Историята на едно предаване: от Хермес до Фирмикус
Митичният Хороскоп на света, картата на Сътворението, известна още като Тема Мунди, е фундаментът, върху който античните астролози изграждат цялата традиционна астрология.
Историята на Тема Мунди е история на предаване на тайно знание през вековете. Когато римският юрист, сенатор и астролог Юлиус Фирмикус Матернус пише своя монументален труд „Матесис“ в Сицилия през 330-те години, той не твърди, че изобретява нещо ново. Напротив – той разказва как това знание стига до него по древна верига на предаване.
Според Фирмикус, в началото стои Хермес Трисмегист – Трижди великият Хермес, синкретична фигура, която слива гръцкия бог Хермес с египетския бог Тот, бог на мъдростта, писмеността и астрономията. Хермес разкрива тайната на Тема Мунди на двама по-млади богове: Асклепий (Ескулап) – бог на лечението, и Анубис – египетският бог с глава на чакал, проводник на душите в отвъдното.
От тях знанието преминава към Нехепсо (легендарен египетски фараон) и Петозирис (жрец и мъдрец). Фирмикус пише: „Петозирис и Нехепсо в това учение следваха Асклепий и Анубий. На тях всемогъщият Хермес Трисмегист повери тайната.“
Но кои всъщност са Нехепсо и Петозирис?
Модерните изследвания разкриват псевдоепиграфска традиция – техните имена са използвани като псевдоними за сборник астрологични текстове, написани в птолемейски Египет около втори-първи век пр. Хр., когато Александрия е интелектуалният център на елинистичния свят.
Историческият фараон Нехо II (610-595 г. пр. Хр.) от 26-та династия вероятно е прототипът на легендарния Нехепсо – името означава „Нехо Мъдрият“. Този фараон е известен с опита си да прокопае канал между Нил и Червено море и с пращането на финикийски мореплаватели да обиколят Африка.
Петозирис (буквално „дар на Озирис“) вероятно е базиран на историческия жрец Петесис, чиято гробница в Туна ел-Гебел (близо до Хермополис) става обект на култ още през 4-ти век пр. Хр. Гробницата му е украсена с астрономически изображения и зодиакални знаци – свидетелство за дълбоки астрономически познания.
Текстовете, приписвани на Нехепсо и Петозирис, са били написани на гръцки език, в ямбични стихове, и са включвали поне тринадесет книги. Съчиненията им са били известни като „Астрологумена“ (Ἀστρολογούμενα) и са представлявали грандиозен синтез между:
- Египетски астрални знамения от ахеменидския период (6-4 век пр. Хр.)
- Месопотамски астрономически техники – вавилонски таблици и изчисления
- Гръцка философия и физика – учението на Платон и Аристотел за космоса
- Елинистичен мистицизъм – херметичната традиция
От това монументално компендиум днес оцеляват само фрагменти, цитирани от по-късни автори като Ветий Валенс (2-ри век), Хефестион от Тива (5-ти век), Прокъл и Йоан Лид (6-ти век). Фирмикус Матернус е един от най-важните източници, които запазват учението на Нехепсо и Петозирис за поколенията.
Фирмикус Матернус – астролог в християнска епоха
Самият Фирмикус любопитна фигура – римски аристократ от Сицилия, роден около 300 г. сл. Хр. в семейство от сенаторско съсловие. Той първо пише „Матесис“ (завършена около 334-337 г.) – обширен наръчник по астрология в осем книги, посветен на приятеля му Лолиан Маворций, който заема длъжността ординарен консул през 355 г.
Десет години след като съставя „Матесис“, Фирмикус се обръща към християнството и създава „За заблудата на езическите религии“ (De errore profanarum religionum) – яростна атака срещу езическите култове, в която призовава християнските императори Констанций II и Констант да унищожат езическите храмове.
Този парадокс показва преходния характер на епохата му – време, когато езическите и християнските доктрини още свободно се смесват в философската и религиозната литература, но вече се очертава идващият конфликт. Фирмикус е последен глас на умиращия езически свят и едновременно предвестник на новата християнска ера.
