|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Опознайте историята и следващите стъпки за ваксините
Ваксините отдавна са обявени за едно от най-изящните постижения на медицината. Те са спасили живота на милиони хора и са променили общественото здраве. Те също така предизвикаха дебати за безопасността, етиката и подходящата роля на правителството в решенията, свързани със здравето.
С неотдавнашната номинация на Робърт Ф. Кенеди-младши за министър на здравеопазването и човешките ресурси тези дебати придобиха нова актуалност. Мнозина определят Кенеди като „противник на ваксините“, но това опростяване не отговаря на истината. Неговата загриженост е насочена към безопасността, отчетността и прозрачността на програмите за ваксиниране – въпроси, които всички трябва да вземем на сериозно.
Като лекар разглеждам този момент като възможност за задълбочен размисъл. Какво са постигнали ваксините? Какви рискове са се появили? Как можем да подходим към бъдещето на ваксинирането по начин, който зачита индивидуалния избор и същевременно защитава общественото здраве?
Нека започнем с историята.
Корени на ваксинацията
Концепцията за ваксинация предшества съвременната медицина. Една от най-ранните документирани практики е ваксинацията, използвана за пръв път през X в. в Китай и Индия. Лекарите напудряли струпеите от дребна шарка и карали пациентите да ги вдишват, с цел да се предпазят от тежкото заболяване.
Тази практика се разпространява в Африка и Османската империя, където е усъвършенствана и в крайна сметка пренесена в Европа.
Модерната ера на ваксините започва през 1796 г., когато Едуард Дженър демонстрира, че контакта с кравешка едра шарка може да предпази от дребна шарка. Работата на Дженър бележи повратна точка в борбата срещу инфекциозните болести и поставя основите на съвременната имунология. Усилията му в крайна сметка водят до изкореняването на дребната шарка през 1980 г. – подвиг, считан за една от най-значимите победи на човечеството в областта на общественото здраве.
Тази история илюстрира как човешката изобретателност може да преодолее привидно непреодолими предизвикателства. Въпреки това, дори и в онези ранни дни, ваксинацията не е била лишена от рискове и противоречия.
Влиянието на ваксините върху общественото здраве
Ваксините имат изключителен принос за общественото здраве. Болести, които някога са опустошавали населението, са били контролирани или изкоренени.
Разгледайте тези постижения:
- Дребната шарка: Преди да бъде ликвидирана, през 20-и век дребната шарка е убила около 300 милиона души. Глобалните усилия за ваксинация елиминират болестта.
- Полиомиелит: Някога водеща причина за парализа и смърт, полиомиелитът вече е почти изкоренен в световен мащаб благодарение на кампаниите за ваксинация.
- Морбили: Морбили е силно заразно заболяване, предавано по въздушно-капков път, причинено от вирус, което може да доведе до тежки усложнения и смърт. По данни на Световната здравна организация (СЗО) ваксинацията срещу морбили е предотвратила повече от 60 милиона смъртни случая в периода 2000-2023 г. Въпреки че е налична безопасна и рентабилна ваксина, през 2023 г. в световен мащаб се очаква да има 107 500 смъртни случая от морбили, най-вече сред неваксинирани или недостатъчно ваксинирани деца на възраст под 5 години. През 2023 г. 83% от децата са получили първа доза ваксина срещу морбили, което е доста под нивото от 86% през 2019 г., посочва СЗО.
Рискът и противоречията при ваксинирането
Въпреки ползите си, ваксините крият рискове. Повечето нежелани ефекти са леки като например повишена температура или подуване на мястото на инжектиране, но макар и рядко, се наблюдават сериозни странични ефекти.
Инцидентът с кутрето от 1955 г. остава отрезвяващо напомняне за това какво може да се обърка. В този случай неправилно активирана ваксина срещу полиомиелит причинява паралитичен полиомиелит при стотици деца и води до няколко смъртни случая. Тази трагедия подчерта значението на строгия контрол на качеството и наблюдението на безопасността.
Неотдавна бяха изразени опасения относно рядката поява на миокардит след ваксини mRNA COVID-19, особено при млади мъже. Едно проучване в New England Journal of Medicine установи, че макар рискът да е нисък, поставянето на ваксината изисква внимателно обмисляне, особено при лица, които не са изложени на висок риск от COVID-19.
Прозрачността относно тези рискове е от съществено значение за поддържане на общественото доверие. Като признаваме рисковете наред с ползите, можем да насърчим вземането на информирани решения и да запазим целостта на програмите за обществено здраве.
Приложението на индивидуализирана ваксинация
Ето къде разговорът става още по-интересен: Трябва ли ваксините да следват универсален модел?
Знаем, че хората реагират по различен начин на ваксините. Генетиката, възрастта и основните здравословни състояния оказват влияние върху имунния отговор. Изследванията показват, че генетичните вариации могат да повлияят на ефикасността на ваксините и на страничните ефекти.
В традиционната китайска медицина отдавна сме признали, че няма двама души, които да са еднакви. Лечението е съобразено с уникалното състояние на всеки човек и този принцип би могъл да послужи и за бъдещето на ваксинацията.
