От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
Крахът на комунистическите режими в Съветския съюз и Източна Европа бележи края на Студената война между капиталистическия и комунистическия лагер на Запада и Изтока, продължила половин век. По това време мнозина проявяват оптимизъм, вярвайки, че комунизмът вече е част от миналото.
Тъжната истина обаче е, че преобразената комунистическа идеология се е разпространила и утвърдила по целия свят. Китай, Северна Корея, Куба и Виетнам се управляват изцяло от комунистически режими; в източноевропейските държави комунистическата идеология и порядки все още оказват значително влияние; а в африканските и южноамериканските страни се практикува социализъм под знамето на демокрацията и републиканството. Държави от Западна Европа и Северна Америка допускат комунистическото влияние, без хората дори да осъзнават това.
Комунизмът поражда войни, глад, масови убийства и тирания. Сами по себе си те са достатъчно ужасяващи, но щетите, нанесени от комунизма, далеч надхвърлят това. Става все по-ясно, че за разлика от всяка друга система в историята, комунизмът обявява война на човечеството като цяло – включително на човешките ценности и достойнство.
С установяването на повсеместна диктатура в Съветския съюз и Китай, комунизмът подчинява милиарди хора и досега е причинил неестествена смърт на над сто милиона души за малко повече от век. В откритите си опити за световна революция комунистическият блок довежда света до ръба на ядрената война; междувременно леви активисти умишлено и мащабно се борят да унищожат семейството, обществения ред и традиционния морал.
Каква е природата на комунизма? Каква е неговата цел? Защо приема човечеството за свой враг? Как можем да се избавим от него?
1. Комунизмът: Демон, стремящ се да унищожи човечеството
„Манифестът на комунистическата партия“ започва с изречението „Призрак броди из Европа – призракът на комунизма“. Използването на термина „призрак“ не е каприз от страна на Карл Маркс. Както твърдим в тази книга, комунизмът не трябва да се разбира като идеологическо движение, политическа доктрина или неуспешен опит за нов световен ред. Вместо това трябва да се разбира като демон – зъл призрак, изкован от омраза, порочност и други разрушителни сили на Вселената.
След Студената война отровата на комунизма не само продължава да вреди на бившите комунистически държави, но също така се разпространява по целия свят. Оттогава идеологическото проникване на комунизма дава възможност на призрака да влияе на човешкото общество в глобален мащаб. Под влияние на комунистическите идеи безброй хора са загубили способността си да различават правилното от погрешното, да разграничават доброто от злото. Конспирацията на демона напредва към успеха.
2. Методите и средствата на демона
Човекът е създаден от боговете и божественото състрадание винаги е бдяло над човечеството. Дяволът, знаейки това, се заема да прекъсне тази връзка и да поквари човека, за да не се грижи вече божественото за него. Подходът на дявола е да опорочи културата, предоставена на човечеството от божествата, да подкопае човешкия морал и по този начин, изкривявайки човека, да го направи недостоен за спасение.
В сърцето на всеки човек живее както доброто, така и злото, както божественото, така и демоничното. Един живот може да потъне в морална деградация или да се издигне чрез усъвършенстване на добродетелите. Вярващите знаят, че когато човек се стреми към морално поведение и мислене, божественото ще подсили праведните му мисли и ще позволи да му се случат чудеса. Ще му помогне да подобри морала си, да повиши нивото си, така че да стане по-благороден, което в крайна сметка ще му позволи да се завърне на небето.
Човек с нисък морал обаче е изпълнен с егоизъм: желания, алчност, невежество и високомерие. Докато божественото никога няма да признае подобни мисли и поведение, дяволът ще ги подстрекава, задълбочавайки егоизма и покварата. По този начин, манипулиран да върши нередности, човекът създава още карма и пропада морално, докато накрая се отправя към ада.
Ако моралните устои на човечеството се влошат, дяволът ще ускори тази тенденция с цел да причини повече грехове, повече карма и в крайна сметка да унищожи човечеството. Турбуленцията в Европа, започнала през осемнадесети век, и съпътстващият я морален упадък дават на дявола такава възможност. Той се заема, стъпка по стъпка, да подкопае критериите за разграничаване на добро и зло. Насърчава атеизма, материализма, дарвинизма и философия на борбата.
