Европа вижда променящ се енергиен пейзаж на фона на продължаващия конфликт между Русия и Украйна
Анализ на новините
Група държави от Европейския съюз (ЕС) призовават за по-строги регулации за вноса на руски втечнен природен газ – стъпка, която би могла да повлияе на енергийните доставки в страните от Централна и Източна Европа.
Предложените правила включват по-подробно отчитане на руския втечнен природен газ в хранилищата и заредените товари.
Макар че целят намаляване на зависимостта от руска енергия, мерките биха могли да създадат предизвикателства за страните без излаз на море в Централна и Източна Европа, които имат ограничени алтернативи на руския газ.
Санкции
Втечненият природен газ, който се транспортира по море със специализирани танкери, придобива все по-голямо значение за енергийните нужди на Европа. Големите пристанища във Франция, Белгия и Испания получават доставки на втечнен природен газ, който след това се превръща отново в газ и се разпределя по целия континент.
Според високопоставени служител на ЕС с нарастването на вноса на втечнен природен газ, ерата на руските газопроводи приключва. Критиците обаче твърдят, че ЕС принуждава някои държави без излаз на море като Унгария да се откажат твърде бързо от руския природен газ.
С увеличаването на санкциите върху вноса на втечнен природен газ, доставките на гориво до държавите без излаз на море могат да станат още по-ограничени и скъпи.
Понастоящем, въпреки че ЕС до голяма степен е забранил вноса на руски петрол, в целия ЕС няма санкции за закупуване на руски газ. Европейската комисия призова държавите членки да намалят вноса, за да избегнат „финансиране на военния арсенал на Кремъл“.
ЕС прие целенасочени мерки, които забраняват прехвърлянето на руски втечнен природен газ между кораби в европейски пристанища за по-нататъшна доставка. Тези мерки ще влязат в сила през 2025 г.
По-рано този месец в писмо, изпратено до Европейската комисия, Франция и балтийските държави призоваха ЕС да засили мерките. Предложените по-строги правила ще изискват от операторите на хранилища да предоставят информация за дела на руския втечнен природен газ в товарите и да следят произхода му.
„Белгия ще започне и ние ще подкрепим инициатива за забрана и проследяване на вноса на втечнен природен газ от Русия“, каза пред репортери Кай Микканен, министър на климата и околната среда на Финландия.
Отдалечаване от руския газопровод
Промяната в енергийния пейзаж на Европа е продиктувана както от практически нужди за доставки, така и от геополитически натиск.
Международната агенция по енергетика наскоро съобщи, че се очаква глобалното търсене на природен газ да достигне нови върхове през 2024 и 2025 г. Този растеж, заедно с ограниченото производство на втечнен природен газ, допринася за ограничените доставки, се казва в доклада.
Освен това агенцията определи бъдещето на доставките на газ през газопровода Украйна-Русия като „ключова несигурност“ за Европа тази зима.
Въпреки войната, газът продължава да се пренася по тръбопровод от Русия през Украйна. През 2023 г. Австрия, Унгария и Словакия – всички страни без излаз на море – посрещнаха 65 процента от нуждите си с газ от украинския газопровод.
На 1 януари 2025 г. обаче ще изтече основният договор, уреждащ този транзит.
Наред с повишеното търсене и ограничените доставки, е налице значително отдалечаване от руския газопроводен газ сред страните от ЕС като цяло.
Данните на ЕС показват, че делът на Русия във вноса на газопроводен газ в ЕС е спаднал от над 40% през 2021 г. до около 8% през 2023 г. Когато се включат както газопроводния, така и втечнения газ, Русия е осигурила само 15% от общия внос на газ в ЕС през 2023 г.
Преходът обаче е особено труден за страните без излаз на море като Австрия, Словакия и Унгария, които исторически са разчитали силно на руския газопроводен газ чрез украинския транзитен маршрут. През 2023 г. трите страни задоволиха 65% от нуждите си именно чрез украинския газопровод.
