Стотици хиляди работници в затворнически комплекси са принудени да подлъгват чужденци чрез измамата, наречена „Клане на прасе“
Ерин Уест наблюдава как китайски самолет каца на летището в тропическия Мае Сот, Тайланд. Това е първият от 20 такива полета, отвеждащи хиляди китайски граждани от досегашния им живот на принудителен труд в обширните затворнически центрове за измами отвъд границата в Мианмар (наричан преди Бирма).
Тези комплекси и други подобни в Камбоджа и Лаос са център на глобална мрежа за киберпрестъпност, която всяка година обира трилиони долари. Първите жертви обаче са самите стотици хиляди работници, обект на трафик, в центровете за измами – около 120 000 само в Бирма, според доклад на ООН от 2023 г.
Уест, бивш прокурор от Калифорния, която сега води кампания срещу кибер измамниците, пристигна в Мае Сот малко след ръководената от Китай акция през февруари, при която бирмански полицейски служители изведоха близо 8 000 китайски работници, обект на трафик, от комплексите за измами в района на Миавади, близо до тайландско-мианмарската граница.
Въпреки широко разгласените мерки, Уест и други експерти по киберпрестъпност споделиха пред The Epoch Times убеждението си, че Китай всъщност е съучастник в това, което те наричат глобална криза.
„Когато чуете за „акция“ или „разбиване“ на комплексите за измами, бъдете скептични“, написа Уест в LinkedIn публикация през март. „Когато говорим за 8 000 от очакваните 120 000 работници в Мианмар, това, което виждаме всъщност, е само намаляване на силите.“
Симптом на това, според Уест, е лекотата, с която Китай успя да изведе около 5 000 души от ситуацията. Други държави се бориха с бюрокрацията, за да изпратят гражданите си у дома.
Междувременно стотици освободени работници от центровете за измами от редица други страни все още се намират в импровизирани лагери в Бирма, несигурни кога ще се приберат у дома и ужасени, че ще бъдат върнати в комплексите за измами.
Уест прекара по-голямата част от изминалото десетилетие в преследване на кибер престъпници. Бивш заместник окръжен прокурор в Санта Клара, Калифорния, през 2016 г. тя се присъединява към елитна работна група за киберпрестъпност. През 2024 г. се пенсионира и основава Operation Shamrock – коалиция от експерти от правоприлагащите органи, финансовия, гражданския и технологичния сектори, които се борят с транснационалната организирана престъпност.
Тя заяви, че е убедена, че действията срещу центровете за измами са „фалшива акция“, организирана от Китайската комунистическа партия (ККП).
Матю Хоган, детектив от полицията на Кънектикът и служител в работните групи за финансови престъпления на Секретната служба на САЩ, се съгласява с оценката на Уест. Той заяви пред The Epoch Times, че няма съмнение, че ККП стои зад центровете за измами в Бирма.
„Това е фронт за транснационална организирана престъпност, финансиран от китайците“, каза Хоган. „Ако се фокусирате върху, например, инициативата „Един пояс, един път“ и нещата, за които знаете, че правят с парите си, и технологиите, в които участват, знаем, че са замесени в това.“
Измамата „Клане на прасе“
Уест разказа пред The Epoch Times, че е прекарала последните три години от 26-годишната си кариера в разследване на дългосрочни измами, известни като „клане на прасе“, които включват примамване на хора към фалшиви инвестиции в криптовалути.
Стратегията за измама е усъвършенствана през последните години от киберпрестъпниците, които управляват комплексите в Югоизточна Азия.
Фразата идва от китайския термин „sha zhu pan“, който директно се превежда като „убиване на прасе“.
Както подсказва името, клането на прасе е техника, при която онлайн измамниците търпеливо „угояват“ жертвите си в продължение на определен период от време, и когато моментът е подходящ, ги мамят за големи суми пари.
Хоган описва типична измама с „клане на прасе“, при която жертвата забелязва коментари в профил в LinkedIn или публикация в социалните медии, или някой се свързва чрез Instagram, или дори чрез очевидно погрешен текст.
Снимката в профила на измамника може да показва млада, привлекателна азиатка. Стереотипните измамници „не крият факта, че са китайци“, казва Хоган. „Или ще споменат [това] често, или в някакъв момент ще кажат, че… са азиатци или китайци и са в САЩ, занимавайки се с бизнес.“
В началото контактът може да изглежда безобиден, с непретенциозни, приятелски или флиртуващи коментари. Богатството се подразбира, ако не е заявено: може би снимка на младата жена в спортна кола или коментар, че търси да си купи Ролекс.