Дяволът избира Маркс за свой пратеник сред хората. В Комунистическия манифест, публикуван през 1848 г., Маркс и неговият съмишленик Фридрих Енгелс настояват за насилственото унищожаване на частните предприятия, социалните класи, нациите, религиите и семейството. Разрушителната Парижка комуна от 1871 г. е първият пряк опит на комунистическия призрак да завземе властта.
Последователите на Маркс твърдят, че политическата власт е централната тема на марксистката политология. Това е едновременно вярно и невярно. Когато ясно видим крайните цели на комунизма, ще разберем, че политическата власт е едновременно важна и маловажна за комунистическия проект. Важна е, защото достъпът до политическа власт предоставя възможност за бързо покваряване на човечеството. С контрола върху лостовете на властта комунистите могат насилствено да прокарват своята идеология и да изкоренят традиционната култура само за няколко десетилетия или по-малко. Въпреки това тя е и маловажна, тъй като дори без държавния апарат демонът има други начини да използва слабостите и недостатъците на човека: дори когато комунистите не държат политическата власт, агентите на призрака могат да заблуждават, съблазняват, принуждават и объркват обществото, подкопавайки реда и предизвиквайки сътресения, за да се премахне традиционното мислене. Комунизмът използва тактиката „разделяй и владей“ в усилията си да получи пълен контрол.
3. Комунизъм – идеологията на дявола
Божественото завещава богата култура за човешкото общество, основана на универсални ценности, оставяйки му възможност да се завърне в рая. Комунизмът и традиционната божествена култура са несъвместими.
В основата на злия призрак са атеизмът и материализмът – сливане на елементи от германската философия, френската социална революция и британската политическа икономика, събрани като светска религия, предназначена да замени божествените и праведни вярвания.
Комунизмът превръща света в своя църква, като поставя всички аспекти на социалния живот в нейния обсег. Дяволът окупира мислите на хората, карайки ги да се бунтуват срещу божественото и да отхвърлят традицията. По този начин дяволът води човечеството към собственото му унищожение.
Дяволът е избрал за свои агенти Маркс и други хора, които да се противопоставят на и да унищожат принципите, заложени в човешкото общество от божественото. На Изток той подема насилствена революция и създава тоталитарна държава, която обединява политиката и светската религия. На Запад установява прогресивен, ненасилствен комунизъм чрез високи нива на данъчно облагане и преразпределение на благата. В глобален мащаб той се стреми да разпространи комунистическата идеология в политическите системи навсякъде, с цел да подкопае суверенните държави и да подсили глобалното управляващо тяло. Това е „раят на земята“, обещан в комунизма, предполагаемо колективно общество без класи, нации или правителства, основано на принципа „от всекиго според способностите и всекиму според потребностите“.
Комунизмът използва своята програма за създаване на „рай“ на земята, за да популяризира атеистичната концепция за „социален прогрес“. Той използва материализма, за да подкопае духовните стремежи на човечеството, да позволи на комунистическата идеология да се разпространи във всяка сфера на живота, включвайки не само философията и социалните дисциплини, но дори природните науки и религиозните учения. Подобно на злокачествен тумор, комунизмът метастазира, като при разпространението си заличава други вярвания – включително вярата в божественото. След това унищожава националния суверенитет и идентичност, както и моралните и културни традиции на човечеството, като по този начин води човека към унищожение. В „Комунистическия манифест“ Маркс провъзгласява: „Комунистическата революция е най-радикалното скъсване с традиционните отношения на собственост; не е чудно, че развитието ѝ е свързано с най-радикалното скъсване с традиционните идеи.“ По този начин Маркс обобщава много точно практиката на комунизма през последните два века.
Божественото е източникът на моралния ред, а божественият морал е вечен и неизменен. Моралните норми не са за човека, за да ги определя сам, нито могат да бъдат променени от човека. Комунизмът обрича морала на смърт и се опитва да накара комунистическия Нов човек да установи фалшив революционен морал. Той използва негативни методи, за да отстрани всички положителни фактори от човешките традиции, като целта е негативните фактори да завладеят света.
Традиционните закони произтичат от морала и имат за цел да го поддържат. Комунизмът се опитва да отдели морала от закона, а след това да го унищожи, като измисля нови злонамерени закони и подлага съществуващите на изкривени тълкувания.
Божественото призовава човека да бъде добър, а комунизмът подбужда към класова борба и пропагандира насилие и убийства.
