Основните причини за репресиите в България и отражението им в обществото. Ключовите предизвикателства и противоречия в рамките на организацията БРИКС, обсъдени на срещата на 7 юли. Влияние на търговските санкции и ограничения върху стратегическите суровини върху отношенията между САЩ и Китай
Свалянето на чуждото знаме от фасадата на Столична община и спасяването ни от еврозоната
В предаване на „Народна сила“ – сайт за геополитика, актуални политически събития и история, доц. Григор Сарийски по повод репресиите при сваляне на украинското знаме от фасадата на Столична община заяви, че „белите ръкавици сега са свалени и започнаха да се упражняват репресии с непосредствени, груби методи“.
Макар формалният повод може да е бил свалянето на знамето, той е сигурен, че големият проблем е участието в голямата протестна вълна в защита на българския лев.
„Самият факт, че тези действия започнаха да стават все по-активни, означава, че има какво да се направи по въпроса. От една страна, това е посоката на действие, която тика България към все по-активно участие в бъдещия конфликт с Руската федерация – това е тенденция в цяла Европа и няма как управляващите в България да се разграничат от тази инициатива. Но от друга, това е тенденцията за вкарването на България в еврозоната. Защото независимо от това, че беше взето такова решение, независимо от това, че, така да се каже, съдията започна да отброява секундите до обявяване на нокаут, до времето на фактическото му обявяване има още няколко месеца, т.е. до 1 януари 2026 г.“.
На въпроса на водещия Симеон Миланов „Значи все още можем да се отървем от този момент“ финансистът отговори:
„Не го казвам аз. Казва го Атанас Атанасов. Защото той привиква трите специални служби – двете разузнавания плюс ДАНС за обсъждане на мерки за противодействие на евентуалното възпрепятстване на присъединяването на България към еврозоната. Самият факт, че се организира събиране в такъв формат, означава, че има какво да се направи. И наистина има.
Едно от нещата е, че България би могла да предизвика ревизия на данните, на базата на които са формулирани изводите в конвергентните доклади. Ако се извърши такава ревизия и бъде официално оповестено това, което всеки усеща по джоба си, а именно, че инфлацията не е точно такава, каквато се декларира в тях, и т.н., това би означавало: първо, дискредитиране на конвергентните доклади и преразглеждане на крайните изводи (преразглеждането на показателите би означавало евентуално, че България не покрива критериите, и необходимост от ревизия или най-малкото – повторно гласуване на това решение, което мина на 8 юли). Дори и само тази мярка да се предприеме, а тя не е единствената, която може да бъде предприета, би било възможно да се достигне до ефективни действия, които да отложат приемането на България в еврозоната. Това е причината за притеснението на властта в момента.“
За това как България може да се спаси от влизане еврозоната, доц. Сарийски ще говори във втората част на предаването.
Срещата на БРИКС на 7 юли
По повод срещата на БРИКС, която се проведе на 7 юли в Бразилия, доц. Сарийски поясни, че включването на руския президент само по видео мост се е очаквало, заради опасността от арестуването му. Владимир Путин обаче е участвал пълноценно в срещата.
Любопитно за доц. Сарийски е било друго – това, че „китайският президент, за пръв път, откакто е основана тази организация, не присъства не само физически, но дори и дистанционно не благоволи да се включи“. Според него това означава, че в тази среща могат да се потърсят няколко различни пласта на анализ, за да се ориентираме в каква посока върви глобалният юг (като икономическо, не като географски понятие).
Финансовият експерт уточни, че от една страна, това са чисто агитационните коментари за това, че глобалният юг се опитва да направи алтернатива на Запада, създава многополюсен свят и т.н. „Това бяха заявките в повечето медийни анализи – не говоря за т.нар. национални медии, които не споменават за БРИКС, а учтиво се правят, че такова нещо не съществува, независимо от това, че, ако погледнем икономически, страните-членки на БРИКС заемат около 1/3 от територията на планетата и то при положение, че БРИКС спряха разширяването си. А миналата година Сергей Лавров обяви, че БРИКС няма интерес към включване на нови страни и това е по понятни причини – колкото повече страни влизат, толкова по-голям е рискът те да започнат да не се разбират. Те не се разбират дори и в сегашния им формат, а какво остава да включат нови членки. БРИКС включва около 1/2 от световното население, 40% от световния брутен вътрешен продукт. По данни на Международния валутен фонд по паритетна покупателна способност брутният вътрешен продукт на неговите страни-членки е около 77 трилиона, което е повече от всякакви други формати, в т.ч. страните от Г-7, които имат около 55 – 56 трилиона. А българските мас медии за масово осведомяване учтиво се правят, че цялото това нещо не съществува и се занимават с други неща.