Измамникът изгражда доверие и плете романтична мрежа с течение на времето. „Обикновено отнема няколко седмици, ако не и месеци, дори да се спомене темата за инвестиция“, казва Хоган.
В крайна сметка измамникът „коли прасето“, убеждавайки жертвата да инвестира в измамна схема с криптовалути или инвестиционна измама. Привидно богатият начин на живот на измамника изглежда придава достоверност на съветите му. И вече измамникът познава добре жертвата и може да предложи точно колко да инвестира.
След като жертвата – без да подозира, че приятелката му всъщност е мъж, опериращ от затворнически комплекс в Югоизточна Азия – се е разделила с парите си, открива, че е изоставена. Болката от раздялата се добавя към срама от финансовата загуба.
Хоган каза, че сценариите, използвани от измамниците при преследване на жертвите им, са умело изработени. „Знаем със сигурност“, че киберпрестъпниците „използват незаконно придобитите си средства, за да плащат на [хора с] докторски степени, които да помагат в писането на сценариите, използвани за измама на жертвите, така че са вложени много образование и умения зад таргетирането“, каза той.
Размерът на измамите с „угояване и клане на прасе“ и други глобални киберпрестъпления се очаква да бъде зашеметяващите 10.5 трилиона долара годишно тази година, според изследователската компания за кибер икономика Cybersecurity Ventures.
Хоган каза, че феноменът кара жертвите да инвестират спестяванията си за цял живот, да вземат кредити, обезпечени с недвижими имоти, втори ипотеки и дори да губят домовете си. Те ликвидират пенсионни сметки и сметки за спестявания за колеж.
„Имаме цялата гама“, каза той. „Това наистина е криза.“
В някои случаи срамът и болката от падането в капана на измама с „клане на прасе“ дори са довели до самоубийства.
Измамниците – първите жертви
Работниците в огромните „кошери“ за киберпрестъпност са първите жертви, попадащи в капана чрез хитра реклама, която им обещава доходни работни места. Те идват от дълъг списък с държави.
Хоган каза, че потенциалните работници често се набират заради технологичните им умения или защото говорят езика на потенциалните жертви – обикновено английски или китайски.
Те могат да бъдат набирани чрез директен контакт чрез социални медии или чрез реклами.
Първоначално нещата са изрядни. Възможно е да се проведат няколко интервюта и накрая на наетия служител да бъде предоставен самолетен билет.
„Всичко изглежда напълно легитимно“, казва Уест, „докато не пристигнат, и паспортите им не бъдат отнети, телефоните им – взети и те са принудени да мамят по 16 часа на ден.“
Уест каза, че повечето от работниците в центровете за измами са заблудени от лъскави реклами, които представят идилични работни места на бели якички.
„Това е супер комплексна операция от горе до долу“, каза тя.
Ейми Милър, регионален директор на Acts of Mercy International, организация за помощ и развитие, каза пред The Epoch Times: „Това е нова форма на трафик на хора. Това е трафик на хора за принудителна престъпност.“
Работниците в комплексите за измами прекарват от 12 до 16 часа дневно пред компютрите, достигайки до жертви по целия свят чрез фалшиви профили в социалните медии. Ако не изпълняват целите, може да бъдат бити или физически наказвани. Ако отказват да сътрудничат, може да бъдат измъчвани. Може да бъдат закопчани с белезници към бюрата. Контактът с външния свят е прекъснат или таен.
Стотици бивши работници от центровете за измами – много от тях от Африка – все още са в капан в Бирма, надявайки се на репатриране. Условията на живот в лагерите, където са задържани, са мизерни, с малко храна и нехигиенични условия.
Почти 500 от тях са настанени в лагер, управляван от милицията на Демократичната доброволна армия на Карен (DKBA) в Бирма.
На 13 април, каза Милър пред The Epoch Times, около 270 от работниците са провели „организиран протест“ в опит да напуснат Бирма, но са били принудени да се върнат в лагера, след като въоръжени членове на DKBA са заплашили да ги върнат в комплексите за измами.
Тя каза: „Надяваме се, че [протестът] е успешен, за да ги преместят в лагера на BGF [Гранична охранителна сила (вид милиция)], което ще им помогне в процеса към репатриране.“
Проследяване на печалбите до Пекин
С индустрия за киберпрестъпност, която генерира милиарди долари, Уест каза, че „има много пари, които не се отчитат“. Тези пари сочат към Пекин, каза тя.
