Очаква се лидерите на Г-7 да обявят план за отблокиране на замразените руски държавни активи в помощ на Украйна
Днес продължава тридневната среща на върха на Г-7 (13 – 15 юни) в град Борго Еняция в област Пулия, организирана от тазгодишното италианско председателство. Домакин на настоящата среща на върха е италианският министър-председател Джорджия Мелони, която покани и лидери от 12 държави и 5 международни организации да участват в избрани работни сесии.
Седемте най-богати демократични държави в света се събраха, за да обсъдят широк кръг от теми. Програмата включва шест работни сесии, посветени на: миграция; Африка – изменение на климата и развитие; Близкия изток; Украйна; Индо-Тихоокеански регион и икономическа сигурност, както и сесия за работа с поканените лидери и международни организации по въпросите на Африка, Средиземноморието, изкуствения интелект и енергетиката.
План за активите на Русия
След широкия кръг от въпроси за обсъждане по време на 50-ата среща на върха на групата е и отблокирането на замразените руски активи в помощ на Украйна.
От 1998 г. до 2014 г. Русия беше член на форума, известен като Групата на осемте. Страната обаче беше отстранена, след като анексира украинския регион Крим.
Лидерите на Г-7 вероятно ще обявят план за отблокиране на замразените руски държавни активи в помощ на Украйна – инициатива, която САЩ от известно време подкрепят. „Има много добър напредък в дискусиите между делегациите на Г-7, за да се постигне споразумение за това как това да се случи“, заяви пред репортери на 13 юни съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан.
В навечерието на решаващата среща на върха, министрите на финансите от Г-7 проведоха дискусии относно законността на използването на замразени активи на стойност около 300 млрд. долара, съхранявани в европейски сметки, като обезпечение за предоставяне на заем на Украйна за възстановяване. Смяташе се, че Франция е основният въздържател по отношение на плана.
Обсъжданото предложение включва използването на печалбите от активите, по-конкретно спечелените лихви, като обезпечение за предоставяне на заем на Украйна чрез държавен кредитор. Италия ще бъде в центъра на вниманието тази седмица, ако лидерите на Г-7 успеят да постигнат съгласие по подробностите на това предложение.
Байдън и Зеленски подписаха споразумение за сигурност
В година на избори срещата на върха на Г-7 е от голямо значение за президента Байдън. Както и при неотдавнашното му пътуване до Франция, се очаква той да използва случая, за да подчертае значението на съюзите.
След срещите си с лидерите на Г-7 президентът Байдън подписа 10-годишно двустранно споразумение за сигурност с украинския си колега Володимир Зеленски, с което изрази продължаващия ангажимент на САЩ да подкрепят Украйна срещу руската агресия.
Пактът за сигурност идва, след като миналата година по време на срещата на върха на НАТО във Вилнюс президентът Байдън и лидерите на страните от Г-7 се споразумяха, че всеки от тях ще подпише двустранни споразумения за сигурност с Украйна. По данни на Белия дом досега 15 държави вече са сключили преки двустранни споразумения за сигурност с Украйна. Споразумението за сигурност обаче не включва никакъв ангажимент за използване на американски сили за защита на Украйна.
Съобщава се, че президентът Байдън е одобрил изпращането на ракетната система „Пейтриът“ в Украйна в отговор на искане на Киев за допълнителна противовъздушна отбрана, тъй като се противопоставя на интензивното руско нападение в североизточната част на Харковска област. Решението, за което първо съобщи The New York Times, не беше обявено публично.
Миналата година президентът Зеленски направи неочаквано посещение на срещата на Г-7 в Япония. Тази година се очаква той да призове страните от Г-7 да се ангажират с по-голямо финансиране. Следователно изявлението относно руските активи ще бъде от жизненоважно значение за украинския президент.
От 1998 г. до 2014 г. Русия беше член на форума, известен като Групата на осемте. Страната обаче беше отстранена, след като анексира украинския регион Крим.
Срещата на върха се провежда след изборите за Европейски парламент на 9 юни, които разтърсиха политическия климат на континента. Десните партии постигнаха значителни успехи на изборите, особено във Франция, което от своя страна принуди президента Макрон да обяви разпускането на френския парламент и да свика предсрочни избори.