Доц. Сарийски подчерта, че анализът предполага няколко различни нива. От една страна, чистата агитация. „БРИКС още в началото беше заявена като организация, която се опитва да бъде алтернатива на глобалния Запад. От друга, протоколните приказки, в т.ч. и изказването на Владимир Путин на пленарното заседание. Той очерта някои от постиженията на БРИКС, но там не можахме да видим всички неща, които аз и всички зрители очакваха да видят. Например още преди 2 год. очаквахме, че БРИКС ще стартира своя собствена валута и собствена система за разплащане. Ще стартира различни формати, в рамките на които ще бъдат възможни съвместните инвестиции. Системата за разплащане беше обявена, но пред останалите инициативи бяха сложени спирачки. От една страна, системата за разплащане, която предвиждаше включването на отделните цифрови валути (защото всяка от страните-членки на БРИКС, в т.ч. и страните извън БРИКС, работи по създаването на своя собствена валута, която да е дигитална, т.нар. CBDC).
Имаше един проект, на който беше сложен преждевременен финал в края на миналата година. Става дума за проекта ENDBRIDGE. Идеята беше създаването на един глобален протокол, така че да може отделните валути да „говорят“ помежду си и всъщност да има система за разплащане, която да шунтира системата СУИФТ, така че да не могат да ви налагат санкции и да не можете да правите разплащания. Но на този проект беше сложена спирачка и беше даден път, по който всяка от страните да търси алтернативни варианти. Страните-членки на БРИКС сега се опитват да създадат алтернатива, като се разплащат в свои собствени валути, чрез снаждането на отделните системи, с които самите те разполагат, които те самите са изградили, така че те да могат да работят една с друга. Но това няма нищо общо с глобалния проект, който беше цел само до края на миналата година. …
Разплащанията на Русия извън БРИКС на практика са невъзможни и голяма част от външната й търговия се капсулира в страните-членки на БРИКС. Според изказването на Владимир Путин около 90% от разплащанията на Русия са с рубла и валутата на страна-членка на този съюз. Заради санкциите Русия не може да извършва плащания извън БРИКС. Ето защо се прави реекспорт, рефактуриране и реетикиране на руските стоки.
България участва в такива схеми – бургазлии всяка вечер затварят прозорците си поради простата причина, че там, в открито море, се претоварват едни танкери и мирише доста силно. Това е руски петрол. Плащанията, фактурирането и застраховките на корабите не минават… Но с времето тази схема ще става все по-трудна. Именно поради тази причина казвам, че действията и тенденциите не се развиват със скоростта и в посоката, в която на нас ни се иска.
Големите успехи, за които се говори в рамките на срещата, проведена на 7 юли, бяха създаването на обща система за наблюдение на бюджета на страните от БРИКС или „Интервизия“, която ще бъде алтернатива на нашата „Евровизия“. Все пак това няма нищо общо с първоначалните заявки, които очаквахме, че ще добият контури още на миналата среща.“
Според финансовият експерт тази среща е показа, че БРИКС се отдалечава все повече и все повече от първоначалните си заявки. Той спомена заключителния документ, съдържащ около 37 стр. и 130 точки: „Ако видите основните тези, добивате неприятното усещане, че БРИКС се превръща все повече и повече в сиромашката версия на глобализма. Защото там не се споменава нищо като критика на големите наднационални организации, дори напротив. Говори са за позитивната роля на наднационалните институции като ООН, МВФ, СЗО. Подкрепя се пандемичното споразумение. Обърнете внимание, че думите Украйна и Иран се споменават само по веднъж, докато думата въглерод и производни се споменават 10 или 12 пъти, т.е. всичко онова, което буквално поробва икономиките като налага данък върху въздуха, който дишаме (защото въглеродните емисии са именно това), се третира с изключително засилен фокус в рамките на този документ…
Отсъствието на китайския президент на срещата
Доц. Сарийски смята, че големият проблем е фактът, че страните-членки на БРИКС са усетили силното западно влияние върху отделните страни-членки. Той даде за пример Бразилия, която демотивирала китайския президент да присъства на въпросната среща. Защото в рамките на срещата в Рио посещението на индийския президент Моди било обявено като държавно посещение. В негова чест била дадена вечеря. Тоест идването на китайския президент би означавало, че той ще бъде нещо като подгласник или в рамките на тази среща щяло да има едни официални гости и едни не чак толкова. И пристигането на китайския президент би означавало, че той би попаднал именно във втората категория.