„Има само определен брой McLaren-и и Lamborghini-та, които могат да купят главатарите; има само определен брой красиви къщи в Сидни, които могат да бъдат купени.“
С „десетки или стотици милиарди долари“, които не се отчитат, тя каза, „трудно е да се повярва, че Китай не се възползва от това по някакъв начин.“
Ползите за ККП надхвърлят пряката финансова изгода, каза Уест, и включват достъп до Южнокитайско море или достъп до тайвански граждани. „Има някои много видими ползи за Китай“, каза тя.
В крайна сметка, каза Уест, когато става въпрос за китайско участие, ако китайците не бяха замесени в осъществяването на обширната операция за трафик на хора по някакъв начин, те щяха „да са по-заинтересовани да я спрат“. Те обаче са показали много малък интерес да го направят.
„Това е почти доказателство чрез липса на доказателства за обратното“, каза тя. „Иначе не е логично.“
„Фактът, че не спират това, което е масивна глобална криза, ме кара да се чудя: ‘защо не го правят?'“
Като допълнително доказателство, тя посочва нещо, което й става ясно, докато наблюдава как китайски самолети кацат и ефективно извеждат хиляди освободени работници от центровете за измами. Китай гледа в друга посока – докато не пострадат собствените му граждани. И тогава бързо може да постигне резултати.
Неотдавнашните мерки бяха провокирани от отвличането в началото на януари на второстепенна китайска знаменитост.
Уанг Синг, китайски актьор, който имаше малки роли във филма „Ip Man 3“ и телевизионния сериал „The Tale of Rose“, изчезна, след като беше измамен да пътува до Тайланд под претекст да снима.
След като приятелката му се обърна към социалните медии, за да разгласи изчезването, властите се включиха и Уанг беше спасен от център за измами до границата в Бирма, където вече беше преминал обучение как да провежда измамни телефонни обаждания.
Инцидентът се превърна в голяма новина в Китай и консулствата на Пекин в Тайланд, Бирма и Камбоджа започнаха да предупреждават гражданите си.
В началото на февруари министър-председателят на Тайланд Паетонгтарн Шинаватра пътува до Пекин, за да обсъди въпроса, каза Уест, и „изведнъж се случи тази предполагаема акция в Мианмар“.
Инцидентът показва, че „Китай може да има голямо влияние, когато пожелае“.
„Китай публично е заявил, че „ако се опитвате да принудите повече китайци да са изпълнители на измамите или ако директно атакувате китайски граждани, ние ще се намесим – и можем да видим това след проблема с актьора [Уанг Синг].“
„Това ме кара да смятам, че Китай е по-малко заинтересован да наложи строги мерки, защото със сигурност биха могли“, каза Уест.
Тя видя решителното влияние на Пекин в Мае Сот. „Беше много бързо. Китайците дойдоха и някак си прегазиха суверенитета на Тайланд, взеха хората си и ги изведоха.“
„На никоя друга нация не беше дадена същата възможност да осигури безопасността на собствените си граждани“, каза Уест.
След заминаването, Уест разговаря с посланика на Кения и стана свидетел на неговото разочарование. „Той имаше самолет и беше готов да изведе хората си, но беше изключително трудно и имаше много бюрокрация, за да го направи, докато Китай пристигна, взе хората си и ги изведе.“
Инцидентът предполага, че както правителството на Бирма, така и съюзените с него милиции, „са послушни спрямо Китай“, каза тя.
На DKBA и BGF очевидно е било казано, че трябва да освободят „някои хора“ като шоу за камерите, каза тя.
„Един пояс, един път“
Уест каза, че китайската организирана престъпност е силно замесена в комплексите за кибер измами в Бирма, Камбоджа и Лаос и има „опорна точка“ в няколко африкански страни. Инициативата „Един пояс, един път“ на Китай е значителна причина режимът да затваря очи за киберпрестъпността в тези страни.
Тя посочи Камбоджа като пример. Има „масивно увеличение“ на киберпрестъпността в Камбоджа и „няма начин Китай да не знае това“, предвид връзките между двете държави, каза тя.
Но съгласно инициативата „Един пояс, един път“, правителството на Камбоджа е предоставило на Пекин стратегически важна военноморска база в Рием, така че Китай гледа в друга посока, каза тя.