Божественото утвърждава семейството като основна социална единица; комунизмът смята, че семейството е проявление на частната собственост и капитализма, и се стреми да го разруши.
Божественото дава на човека свободата да придобива благосъстояние и правото да подобрява житейската си съдба; комунизмът се стреми да контролира всички аспекти на икономическия живот чрез премахване на частната собственост, отчуждаване на имуществото, вдигане на данъците и монополизиране на кредитите и капитала.
Божественото установява формите, които трябва да приемат моралът, управлението, правото, обществото и културата; комунизмът се стреми към насилствено разрушаване на съществуващите социални структури.
Божественото е предало на човека уникалната форма на традиционното изкуство като средство за пресъздаване на божествения образ. Традиционното изкуство напомня на човечеството за красотата на небесното, укрепва вярата, извисява морала и възпитава добродетели. Комунизмът, от друга страна, кара човека да се кланя на изкривени съвременни творения – художествени произведения, които задушават нашата божествена природа, дават пълна свобода на демоничния импулс към хаос и безредие и манипулират света на изкуството, като разпространяват низки, грозни, деформирани, зли и упадъчни идеи.
Божественото иска човекът да бъде смирен, изпълнен с благоговение и удивление пред небесното творение. Комунизмът се домогва до демоничната и арогантна страна в човека, като го насърчава да се бунтува срещу божественото. Като усилва злото, неизбежно заложено в човешката природа, той използва идеята за „свобода“, за да насърчава поведение, което не е подчинено на морала и не е обусловено от чувството за дълг или чест. Лозунгът за „равенство“ се използва, за да разпали завистта и суетата, подхранвайки желанието на човека за слава и материални интереси.
След Втората световна война комунистите разширяват своята военна и икономическа империя, а комунистическият блок и свободният свят си оспорват позициите в продължение на десетилетия. В страните, управлявани от открити комунистически режими, доктрината на комунизма се превръща в светска религия – неоспорима догма, вписана в учебниците. На други места обаче комунизмът пусна корени под други форми.
4. Метафизичното разбиране за дявола
Идеята за дявола, за която става дума в този текст, е тази за свръхестествена сила. За да разберем хаоса, посят от дявола по целия свят, трябва да разберем напълно истинската същност на комунизма.
Казано по-просто, призракът на комунизма е формиран от омраза; той черпи енергия от омразата, която се заражда в човешкото сърце.
Комунистическият призрак е обвързан със Сатаната. Тези две същности често са неразличими, поради което няма да полагаме усилия да ги разглеждаме поотделно.
Аранжировките на дявола присъстват както на Изток, така и на Запад, във всяка професия и във всяка сфера на живота. Понякога властта му е разделена, понякога интегрирана; понякога използва една тактика, понякога друга. Той не следва прост модел. Комунистическият призрак е инициатор на неограничена война срещу човечеството, която е създала бойни полета във всяка възможна сфера: от академичните среди до популярната култура, от социалните въпроси до международните отношения.
Тъмната сила на призрака може да преминава по желание от една движеща сила към друга. Например, след като антивоенното движение на Запад затихва през 70-те години на XX век, дяволът започва да манипулира непокорни младежи да насочат енергията си към агитация за феминизъм, екология и легализиране на хомосексуализма. Така дяволът използва тези прояви, за да подкопае западната цивилизация отвътре.
Дяволът подбира хора с лош характер, за да служат като негови агенти и представители в човешкия свят. Под влиянието на призрака те използват лъжливи призиви за човечност и други фалшиви наративи, за да привлекат в капана си състрадателни и невинни хора. Когато чувство им за справедливост и морал е похитено от комунизма, те се превръщат в едни от най-лоялните защитници на призрака.
Агентите на дявола – повечето от които не осъзнават ролята си – са навсякъде в обществото – от елита, през средната класа, до нисшите слоеве. Така дейностите му се проявяват понякога като революции отдолу нагоре, понякога като заговори отгоре надолу, а понякога като реформи от центъра.
Дяволът може да променя формите си и да съществува на няколко места едновременно. Той използва нисши същества и призраци в други измерения, за да върши делата си. Тези същества се подхранват от негативните енергии на човека, включително омраза, страх, отчаяние, арогантност, непокорство, ревност, похот, ярост, бяс, безделие и др. Порнографията и пристрастяването към наркотиците са инструменти, които дяволът използва.