Чисто формално имало повод това посещение да бъде обявено като държавно посещение от високо ниво, тъй като повече от 60 години индийски държавен глава не е стъпвал в Бразилия. Същевременно обаче Моди пристига като участник в срещата на БРИКС. И редно би било посещението му да не бъде обявявано като среща на високо държавно ниво. Ето защо китайският президент бил демотивиран да участва в тази среща.
Бразилия Лула да Силва – глобалист?
Доц. Сарийски напомни, че успоредно с това президентът на Бразилия Лула да Силва, по време на своя трети мандат се декларира като глобалист. „Той говори като либерал за джендърските права, гравитираше около президента Байдън, изказа в рамките на предизборната кампания категоричната си подкрепа за Камала Харис – все неща, които не го нареждат в позициите на онези, които са най-активните радетели на всички каузи, за които се борят страните-членки на БРИКС.
Бразилия се опитва да стане активен играч на международната сцена и то не като страна, която е част от структурата на БРИКС а по-скоро като страна, която ще засили влиянието на Индия, защото обявяването на посещение от такова ниво означава, че статусът на Индия се издига с една степен по-високо и всъщност в преговорите между САЩ и Китай все по-активно ще започнат да се намесват страните, за които говорим – от една страна Индия, но от друга Бразилия. Тоест с по-активната намеса и с политическите игри, които видяхме на последната среща на БРИКС, става ясно, че страните-членки се борят „всяка коза – за свой крак“.
Турция и БРИКС
Доц. Сарийски изтъкна, че, от друга страна, е било изключително важно Турция да бъде присъединена като страна-членка на БРИКС. Русия парирара. Индия – също. „Турция е много близка с Пакистан“, обясни той, „и това беше причината, поради която икономическите интереси на Турция бяха порязани… Беше й предложено да стане асоциирана членка, особен статут, който беше съчинен миналата година, с мотива, че БРИКС преустановява процедурите по разширение. Малко след това обаче беше приета Индонезия с обяснението, че преговорите били привършили по-рано. Но Турция не остана с най-добри впечатления от отношението на БРИКС към нея. С Европейския съюз нещата протекоха по същия начин – на Турция беше предложено да не бъде включена като страна-членка на ЕС, а да й бъде предоставен статут на асоциирана страна-членка. Това води до отдръпването на Турция от тази структура…
Доналд Тръмп и БРИКС
Тръмп си спомни онази много стара максима, че голямата политика се прави най-добре върху основата на „Разделяй и владей“. И той го каза: „Моята цел е да приближа Русия и Китай до себе си повече, отколкото са те помежду си“. Но външната политика не се изчерпва само с Русия и Китай. Около тях има много широк кръг от геополитически интереси, с които трябва да се работи и всъщност там се работи на две нива: от една страна са грубите инструменти, които използва Доналд Тръмп, като напр. изказването му „Ако БРИКС направи своя собствена валута, на всички членки на БРИКС и на страните, които са асоциирани към БРИКС, ще наложа 100%-ови мита“. Успоредно с това той каза, че страните-членки на БРИКС ще имат удоволствието да се радват на 10% допълнително мито, заради това, че водят антиамерикански политики. После осъзна, че с някои от страните-членки на БРИКС работи доста тясно. И обяви, че предстои подписване на търговско споразумение с Индия. Тоест няма как да налагате мита общо на всички страни-членки на БРИКС и същевременно да работите с някои от тях поотделно. И той се поправи, като каза, че ще налага 10-те процента допълнителни мита само на страните-членки, които упражняват антиамерикански политики.
Засилването на външната политика на Тръмп, вкл. със страните-членки на БРИКС сложи спирачка на наблюдавания от нас проект, на който възлагахме доста големи надежди. Но виждаме, че той завива все повече и повече в една посока, която не ни харесва.
Страните-членки на БРИКС, близки до САЩ, са Индия, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Египет. За ЮАР и Бразилия Тръмп имаше проблеми и в новите мита, които обяви, че ще бъдат отложени до началото на август, ЮАР беше една от страните, които се зарадва на нови мита.“
Соц. Сарийски каза още, че съществува известна градация. От страните, върху които бяха наложени 25%-тни мита, в т.ч. Южна Корея, Япония и т.н., се отива към по-високите мита, до 40%. Лаос е една от страните, на които ще бъде налагана най-високата ставка. Именно въвеждането на тази градация и търсенето на споразумения, според които митата да не се наложат – това е голямата политика на Доналд Тръмп. Сключването на такива споразумения означава, че ще можете да водите тези страни „за носа“, както пожелаете.