Уест посочи „много опасно позициониране и движение“ между Китай и Камбоджа, с „услуги, които се предоставят и в двете посоки.“
Уест каза, че китайската организирана престъпност се е развила значително спрямо началото на 90-те години, когато базираните в Хонконг и Макао триади – традиционни групи за организирана престъпност – са правили повечето си пари от рекет в китайската общност.
„Честно казано, от тях трябва да се страхуваме както от всяка злонамерена национална държава“, каза тя. „Те са толкова големи, толкова организирани, толкова добре финансирани.“
„Количеството пари, които се прехвърлят от обикновени хора, които познавате, в ръцете на лоши играчи, е зашеметяващо“, добави тя.
Уест обсъди ключова фигура в света на китайската организирана престъпност: Уан Куок-кой, с прякор „Счупения зъб“, базирания в Макао лидер на триадата 14K, една от най-големите китайски организации за организирана престъпност.
През декември 2020 г. Уан беше санкциониран от Министерството на финансите на САЩ.
В изявление по това време Министерството на финансите на САЩ каза, че Уан е член на Китайската народна политическа консултативна конференция на ККП. Триадата 14K е отговорна за трафик на наркотици, незаконен хазарт, рекет, трафик на хора и „редица други престъпни дейности“, се казва в него.
Според Уест, 14K и други триади първоначално управляваха казина в Камбоджа. Казината обслужваха китайски клиенти, на които е забранено да играят хазарт в Китай.
Високодоходни казина бяха създадени на места като Сиануквил, Камбоджа, който бе трансформиран от сънливо крайбрежно градче в мека на хазарта.
Уест посочи: „Така че те построиха тези масивни структури, а след това удари COVID и хората не се движеха. И така осъзнаха: „Имаме тези големи кули, които стоят тук празни. Какво можем да направим с тях?“
Тя каза, че тогава триадите се обърнали към романтичните измами и измами от типа „клане на прасе“, които първоначално са били насочени към китайски жертви.
След пандемията COVID повечето от казината се връщат към хазартните операции, но триадите преместват операциите за кибер измами в специално построени центрове в други части на Камбоджа и в Бирма.
Уест каза, че след това те насочват вниманието си към хора в Съединените щати и започват да привличат африкански работници, „защото се нуждаеха от хора, говорещи английски“.
Това е ново развитие, различно от индийските колцентрове или нигерийските фабрики с жестока експлоатация. „Това беше голяма промяна в начина, по който се провеждаше бизнесът“, каза Уест.
„Китайската мафия примамваше нищо неподозиращи кандидати за работа да работят в затвор за трафик на хора, по същество, и да обират света от останалите им пари.“
Безопасни убежища за престъпността
Мина Чианг, основател на британската консултантска компания Humanity Research Consultancy, сподели пред The Epoch Times, че както в Камбоджа, така и в Бирма индустрията за кибер измами е масивна „операция в индустриален мащаб“.
Докато някои големи китайски групи за организирана престъпност участват в изграждането на физическата инфраструктура на комплексите, посочва тя, разнообразни престъпни групи наемат пространствата, за да извършват различни специализирани измами. Те са безопасно убежище за престъпност.
Чианг каза, че Бирма е претърпяла строителен бум поради инициативата „Един пояс, един път“. Сега голяма част от това строителство е пренасочено от престъпни групи, които са осъзнали, че „всъщност индустрията за измами е най-доходоносната“.
„С гражданската война в [Бирма] и граничните милиции там, [става] много удобно да се тръгне в тази посока“, добави Чианг.
Чианг каза, че нивата на бруталност, с които се сблъскват работниците в комплексите, варират. Някои „се опитват да поддържат, поне на повърхността, [че] това е нормална работа и не те бият редовно“, каза тя.
Тъй като синдикатите за измами са отклонили вниманието си от китайските и тайванските жертви, „отговорът на китайското правителство се фокусира главно върху защитата на гражданите си от измами“, каза Чианг.
„В резултат на това има общо разбиране сред комплексите за измами през последните години – ако искате да продължите да работите, просто избягвайте да се насочвате към китайски граждани.“
Уест каза, че китайската организирана престъпност е донякъде неизследвана област.
Когато за първи път се включи в разследването на измами с „клане на прасе“, „бързо стана очевидно, че има нужда от експертиза в тази област, че ние бяхме ударени от вид престъпност, която не бяхме виждали в този мащаб и с такава интензивност преди.
„Нямаше план за това как да се свърши тази работа… Имахме работа с хора, които губят всичките си пари, всеки цент, който имаха.“
Reuters допринесе за този материал.
