност нацистите не са дошли на власт, защото са контролирали новата по онова време технология на радиото. По-скоро обратното – веднага щом идват на власт през януари 1933 г., те я използват още по-лесно, защото последователните ваймарски правителства са поставили съдържанието на радиото под държавен контрол с надеждата да спасят демокрацията. В резултат на това нацистите контролират радиото много по-бързо, отколкото вестниците, когато вече са на власт.
Дезинформацията се организира главно от правителствени агенции. В постсъветската епоха и с настъпването на информационното общество, когато медиите и социалните мрежи се превърнаха в централен ретранслатор за разпространение на фалшиви новини, дезинформацията еволюира и се превърна в основна тактика във военната доктрина на силните държави. В началото на 2000-те години Европейският съюз и НАТО видяха в руската дезинформация толкова голям проблем, че създадоха специални звена, които да анализират и развенчават масовото разпространение на фалшива информация.
Методите и процесите на дезинформация
Съществуват четири основни метода за разпространение на дезинформация: селективна цензура, манипулиране на индексите за търсене, хакване и разпространение на данни, получени по незаконен начин, и засилване на дезинформацията чрез нейното прекомерно разпространение.
Като пример, дейностите по дезинформация включват следните процеси:
- Създаване на измислени персонажи и уебсайтове с мрежи от фалшиви експерти, които разпространяват предполагаемо надеждни референции с цел повишаване на достоверността на посланията.
- Създаване на „дълбоки фалшификати“ (deep-fakes) и синтетични медии, използващи снимки, видеоклипове и аудиоклипове, които са цифрово манипулирани или изцяло изфабрикувани, за да заблудят обществеността. Съвременните инструменти за изкуствен интелект (ИИ) могат да направят синтетичното съдържание почти невъзможно за откриване или разграничаване от реалността.
- Разработване или засилване на теориите на конспирацията, които се опитват да обяснят важни събития с тайните действия на влиятелни участници, действащи в сянка. Теориите на конспирацията имат за цел не само да повлияят на разбирането на хората за събитията, но и на тяхното поведение и светоглед.
- Астротурфинг (astroturfing) и наводняване на информационната среда. В основата на кампаниите за дезинформация стоят огромни количества подобно съдържание, публикувано от измислени източници или акаунти. Тази практика на астротурфинг създава впечатлението за широка подкрепа или опозиция на дадено послание, като същевременно прикрива истинския му произход. Подобна тактика – наводняване – включва спам на публикации и коментари в социалните медии с цел оформяне на наратив или потискане на противоположни гледни точки. През последните години използването на фабрики за тролове за разпространяване на подвеждаща информация в социалните мрежи се разрасна.
- Използване на алтернативни платформи на социалните медии за укрепване на твърденията в дезинформационния наратив. По този начин участващите в дезинформацията се възползват от платформите, които предлагат по-малко защити за потребителите и по-малко възможности за откриване и изтриване на неавтентично съдържание и акаунти.
- Засилване на информационните пропуски, които възникват, когато няма достатъчно достоверна информация, за да се отговори на конкретно търсене. Лидерите на дезинформацията могат да се възползват от тези пропуски, като генерират собствено съдържание и подхранват търсачката.
- Манипулиране на нищо неподозиращите персонажи. Посредниците за дезинформация се насочват към високопоставени лица и организации, за да ги накарат да потвърдят техните истории. Често мишените дори не знаят, че повтарят историята на посредника за дезинформация или че историята има за цел да повлияе или манипулира общественото мнение.
- Разпространение на целево съдържание: инициаторите на дезинформация създават специално подготвено въздействащо съдържание, което има вероятност да намери отклик сред определена аудитория в зависимост от нейния мироглед, убеждения и интереси. Това е дългосрочна тактика, която включва разпространяване на целево съдържание с течение на времето, за да се изгради доверие и надеждност сред целевата аудитория, което улеснява манипулирането ѝ.
Надпревара с времето за предпазването на младото поколение
В началото на 2000 г. повечето публикации за интернет възхваляваха неговия безпрецедентен потенциал за развитие. Само няколко години по-късно коментатори, анализатори и политици започнаха да изразяват загриженост, че интернет, и по-специално платформите на социалните медии, представляват нови заплахи за демокрацията, глобалното управление и надеждността на информацията.
От тогава насам светът стана все по-взаимосвързан и взаимозависим, а възможностите за дезинформация придобиха почти неограничен характер.
С повече от 5,5 милиарда интернет потребители и повече от 8,58 милиарда мобилни абонамента в света през 2022 г., в сравнение с население на света от 7,95 милиарда души в средата на годината, големият парадокс е, че благодарение на възхода на информационните технологии дезинформацията се възползва от много по-благоприятна, дори процъфтяваща среда, а развитието на изкуствения интелект води до неограничено използване на възможностите за тежки злоупотреби с подвеждаща информация.
Някои експерти са убедени, че макар онлайн дезинформацията и пропагандата да са широко разпространени, е трудно да се определи степента, в която тази дезинформация оказва влияние върху политическите нагласи на обществото и съответно върху политическите резултати. Други данни показват, че кампаниите за дезинформация рядко успяват да променят политиките на държавите, към които са насочени.
Въпреки това би било безотговорно да се счита, че дезинформацията има слабо изразени последици. Ако това беше така, големите държави отдавна щяха да са се отказали от тази практика. Но е точно обратното. С постепенното нарастване на имбецилността на управляващите елити и с напредването на технологиите политиките на дестабилизация чрез дезинформация имат светло бъдеще пред себе си. Рискът и залогът остават огромни, а ерозията на общественото доверие в институциите и медиите е крайно показателна в това отношение.
Борбата с дезинформацията трябва да надхвърли опростените решения като закриване на акаунти във Facebook или X (бившия Twitter), публично осъждане на действията на противника или използване на технически средства за ограничаване на невярната информация. И със сигурност не е достатъчно да се съсредоточим върху действия като проверка на фактите или медийно образование, за да се помогне на хората да овладеят и консумират информация.
Изправени пред машините за дезинформация на правителствата, обикновените хора нямат голяма тежест. Ето защо би било за предпочитане да се обърне внимание на политическите и икономическите условия на функциониране на структурите, които улесняват разпространението на дезинформация, като например големите технологични компании, участващите държавни органи, медиите и други информационни системи.
Разбира се, човешкият фактор трябва да остане в центъра на вниманието на лидерите в условията на нарастваща държавна и медийна дезинформация. Цената, която трябва да се плати за доброто образование на младите хора, винаги ще бъде по-ниска от цената, която трябва да се плати по-късно за тяхната неграмотност.
Д-р Боян Радойков е международен експерт по политически науки и въпроси на сигурността, с богат опит в многостранната дипломация. Бивш дългогодишен служител на ООН, член на няколко мозъчни тръста в Европа и САЩ, в момента той работи по проекти в подкрепа на човешкото развитие и споделянето на глобални знания. Завършва икономика и защитава докторат по политически науки в Университета Париж I, Пантеон-Сорбона. Професионалната кариера на Боян Радойков го е отвела в повече от 120 държави по света. Той е автор на няколко книги и множество статии.
