На извънредна среща на 25 януари министъра на околната среда и водите Манол Генов и министъра на туризма Мирослав Боршош обсъдиха потенциалните рискове за България
Министър Манол Генов е категоричен, че няма опасност от замърсяване на българската акватория в Черно море след аварията на 15 декември 2024 г., когато в резултат на силна морска буря в Керченския проток настъпи катастрофа на два танкера „Волгонефт 212“ и „Волгонефт 239“, всеки с вместимост около 4200 тона петролни продукти.
Думите на министър Генов се потвърждават от актуални сателитни снимки от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, предоставени от проф. Мирослав Цветков, както и от симулациите, направени чрез използване на данни за морските течения на Програма „Коперник“ за периода от 19.12.2024 г. до 21.01.2025 г. включително. Изискана е и незабавна експертна оценка, според която: „…дори хипотетично замърсяването да не е потънало, а напротив, да се е увеличило и да продължава да се развива, то неговото движение и разпространение ще бъде ориентирано на юг, в посока бреговете на Република Турция, а част от него ще се завихри в акваторията на град Новоросийск“.
Петна от мазут се появиха по крайбрежието на Одеска област
Медийни публикации, според които се наблюдава разпространение в западна посока на нефтеното замърсяване в акваторията на Керч от декември 2024 г., станаха повод за междуведомствената среща.
Петна от мазут от потъналите в Черно море танкери са открити на брега на Одеска област след буря. Това съобщи местният еколог Иван Русев в социалната мрежа на 24 януари. Екологът разказа, че черните петна са се появили на брега на курорта „Катранка“ в близост до Дунавския биосферен резерват и Националния природен парк „Тузловски лимани“.
„Това бедствие ще ускори още повече деградацията на черноморската екосистема“, посочва Русев.
Виктор Данилов-Данилян, научен ръководител на Института по водни проблеми на Руската академия на науките, заяви, че замърсяването с мазут ще засегне Одеса, ще достигне до бреговете на Румъния и България, а в югоизточната част на морето – до Турция.
Специалисти разследват района на замърсяването. По думите на Русев по-рано те са открили на брега птица в мазут. От корабокрошението до сега повече от 32 000 доброволци помагат за почистването на брега и животните, засегнати от нефтения разлив.
Екологична катастрофа
Нефтения разлив продължава да застрашава екосистемата на Западен Крим.
Ветеринарни лекари и доброволци спасиха около две и половина хиляди птици, пострадали от разлива на мазут в Анапския и Темрюкския район на Краснодарския край след инцидента с потъналите танкери.
В центрове за рехабилитация на животни са прехвърлени 1622 птици, пише ria.ru, като се позовава на съобщение в Telegram-канала на Кубанския оперативен щаб.
Отбелязва се, че най-голямата нужда на центровете за помощ на птиците е хората да почистват птиците от нефтопродукти.
В Черноморския район, където е въведен режим на извънредна заплаха, е разгърната работа по почистването на замърсените райони. В тях участват специализирани служби и доброволци, които почистват мазута по крайбрежието.
Нефтеното замърсяване представлява сериозна заплаха за морската фауна и флора, както и за крайбрежните екосистеми, които могат да страдат от токсичните ефекти на нефтените продукти дълго време.
Спасителни екипи изпразниха близо 1500 тона петрол от танкера Волгонефт-239
Екип от държавната Морска спасителна служба, в рамките на шестдневна операция, изпразни 1488 тона нефт, останали в спрелия на вода „Волгонефт-239“. Това съобщи в събота руският вицепремиер Виталий Савелиев в публикация в официалния канал на руското правителство в Telegram.
Сега „Волгонефт-239“ ще бъде почистен и подготвен за демонтаж, посочва Савелиев. Съдбата на втория танкер, „Волгонефт-212“, все още не е решена, след като корабът потъна под вълните.
Досега петролът от разлива е изплувал по плажовете в руския Краснодарски край, както и в окупираните от Русия украински региони Крим и Бердянската коса, на около 145 км северно от Керченския проток. По-рано през януари президентът Владимир Путин нарече разлива „едно от най-сериозните екологични предизвикателства, с които сме се сблъсквали през последните години“.
Министерството на извънредните ситуации на Русия съобщи в събота, че досега в рамките на продължилите седмици усилия за почистване са събрани над 173 000 тона замърсен пясък и почва, като в операцията са се включили хиляди доброволци.
Въпреки че властите твърдят, че ситуацията е под контрол, мащабът на замърсяването и потенциалните дългосрочни екологични последици будят сериозна загриженост. Необходими са всеобхватни мерки за почистване на замърсените райони, както и стратегия за предотвратяване на подобни инциденти в бъдеще. Липсата на навременни и адекватни мерки може да доведе до необратими последици за уникалната екосистема на Черно море и кримското крайбрежие.