Съвременната медицина вече върви към персонализирани подходи в онкологията и фармакологията. Защо да не разширим тази концепция и при ваксините? Представете си бъдеще, в което плановете за ваксинация са съобразени с индивидуалните нужди, като балансират безопасността и ефикасността за всеки.
Преминаване напред
Ваксините несъмнено са променили хода на човешката история, спасявайки милиони животи и намалявайки тежестта на заболяванията в световен мащаб. Напредъкът обаче изисква бдителност, отчетност и зачитане на личната свобода.
Кенеди-младши е поляризираща фигура в този разговор. Критиците му твърдят, че неговият скептицизъм по отношение на мерките за безопасност на ваксините подкопава общественото доверие в програмите за ваксиниране, като потенциално застрашава общественото здраве. Някои смятат, че застъпничеството на Кенеди може да обезкуражи ваксинирането, което да доведе до възобновяване на предотвратими заболявания като морбили или полиомиелит.
Така че защо Кенеди-младши оспорва настоящата система? Той се фокусира върху гарантирането на безопасността на ваксините чрез строг надзор и търсене на отговорност от фармацевтичните компании и правителствените агенции за техните действия. Например бъдещият министър на здравеопазването се застъпва за следното:
- Прозрачност на научните изследвания и разработките: Кенеди многократно е призовавал за по-стабилни и прозрачни клинични тестове на ваксините, като е изтъквал случаи, в които тестването за безопасност може да е било прибързано или непълно, като например по време на ускореното пускане на пазара на ваксината против COVID-19. Той се застъпва за публично оповестяване на необработените данни от тестовете, за да се изгради доверие в безопасността и ефикасността на ваксините.
- Освобождаване на надзорните органи: Кенеди е критикувал тесните финансови връзки между фармацевтичните компании и регулаторните агенции като Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ и Американската администрация по храните и лекарствата. Той твърди, че тези взаимоотношения могат да доведат до конфликт на интереси и да намалят строгостта на оценките за безопасност. Като насърчава реформи, които отделят финансирането на индустрията от регулаторния надзор, Кенеди се надява да възстанови общественото доверие.
- Отговорност за фармацевтичните компании: Националният закон за уврежданията от ваксините в детска възраст от 1986 г. предпазва производителите на ваксини от отговорност в много случаи. Кенеди призова за преразглеждане на тази защита, като твърди, че производителите трябва да носят отговорност за всички вреди, причинени от техните продукти. Отговорността, предполага той, ще стимулира компаниите да дават приоритет на безопасността.
- Застъпничество за информирано съгласие: Кенеди подчертава значението на това хората да имат достъп до пълна информация за ползите и рисковете от ваксините, преди да вземат решение. Подкрепял е законодателство за предотвратяване на задължителните ваксини с аргумента, че те нарушават личните свободи и етичните принципи на медицинската автономия.
Балансиране на общественото здраве и личната свобода
Критиците могат да възприемат застъпничеството на Робърт Ф. Кенеди-младши като заплаха за общественото здраве, особено в епоха, в която дезинформацията може бързо да се разпространява онлайн. Не е задължително обаче акцентът му върху отчетността да противоречи на целите на общественото здраве. Напротив, той може да ги допълни, като насърчи по-голямото доверие и сътрудничество между хората и здравните органи.
Ето как общественото здраве може да работи ръка за ръка с принципите на Кенеди:
- Подобряване на комуникацията с обществеността: Органите за обществено здраве трябва да възприемат прозрачен и уважителен подход към проблемите, свързани с ваксините. Това означава открито да се признават рисковете от ваксините, колкото и малки да са те, и да се предоставят ясни, основани на доказателства отговори на въпросите. Доверието се изгражда не чрез отхвърляне на скептицизма, а чрез директното му адресиране.
- Интегриране на индивидуализираната медицина: Системите за обществено здравеопазване трябва да възприемат напредъка в персонализираната медицина, включително протоколи за ваксини, съобразени с генетичния, екологичния и здравния профил на индивида. Този подход зачита индивидуалните различия, като същевременно поддържа стадния имунитет.
- Улесняване на отчетността и надзора: Укрепването на независимостта на регулаторните агенции може да гарантира, че безопасността и ефикасността на ваксините остават основен приоритет. Тези агенции могат да възвърнат общественото доверие чрез намаляване на конфликтите на интереси и повишаване на прозрачността.
- Балансиране на свободата с отговорността: Програмите за обществено здраве трябва да балансират между защитата на здравето на общността и зачитането на личния избор. Насърчаването на доброволното ваксиниране чрез образование и стимули, а не чрез задължителни мерки, може да доведе до широко разпространена имунизация, като същевременно се запазят личните свободи.
Преобразуваща визия
Призивите на Кенеди за отчетност предлагат възможност за преосмисляне на начина, по който общественото здраве функционира в свободното общество. Като обърнем внимание на основателните опасения относно безопасността и надзора, можем да създадем система, която зачита индивидуалните свободи и същевременно защитава здравето на цялото население.
Бъдещето на общественото здраве е в сътрудничеството между отделните хора, общностите и управляващите органи. Това сътрудничество изисква честност, отчетност и взаимно уважение. Ако успеем да се справим с тези предизвикателства с внимание и почтеност, ще запазим успехите на ваксинацията и ще изградим по-стабилна и по-устойчива система на общественото здраве за бъдещите поколения.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