Дяволът е потаен и пълен с коварство. Той използва човешката алчност, порочност и тъмнина, за да постигне целите си; и докато мислите на човека са в съответствие с тези качества, дяволът може да го контролира. Много пъти хората си мислят, че действат според собствените си желания, без да осъзнават, че са манипулирани.
5. Многото лица на дявола
Както дяволът има много имена, така и комунизмът се проявява по много начини. Демонът използва противоречиви позиции, за да заблуждава: тоталитарен режим или демокрация, планова икономика или пазарна икономика, контрол над пресата или никакви ограничения върху словото, противопоставяне на хомосексуализма в някои страни и легализирането му в други, безразсъдно унищожаване на околната среда или стремеж към нейното опазване и т.н.
Той може да се застъпи за насилствена революция или да приеме мирен преход. Може да се прояви като политическа и икономическа система или като идеологическа тенденция в изкуството и културата. Може да приеме формата на чист идеализъм или хладнокръвна интрига. Комунистическите тоталитарни режими са само една от проявите на демона. Марксистко-ленинската философия и маоизмът са само един от аспектите на пагубната измама на дявола.
След развитието на утопичния социализъм през XVIII в. в света се появяват множество идеологически течения: научен социализъм, фабиански социализъм, синдикализъм, християнски социализъм, демократичен социализъм, хуманитаризъм, екосоциализъм, капитализъм на благоденствието, марксизъм-ленинизъм и маоизъм. Тези идеологии са два широки и понякога припокриващи се типа: насилствен комунизъм или ненасилствен комунизъм. Ненасилствените разновидности възприемат подхода на проникване и постепенно разрушаване на статуквото.
Един от многобройните начини, по които дяволът мами, е като прави подредби в двата противоположни лагера – Изтока и Запада. Докато извършва мащабна инвазия на Изток, той също така приема нов облик и мами на Запад. Фабианското общество във Великобритания, Социалдемократическата партия на Германия, Вторият интернационал във Франция, Социалистическата партия в САЩ и много други социалистически партии и организации са разпръснали семената на разрушението в цяла Западна Европа и Северна Америка.
По време на Студената война концентрационните лагери, кланетата, гладът и чистките в Съветския съюз и Китай карат някои западни граждани да се смятат за късметлии, че все още живеят в лукс и свобода. Някои социалисти публично осъждат насилието в Съветския съюз от хуманитарни съображения, което кара мнозина да понижат бдителността си около тях.
Демонът на комунизма възприема най-различни и сложни форми на Запад и действа от името на много каузи, което прави противодействието му почти невъзможно. Следните школи или движения произлизат от комунизма или са използвани от него за постигане на целите му: либерализмът, прогресивизмът, Франкфуртската школа, неомарксизмът, критичната теория, контракултурата на 60-те години, антивоенното движение, сексуалната свобода, легализирането на хомосексуалността, феминизмът, екологията, социалната справедливост, политическата коректност, кейнсианската икономика, авангардното изкуство и мултикултурализмът.
6. Социализъм: Предварителният етап на комунизма
На Запад мнозина разглеждат социализма и комунизма като отделни неща, което осигурява благоприятна почва за процъфтяване на социализма. Всъщност, според марксистко-ленинската теория, социализмът е просто предварителен етап на комунизма.
През 1875 г. в „Критика на готската програма” Маркс изказва идеята, че съществува начална фаза на комунизма, която е последвана от „по-висша” фаза. Фридрих Енгелс, принуден от промените в международната обстановка в по-късните си години, също предлага „демократичен социализъм“, при който гласовете се използват за получаване на политическа власт. Демократичният социализъм е възприет от лидерите на социалдемократическите партии и теоретиците на Втория интернационал и води до създаването на левите партии в много капиталистически страни по света днес. По-късно Ленин излага ясни дефиниции на социализма и комунизма: той смята, че социализмът е предварителна фаза на комунизма, а комунизмът се развива на основата на социализма. Държавната собственост и плановата икономика на социализма са част от първоначалната подготовка за комунизма.
Социализмът винаги е бил част от марксизма и международното комунистическо движение. Въпреки че клоновете на социализма или левите доктрини, популярни на Запад, на повърхността изглеждат несвързани с комунизма, те са ненасилствени форми на една и съща основна идеология. Левите партии идват на власт в западните страни чрез избори, а не чрез насилствена революция. Високото данъчно облагане изпълнява същата роля като пряката държавна собственост, наблюдавана при комунистическите режими, а на мястото на плановата икономика се използват прекомерни социални помощи. Създаването на социална държава е важен аспект от реализирането на социализма в западните страни.