„Матесис“ остава най-важният латински астрологичен текст от античността. Книга втора се занимава специално с Тема Мунди – „аспекта на небесата в началото на настоящия космос“. Благодарение на Фирмикус това древно знание преживява падането на Рим и достига до Средновековието.
Митичната карта: учебник, схема, мандала
Юлиус Фирмикус Матернус пише в „Матесис“: „На първо място, трябва да знаем, че Бог Създателят, копирайки природата, е направил човека по образ на Вселената, смес от четири елемента – огън, вода, въздух и земя – за да създаде живо същество като божествено подражание.“
Хороскопът на Света е много повече от астрологична карта. Древните я разглеждат като учебна схема, философска мандала, херметичен глиф – символична структура, която разкрива логиката зад владенията на планетите, екзалтациите, аспектите и значенията на домовете.
Фирмикус е категоричен: „Този хороскоп не представлява действително раждане на света, а е учебен модел, създаден от древните мъдреци като пример, който астролозите да следват в картите на хората.“
Тема Мунди не е историческо събитие. Тя не твърди, че на конкретна дата и час Вселената е била родена по този начин. По-скоро тя е архетипен модел, който показва как са устроени принципите на астрологията – нещо като конституция на занаята.
Ако искате да разберете как древният философ Платон описва създаването на Космоса и небесата, можете да прочетете авторската ми статия „Корените на астрологията в “Тимей” на Платон“.
Структурата на Хороскопа на Света
Според Фирмикус, легендарният Хермес Трисмегист предава тази карта на човечеството. В нея:
- Асцендентът е на 15° Рак
- Луната изгрява на същия градус като асцендента
- Слънцето е на 15° Лъв
- Меркурий на 15° Дева
- Венера на 15° Везни
- Марс на 15° Скорпион
- Юпитер на 15° Стрелец
- Сатурн на 15° Козирог
Чистата символична природа на картата е очевидна от невъзможните астрономически позиции на Венера и Меркурий в нея – Венера е на 60° от Слънцето, а Меркурий на 30°, докато в реалността Венера никога не се отдалечава повече от 48°, а Меркурий – повече от 25°. Това е убедително доказателство, че картата е символична конструкция, а не запис на реално астрономическо събитие.
Моментът на Тема Мунди е синхронизиран с египетската Нова година – хелиакалното изгряване на Сириус, най-ярката звезда, която възвестява разливането на Нил. В древен Египет Сириус изгрява, когато Слънцето е в Лъв, а на източния хоризонт се намира знакът Рак. Това е космически момент на раждане и преображение. Така разливът на водите се свързва със Сътворението на света.
30 000 години търсене
След като проведох открита онлайн лекция за астрологическия и философски смисъл на Тема Мунди (можете да я гледате в канала Храмът на Урания), се постарах да проверя тази конкретна небесна конфигурация. За мен беше изключително интересно да разбера дали в човешката история е имало дата, в която планетите да заемат знаците така, както в Тема Мунди.
За целта трябваше да прибегна до достиженията на съвременната астрономия: специализирите JPL (Jet Propulsion Laboratory) ефемериди, създадени през 2020 г. Те позволяват точно изчисляване на планетарните позиции в голям диапазон – между 13 000 г. пр. Хр. и 17 000 г. сл. Хр.
През този огромен период от 30 000 години съществува само една дата, когато седемте класически планети са разположени в знаците според Хороскопа на Света (макар и не точно на 15° от всеки знак): 10 август 6050 г. сл. Хр.
Тази дата все още не е дошла. И това потвърждава думите на Фирмикус, че Тема Мунди не отразява реална дата от миналото. Това, което не подозирах е, че митичният хороскоп на Сътворението сочи към бъдещето – интригуващо потвърждение на неговата символична, а не историческа природа.
Ако вземем предвид алтернативните владения на планетите (Сатурн управлява Козирог и Водолей), съществуват още една дата: 28 септември 4835 г. пр. Хр.
Датата е особено интересна, защото попада в периода на ранните цивилизации – времето на Ранното царство в Египет (около 3100-2686 г. пр. Хр.) и разцвета на Шумер (Периода на Урук, около 4000-3100 г. пр. Хр.). Това е епохата на първите големи градове, на изобретяването на писмеността, на раждането на организираните държави.