Например, употребата на руски газ в Австрия остава 95%, в сравнение с 14% в останалата част от ЕС. Унгария все още набавя около две трети от вноса си на газ от Русия.
Ако страните нямат планиране за бъдещето, разчитането на втечнен природен газ може да доведе до по-скъпи договори в сравнение с газопроводния газ на Москва. В доклад от 2023 г. Институтът за обществена политика „Бейкър“, американски мозъчен тръст, заяви, че „общото избягване на дългосрочни договори“ от европейските купувачи означава, че те може да са склонни да наддават по-високо, когато се нуждаят от втечнен газ, което да доведе до повишаване на цените.
„Идеологическа рамка“
Ян Каспар, изследовател в Центъра за европейски изследвания „Матиас Корвинус“, заяви пред The Epoch Times, че Франция, Испания и Белгия продължават да купуват големи обеми руски втечнен газ за европейския пазар.
Неговото проучване установява, че страните без излаз на море са подтиквани да търсят алтернативи на руските доставки, като са изправени пред по-строг контрол от страна на институциите на ЕС, докато Франция, Белгия и Испания се разглеждат като по-откровено съгласувани с целите на ЕС за намаляване на зависимостта от руски енергийни източници.
Тези крайбрежни страни са в състояние да намалят зависимостта си от газопроводния газ поради способността си да внасят втечнен природен газ по море.
„Има двоен стандарт, пълно лицемерие“, заяви Каспар и допълни, че в енергийната политика трябва да се подхожда реалистично.
„Трябва да имате много реалистичен подход. Не е възможно да се наложи някаква идеологическа рамка върху енергийните въпроси. Това е много опасно“, каза Каспар.
Той призна необходимостта от диверсификация, но постави под въпрос нейната осъществимост за страни без излаз на море като Унгария.
„За малка страна, която няма никакъв достъп до морето, не е възможно в краткосрочен план да се промени всичко“, заяви той.
„Неосъществимо“
Миналия месец заместник-държавният секретар на Унгария по енергийна сигурност Чаба Марошвари разкритикува ЕС за недостатъчната за липсата на подкрепа при прехода от руски природен газ.
„В нашия регион има малки страни, малки пазари, малко значими пазарни играчи, липса на капитал; този вид инфраструктурни проекти и проекти на задръстванията могат да струват до стотици милиони евро – от гледна точка на пазара на горива това не е осъществимо“, каза той пред участниците в конференцията Gastech в Хюстън през септември.
Марошвари заяви, че фокусът на Европейската комисия върху финансирането на проекти за зелена енергия е оставил някои страни без необходимата подкрепа за диверсификация.
„В резултат на войната в Украйна получихме все по-силен натиск да се диверсифицираме по-бързо от руските горива, но ни отказват средствата, необходими за да го направим“, каза той.
„Енергийният регулатор“
Самюел Фърфари – висшестоящ служител в Генералната дирекция по енергетика на ЕС от 1982 г. до 2018 г. – описва втечнения природен газ като „енергийният регулатор“.
Той заяви пред The Epoch Times, че настоящата ситуация ще „стимулира нови страни доставчици, защото в миналото газопроводите се смятаха за единственото средство за транспорт“.
„Това вече е минало“, заяви той.
Изразявайки скептицизъм относно бъдещите прогнози, Фърфари отбеляза, че никой не би могъл да предвиди събитията около газопроводите Nord Stream – основни газопроводи между Германия и Русия, които бяха взривени през септември 2022 г.
„Фантазия е да се каже, че ще се декарбонизираме“, заяви той. „Трябва да решим дали искаме да запазим свободата си, или да запазим благосъстоянието си, или да се борим срещу климатичните промени. Невъзможно е да запазим и трите“, допълни той.
При молба за коментар, говорител на Европейската комисия насочи The Epoch Times към среща на министрите на енергетиката на ЕС от 15 октомври, на която те са изтъкнали „целта за поддържане на достъпни и конкурентни енергийни разходи, без да се губи от поглед необходимостта от декарбонизация и енергийна сигурност“.
Reuters допринесе за този доклад.