Ето защо е невъзможно да разберем опасностите от комунизма или социализма, като се съсредоточим единствено върху насилието и кланетата, извършени от режимите, които изповядват тези идеологии. Тоталитарният комунизъм и привидно ненасилствените форми на социализъм вървят ръка за ръка, тъй като комунизмът се нуждае от този предварителен етап на развитие, точно както живият организъм се нуждае от период на постепенно съзряване. Ако една свободна страна се превърне в тоталитарен режим за една нощ, драстичният контраст между пропагандата и реалността би шокирал повечето хора. Мнозина биха се разбунтували или поне биха оказали пасивна съпротива. Това би довело до високи разходи за тоталитарното управление и режимът вероятно би извършил масово клане, за да елиминира съпротивата, както се случи в Съветския съюз и Китай.
За разлика от тоталитарното управление, социализмът в демократичните държави бавно и незабелязано отнема свободите на хората чрез законодателство – като в метафората на сварената жаба. Процесът на установяване на социалистическа система отнема десетилетия или поколения, като хората постепенно претръпват, забравят и свикват със социализма; всичко това засилва заблудата. Крайният резултат на социалистическите движения, прилагани постепенно и чрез „законни” средства, не се различава от този на техните насилствени аналози.
Някои леви държави на Запад днес използват идеята за „общото благо“, за да убедят населението да жертва личните си свободи. Гражданите в тези страни запазват това, което изглежда като висока степен на политически свободи, само защото социализмът все още не се е превърнал в силна политическа система. Но социализмът не е статично понятие. Социалистическите страни поставят равенството на резултатите като основна цел и по този начин са длъжни да лишават хората от свободата им в името на прогреса. Социализмът неизбежно претърпява преход към комунизъм, като хората непрекъснато са лишавани от правата си, докато остане само един тираничен авторитарен режим.
Социализмът използва идеята за гарантиране на равенство на резултатите чрез законодателство, докато в действителност занижава моралните ценности и лишава хората от свободата да се стремят към доброто. При нормални обстоятелства хората естествено се различават в своите религиозни убеждения, морални норми, културна грамотност, образователен ценз, интелигентност, сила на духа, трудолюбие, чувство за отговорност, агресивност, иновации, предприемачество и др. Разбира се, невъзможно е да се наложи равенството чрез внезапно издигане на тези на по-ниските нива, така че вместо това социализмът изкуствено ограничава тези на по-високите нива. Особено по отношение на моралните ценности, социализмът на Запад използва претексти като „борба с дискриминацията“, „ценностна неутралност“ или „политическа коректност“, за да атакува основните морални критерии. Това е равносилно на опит за премахване на морала като такъв. Това идва заедно с легализирането и нормализирането на всякакъв вид антирелигиозна и скверна реч, сексуални извращения, демонично изкуство, порнография, хазарт и употреба на наркотици. Резултатът е вид обратна дискриминация срещу онези, които вярват в Бог и се стремят към морално извисяване, целта е да бъдат маргинализирани и в крайна сметка премахнати.
7. Романтични представи за комунизма
И до днес много хора на запад таят романтични представи за комунизма, но те никога не са живели в комунистически режим, не са ставали жертва на тази идеология и по този начин нямат разбиране какво всъщност означава комунизмът на практика. По време на Студената война много интелектуалци, художници, журналисти, политици и млади студенти от свободния свят посещават Русия, Китай или Куба като туристи и пътешественици. Но това, което им е позволено да видят там, е било напълно различно от живата реалност на хората от тези страни.
Комунистическите страни усъвършенстват способността си да заблуждават чужденците: всичко, което се показва на чуждестранните посетители, е внимателно създадено по техен вкус, включително модерните села, фабрики, училища, болници, детски заведения и затвори. Рецепционистите и екскурзоводите, с които се срещат, са членове на комунистическата партия или други, за които се знае, че са политически надеждни. Туровете са репетирани. Посетителите биват посрещани с цветя, вино, танци и песни, банкети и усмихнати малки деца и официални лица. След това ги отвеждат на посещение при хора, които сякаш работят усилено, но могат да говорят свободно и като равни, при студенти, които учат усърдно, и на прекрасни сватби.