Белият дом е убеден, че това ново развитие няма да се отрази на отношенията на президента Байдън с европейските лидери.
„Президентът ще работи с демократично избраните лидери на Франция, без значение кои са те“, заяви говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби пред репортери на 11 юни. „Имаме пълната увереност, че независимо от това кой какви места ще заеме в Парламента на ЕС, ще продължим да работим в тясно сътрудничество с президента [Урсула] фон дер Лайен и партньорите ни от ЕС по всички въпроси, свързани с общите ни интереси на европейския континент, а това включва и подкрепата за Украйна.“
Близкия изток
По време на срещата на върха ще се проведе и сесия, посветена на Близкия изток, на която лидерите ще получат актуална информация от президента Байдън за преговорите по отношение на прекратяването на огъня и сделката за заложниците.
Изкуствен интелект
Етичното разработване и използване на изкуствения интелект е ключов приоритет за италианския лидер на тазгодишната среща на върха. Ще има специална сесия за изкуствения интелект, по време на която папа Франциск ще произнесе реч. Ватиканът има инициатива, известна като „Римски призив за етика на изкуствения интелект“, която започна преди няколко години и вече е подкрепена от някои известни компании, като Microsoft, IBM и Cisco.
Джорджия Мелони е изразявала загриженост относно въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху пазара на труда, като твърди, че той ще премахне нуждата от хора, увеличавайки разликата в доходите. „Искаме да развиваме изкуствения интелект, но също така искаме да сме сигурни, че той ще остане ориентиран към човека“.
Според Грег Алън, директор на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Wadhwani Center for AI and Advanced Technologies, справянето с рисковете, свързани с ИИ, е от решаващо значение на тазгодишната среща на върха, тъй като той допринася за разпространението на дезинформация, външна намеса и намеса в изборите.
На 3 юни CSIS проведе брифинг за пресата във връзка със срещата на върха на Г-7 с преглед на планираните фокус теми. „Неотдавна Open AI – една от водещите световни компании за изкуствен интелект – обяви, че китайските и руските пропагандни служби използват услугата ChatGPT на Open AI за масово производство на пропагандни съобщения на наистина ниска цена“, посочи Грег Алън по време на пресконференцията на CSIS, на която той представи темата за изкуствения интелект като водеща за тазгодишната среща на върха на Г-7.
Експертът също така спомена за все по-широкото използване на ИИ в световните политически предизборни кампании за създаване на синтетични медии вкл. изображения, видеоклипове и звуци за разпространение на висококачествена дезинформация.
Отговор спрямо Китай
Миналата година икономическата принуда на Китай беше основен акцент на срещата на върха на Г-7, която се проведе в Хирошима, Япония. През 2023 г. лидерите на Групата на седемте заявиха публично, че смятат Китай за икономически насилник и че международната общност няма да се примири с „икономическата принуда“ на Пекин. Те за първи път предупредиха, че ще има „последствия“.
Очаква се вредните тактики на Китай, които подкопават международните правила и норми, особено неотдавнашният проблем със свръхкапацитета в промишлеността, да бъдат обсъдени на тазгодишната среща на върха.
Китайските компании бързо завземат пазарен дял в стратегически отрасли като слънчеви панели, вятърни турбини, стомана и електрически автомобили. Правителствата на САЩ и Европа изразиха тревога от свръхкапацитета на Китай, който до голяма степен се дължи на огромните държавни субсидии. На 12 юни Европейската комисия обяви, че от юли ще наложи допълнителни мита в размер до 38,1% върху вносните китайски електромобили.
Едно от основните опасения е въздействието на проблема със свръхкапацитета върху развитието и иновациите на индустриите в други държави.
Дали лидерите на Групата на седемте ще работят заедно, за да се справят с предизвикателствата, породени от политиките и практиките на Китай, ще разберем много скоро. Очаква се в края на срещата да бъде прието комюнике на лидерите с обща рамка по обсъжданите въпроси.
Пристигането на лидерите на срещата на върха на Г-7 2024 (видео)
Откриването на срещата на върха на Г-7 2024 от Джорджия Мелони (видео)