Символична връзка: водата като начало
Може ли датата 4835 г. пр. Хр. да отразява спомена за древно катастрофално събитие? Световната митология помни множество големи наводнения, някои от които се отнасят към периоди далеч преди писаната история. Тази митична памет може да има връзка с архетипния символизъм на Тема Мунди и разлива на водите в момента на сътворението, но е много трудно да го съотнесем към конкретен мит.
Египетската Нова година, с която е свързана Тема Мунди, е синхронизирана с разливането на Нил – събитие на животоспасяващо наводнение, но също и символ на прераждане.
Древните митове за потопи често са свързани с края на един свят и началото на друг. В Месопотамия потопът маркира границата между митичното време „преди потопа“, когато царете управлявали по хиляди години, и историческото време „след потопа“. В гръцката митология потопът на Девкалион слага край на бронзовата ера и започва нова епоха.
Тема Мунди, като митична карта на Сътворението, може да носи в себе си архетипния спомен за това цикличното унищожение и прераждане. Асцендентът в Рак – воден знак – може да символизира именно водното начало, първичния океан, от който се ражда животът след потопа.
В египетската космогония Нун е първичният океан на хаоса, от който се ражда животът. В месопотамската – Апсу и Тиамат са първичните води. В индуистката – космическият океан е взбит от боговете, за да извлекат амрита (нектарът на безсмъртието). Във всички тези традиции водата е началото – хаотично, но пораждащо живота.
Хороскопът на Света: Архетип, а не история
И може би най-дълбоката тайна е, че тази карта сочи не само към миналото, но и към бъдещето – към момента, когато небето отново ще заеме своята архетипна позиция.
Тема Мунди не е историческо събитие, а вечен архетип – мандала на космическия ред, учебник, по който хората да учат законите на Вселената. Тя е философска схема, предадена по верига от Хермес Трисмегист през Нехепсо и Петозирис до Фирмикус Матернус и запазена за нас през хилядолетията.
Разбирането на Тема Мунди е само първата стъпка в познаването на традиционната астрологична система. За тези, които искат да навлязат в практическото прилагане на този древен занаят, съществуват специализирани обучения.
Ако искате да се запознаете с практиката на традиционната астрология, сте добре дошли да разгледате моя блог „Жребият на астролога“, както и курсовете, които предлагам към момента:
Курсът „Традиционната астрология без цензура: Реалистичен портрет на човешкия живот“ обхваща основните стъпки в четенето на рождения хороскоп: темперамент, управител на картата, сигнификатори на поведението, таланти, източници на доход, отношения, семейна среда, показатели за трудности, здравни индикации. За участие е достатъчно да имате базови познания за знаци, домове, аспекти и планети.
Курсът „Картография на съдбата: Изкуството на предсказателната астрология“ надгражда тези основи и събира в една цялостна схема седемте основни прогностични техники на традицията – херметичните методи, епохите на човешкия живот, фирдарии, примарни дирекции, профекции, соларни революции и транзити. Прогностиката в класическата школа винаги е била многопластов анализ – няколко паралелни линии на живота, които се съчетават, за да се види кое наистина има значение.
Тема Мунди остава в основата на всичко това – архетипната карта, която показва как е устроена Вселената и как нейните закони се проявяват в индивидуалния хороскоп. Веригата на предаване продължава – от Хермес Трисмегист до съвременните практици, които запазват и прилагат това древно знание.
Използвана литература:
- Юлиус Фирмикус Матернус, “Mathesis”, кн. 4, гл. 1, в превод на Бенджамин Дайкс, Cazimi Press, 2023
- Ф. Бол, „Firmicus Maternus“, 1909
- А. Винклер, „Stellar Scientists: The Egyptian Temple Astrologers“, 2021
- К. Рюхолт, „New Light on the Legendary King Nechepsos of Egypt“, 2011
- Платон в превод на Богдан Богданов, “Диалози на Платон”, том 4, изд. “Наука и изкуство”, 1990
- Robert Schmidt, “Discource on method” course, 1998
- Крис Бренан, Hellenistic Astrology: The Study of Fate and Fortune, 2017
- Астро-уики: https://www.astro.com/astrowiki/de/Thema_mundi