Това, което те не могат да видят, са фалшивите съдебни процеси, масовите присъди, линчуването от тълпата, борческите сесии, отвличанията, промиването на мозъци, карцерите, лагерите за принудителен труд, кланетата, кражбите на земя и имущество, гладът, недостигът на обществени услуги, липсата на лична свобода, подслушването, наблюдението, следенето от съседи и информатори навсякъде, бруталните политически борби в ръководството и екстравагантният лукс на елита. Най-вече им е забранено да виждат страданията на обикновените хора.
Посетителите погрешно приемат това, което им е представено, за норма в комунистическите страни. След това те популяризират комунизма на Запад чрез книги, статии и речи и много от тях не знаят, че са били измамени. Малка част от тях все пак забелязват пукнатини в системата, но след това попадат в друг капан: те се възприемат като „съмишленици“ и възприемат китайското отношение „да не се развява мръсното бельо пред чужденците“. Те смятат, че кланетата, гладът и потисничеството в комунистическите страни са просто част от цената на прехода към комунизъм. Убедени са, че макар пътят към комунизма да е криволичещ, бъдещето е светло. Отказват да кажат истината, защото това би очернило името на „социалистическия проект“. Тъй като нямат смелостта да кажат истината, те избират позорното мълчание.
Според комунистическата фантазия всички са свободни и равни, няма потисничество или отчуждаване на имущество, има голямо материално изобилие и всеки дава според възможностите си и получава според нуждите си – рай на земята, където всеки индивид е в състояние да се развива свободно. Човешко общество от този вид е само фантазия, която дяволът използва като стръв, за да заблуди човека.
В действителност властта е в ръцете на малък елит. Реалният комунизъм е тоталитарен апарат, контролиран от малка група лидери, които използват своя монопол върху властта, за да потискат, тиранизират и вземат от мнозинството. В някои социалистически страни това все още не се е случило и затова те изглеждат умерени. Когато условията назреят, всичко това ще се промени и наивните привърженици на социалистическата утопия ще открият, че е твърде късно за съжаление.
8. Унищожаването на културата и морала
Дяволът поставя агенти във всяка сфера и всеки народ, които карат невежите и доверчивите хора да ускорят своя пътя към унищожението.
Комунизмът учи хората да се противопоставят на вярата в Бог и да отхвърлят божественото. Той предприема атаки срещу религиите отвън, като едновременно с това манипулира хората да опорочат религиите отвътре. Религиите са политизирани, комерсиализирани и превърнати в забавление. Многобройни морално покварени духовници предлагат погрешни тълкувания на религиозни текстове, като заблуждават последователите си и стигат до прелюбодеяние със своите миряни или дори участват в педофилия.
Този хаос обърква искрените религиозни вярващи и ги лишава от надежда. Само допреди един век непоколебимата вяра в божественото е била знак за морално благоприличие. Сега религиозните вярващи са смятани за глупави и суеверни. Те пазят убежденията си за себе си и дори не обсъждат своята вяра сред приятели от страх да не им се смеят.
Друга важна цел на комунизма е унищожаването на семейството чрез идеи като равенство между половете и „споделяне на богатството и съпругата“. По-специално двадесети век създава съвременни феминистки движения, които насърчават сексуалната свобода, размиването на различията между половете, атаките срещу „патриархата“ и отслабването на ролята на бащата в семейството. Тези движения променят дефиницията за брак, насърчават легализирането и легитимацията на хомосексуалността, популяризират „правото“ на развод и аборт и използват политики за социално подпомагане, за да насърчават и субсидират ефективно самотното родителство. Всичко това води до разпадане на семействата и до увеличаване на бедността и престъпността. Това е една от най-стряскащите трансформации на обществото през последните няколко десетилетия.
В политическата сфера, докато комунистическите режими продължават да управляват със своите твърди диктатури, партийната политика в свободните общества e стигнала до точка на криза. Комунизмът се възползва от вратичките в правната и политическата система на демократичните нации, като манипулира основните политически партии. За да осигурят изборна победа, политиците прибягват до мръсни трикове и дават обещания, които никога не могат да изпълнят. Резултатът от комунистическото влияние в демократичните страни е, че политическите партии по света днес са склонни да минават в лявата част на политическия спектър, като се обявяват за по-високи данъци, по-високи разходи за социални помощи, по-голямо правителство и икономически интервенции. Правителството играе огромна роля във формирането на обществото; левите правителства позволяват в обществото да се разпространят варианти на марксизъм, а младежта се индоктринира да избира прогресивни все по-леви кандидати.