Доц. Сарийски смята, че все още е рано да се говори, че Тръмп е успял да разбие антизападния лагер, защото част от тези инициативи продължават. „Но гравитационните центрове, онова, което можеше наистина да постави началото на нещо принципно ново и да обособи контурите на един алтернативен геополитически полюс, на този процес за сега беше сложен стоп. Но поне беше поставено началото му.
Не бих си заложил заплатата на успеха на БРИКС. Доста голяма е разликата между надеждите, които дадоха неговите страни-членки миналата година, и това, което се получава сега. С други думи, виждаме първите успехи на политиката на Доналд Тръмп, която колкото странна и непредсказуема да изглежда, вече започва да дава резултати“.
САЩ и Китай
По отношение на отношенията на САЩ и Китай доц. Сарийски смята, че президентът Тръмп е изправен пред т.нар. обективна демагогия. „Едно е да кажете, че ще налагате санкции и ще обявите търговска война и Китай няма да се изправи, а съвсем друго е да видите, че вашите ключови предприятия в отбранителната промишленост, автомобилостроенето, самолетостроенето и т.н. започнат да страдат и започнат да ви звънят по няколко пъти на ден, за да ви казват да отмените санкциите, които сте въвели.
Когато Тръмп започна да обявява своите политики, Китай каза, че преустановява износа на всички стратегически елементи. При някои от тях беше наложена пълна забрана, при други – ограничения. Някои от автомобилостроителните компании заявиха, че това директно означава те да преустановят производството си. Начинът, по който засега се справят компаниите, е чрез реекспорт. Например при Мексико и Тайланд от началото на тази година има увеличаване на износа на антимон, който се използва при забавители на горенето, а има и други ключови приложения, изключително важни за новите индустрии. Износът на антимон за тези страни беше от порядъка на около 200 т. на месец. След налагането на санкциите, т.е. след като Китай въведе ограниченията за износа на антимон към САЩ, износът към Мексико и към Тайланд се увеличи 4 до 5 пъти и на месец се изнасят по 1 000 т. За първите 4 месеца са изнесени около 4 000 т. Това, което се практикува, е реекспорт – антимонът се изнася за Мексико и за Тайланд и оттам отива (през Мексико е много лесно да го вкарате) на територията на САЩ. Мексико и Тайланд имат ограничен собствен добив. Единственото, което имат, са фабрики за рафиниране. Тоест това, което се изнася към тях, се рафинира, изнася се полуготова продукция и след това се влага в крайно производство в САЩ. Така че поне засега, САЩ имат някакви средства, за да шунтират ответните мерки на Китай.
Елементът галий, който е изключително важна суровина за всякакви високи технологии. При него става дума за няколко стотин килограма на месец. Износът се маскира. Изнася се за някоя от съседните страни като износ на желязо, произведения на изкуството, и оттам се внася в САЩ. Тоест няма ефективно ограничение върху достъпа на САЩ до тези суровини.
От 1 май обаче обяви стартирането на една програма, в рамките на която ще преустановят всякакви опити за отклоняване налагането на ограничение на износа. И това беше причината, поради която Доналд Тръмп започна да търси ефективни мерки, така че с Китай да си говорят, така че да няма санкции, които да доведат до преустановяване на търговията между двете страни. Защото Китай държи контролния пакет в повечето от тези суровини, които са стратегически за енергийния преход, за нови технологии, за въоръжаване…
Кобалтът например се произвежда в Конго, където са най-големите мини с основния добив, Китай държи контролния пакет при добива – 70 – 75% от производството. Същото се отнася и до антимона. При него производството на Китай е от порядъка на 50 – 53% от световното производство и съотв. от износа. Така че не можете да налагате санкции върху една страна, която ви доставя това, с което вашите компании изкарват пари. Именно това е причината, поради която Тръмп налага няколко пъти пауза на своите търговски политики и търси варианти за споразумение с Китай. Причината за „липсата на зъби“ в политиката на САЩ е това, че те, изобщо колективният Запад, прекалено дълго разчитаха на това, че светът ще продължи да работи по начина, по който сме свикнали…“