Висшето образование, което трябва да играе ролята на носител на мъдростта и културата на вековете, също е подкопано. През първата половина на ХХ век комунистическият призрак организира системно унищожаване на образователната система. Китай, известен със своята дълбока древна цивилизация, е подложен на Движението за нова култура още преди официално да бъде създадена Китайската комунистическа партия. Това е част от усилията за откъсване на китайския народ от неговите традиции. След като комунистите завземат властта, те национализират образователната система и напълват учебниците с партийна идеология, превръщайки поколения млади китайци в свирепи „вълчета“: китайски термин за тези, които израстват при комунизма и са индоктринирани да мразят и убиват класовите врагове.
На Запад призракът стартира прогресивното образователно движение, използвайки девиза „наука и прогрес“, за да получи контрол над философията, психологията, педагогиката и в крайна сметка върху цялата образователна система, като по този начин индоктринира учителите и училищните администратори. Гимназиалното образование започва да изключва ортодоксалните идеи и традиционния морал. Академичните стандарти се занижават, за да станат учениците по-неграмотни и по-неспособни да формират свои собствени преценки или да използват здрав разум. Атеизмът, теорията за еволюцията, материализмът и философията на борбата са насаждани на учениците.
След контракултурното движение от 60-те години на миналия век защитниците на политическата коректност се превъръщат в полиция на мисълта, принуждавайки учителите да индоктринират учениците с всякакви изкривени идеи. Сега учениците завършват училище без силен морален компас, без опора в собствената си култура и с малко здрав разум или чувство за отговорност. Те са оставени да следват сляпо тълпата, като по този начин се присъединяват към упадъчната тенденция на обществото.
В обществото има широко разпространена злоупотреба с наркотици, нарастващи нива на престъпност, медийна сфера, пълна със секс и насилие, свят на изкуството, който третира гротеската като красота и има всякакви зли култове и окултни групи. Младите хора сляпо обожават филмовите и телевизионни звезди, губят времето си в онлайн игри и социалните медии, което в крайна сметка ги прави обезсърчени и деморализирани. Хората отчаяно се тревожат за сигурността на света и за бъдещето, в условията на безсмислено насилие и тероризъм.
9. Завръщане към Божественото и Традицията
Човешката цивилизация е предадена на човека от божественото. Китайската цивилизация е преживяла разцвета на династиите Хан и Тан, а западната цивилизация е достигнала своя връх по време на Ренесанса. Ако човешките същества могат да поддържат цивилизацията, оставена им от божественото, тогава човекът ще е способен да запази връзката си със светостта и да разбере Закона, преподаван, когато божественото отново слезе в човешкото царство. Ако хората унищожат своята култура и традиции и ако моралът на обществото се срине, тогава те няма да успеят да разберат божествените учения, защото тяхната карма и грехове ще са твърде големи и мисленето им ще се е отдалечило твърде много от указанията на Небесата. Това е опасно за човечеството.
Това е епоха както на отчаяние, така и на надежда. Онези, които не вярват в божественото, преминават през живота, отдадени на чувствени удоволствия. Тези, които вярват, неспокойно очакват завръщането на божественото.
Комунизмът е бич за човечеството. Целта му е унищожаването на човечеството, а плановете му са прецизни и конкретни. Конспирацията му е толкова успешна, че почти е осъществена докрай и сега дяволът управлява нашия свят.
Древната мъдрост на човечеството ни казва следното: „Една праведна мисъл може да победи сто злини и когато се прояви божествената природа на човек, тя разтърсва света в десет посоки.“ Дяволът изглежда мощен, но е нищо пред божественото. Ако хората могат да запазят своята искреност, доброта, състрадание, толерантност и търпение, те ще бъдат защитени от божественото и дяволът няма да има власт над тях.
Милостта на Създателя е безгранична и всеки живот има шанс да избегне катастрофата. Ако човечеството може да възстанови традицията, да издигне морала и да чуе състрадателния призив на Създателя и Небесния закон, който осигурява спасение, човек ще може да избегне опита на дявола да го унищожи, да тръгне по пътя към спасението и да се насочи към бъдещето.
