Воюващи в Судан
Всяка бъдеща хуманитарна помощ от ОАЕ трябва да бъде подложена на строг одит и надзор, за да се предотврати превръщането й в инструмент за конфликт вместо в средство за защита на цивилните
През последните години Обединените арабски емирства (ОАЕ) се намесиха в различни региони на Близкия изток, предимно чрез подкрепа за бунтовнически милиции срещу легитимни и международно признати правителства. В редица емблематични случаи ОАЕ бяха съучастник в конфликти като тези в Газа, Йемен и Судан, където хуманитарната помощ бе използвана за постигане на собствени цели в явно нарушение на международното право. Зад паравана на хуманитарната подкрепа се разкриха техните истински намерения.
В Судан ОАЕ предоставиха финансова и военна подкрепа на Силите за бърза подкрепа (RSF – „Джанджауид“), която наскоро включи и снабдяване с чуждестранни бойци. Тази подкрепа се разшири значително от началото на конфликта. ОАЕ имат големи икономически и политически интереси в Судан и очакват те да бъдат защитени в случай на контрол от страна на техните съюзници от RSF. Тези интереси включват експлоатация на злато и земеделски активи, контрол над стратегически пристанища на Червено море и предотвратяване на връщането на ислямистките течения във властта – движения, на които ОАЕ традиционно се противопоставят.
Въздействието на финансирането от страна на ОАЕ за „Джанджауид“ е катастрофално. То позволи на милицията да води своята война в Судан и да извършва кланета и геноцид в региона Дарфур. Експерти на ООН изчисляват, че милицията е убила около 15 000 души от племето Масалит на етническа основа. В други райони на Дарфур жени бяха подложени на изнасилвания и отвличания, а деца бяха разстрелвани, след като бяха натрупвани накуп. В продължение на месеци град Ал-Фашир – основният център за приемане на бежанци в Дарфур – бе под обсада от страна на милицията.
В опасна ескалация ОАЕ прибегнаха до използването на хуманитарната помощ като нов и мощен инструмент в подкрепа на RSF, злоупотребявайки с нея за оказване на военна и политическа помощ и за „изпиране“ на имиджа на своята безразсъдна намеса в Судан.
В началото на войната ОАЕ създадоха в Източен Чад обект, представен като болница за лечение на ранени судански бежанци. Независимо разследване обаче разкри, че мястото всъщност е военна база, използвана за контрабанда на оръжие и управление на дронове към бойните полета в Дарфур. Установено бе също, че хуманитарни въздушни пратки от ОАЕ за Чад са превозвали оръжия. Освен това през март 2025 г. ОАЕ откриха болница в Южен Судан, близо до границата със Судан. Дипломати подозират, че този обект не е нищо друго освен поредният военен логистичен център в подкрепа на RSF. Според скорошен доклад хуманитарните организации, ангажирани с превоза на оръжия, са собственост и под управлението на висши фигури от ОАЕ, които са в пряка връзка с лидера на милицията. Наскоро бе разкрито и използването на Южен Судан като пункт за лечение на ранени бойци от редиците на „Джанджауид“.
Милитаризирането на хуманитарната помощ от ОАЕ предизвика остри критики от международни организации и правозащитни групи, които поискаха разследване по случая. Международното хуманитарно право налага спазването на принципа на разграничаване и забранява военната измама (перфидия), а ОАЕ явно нарушиха тези принципи по време на настоящата война. Това представлява и сериозно нарушение на оръжейното ембарго за Дарфур, подновено през септември 2025 г. Изтекъл доклад от разследване на ООН, изготвен от комисията по мониторинг на ембаргото, разкрива, че ОАЕ не са били честни относно данните за хуманитарните товарни полети между Емирствата и Чад.
След поражението на RSF в Хартум и Централен Судан и напредването на националната армия към западната част на страната, ОАЕ предложиха инициатива за хуманитарно примирие. Въпреки че бе представена като необходима за спасяването на живота на милиони в региона, тя всъщност бе тактически ход, целящ да предотврати падането на последната крепост на милицията в Дарфур.
Геноцидът в Ал-Фашир бе последван от широко световно възмущение, което ОАЕ се опитаха да потушат чрез кампания за връзки с обществеността, обещавайки милиони долари в подкрепа на хуманитарния отговор в Судан и съседните страни. Този опит обаче не убеди мнозина, особено сред бежанците. Видеоклип, разпространен в социалните мрежи, показва судански бежанец, който отказва да приеме пакетирана помощ от ОАЕ, посочвайки тяхната подкрепа за милицията.
В Йемен се оказа, че ОАЕ са използвали обект на своята мисия на Червения полумесец за доставка на оръжие на своя съюзник – Южния преходен съвет, който призовава за отделяне на южната част на страната. Целта на ОАЕ бе да заобиколят правилата и споразуменията, според които всички оръжия трябва да влизат в страната през договорените канали и с одобрението на коалицията, водена от Саудитска Арабия.
По време на последната война в Газа доклад разкри, че четиридесет членове на конвой с помощ от ОАЕ, изпратен там, всъщност са били разузнавачи, натоварени със задачата да събират информация за движението Хамас и неговата инфраструктура.
Безразсъдната намеса на ОАЕ изисква нещо повече от реторично осъждане; тя изисква решителен и координиран международен отговор. По-специално е необходимо спешно разследване на милитаризирането на хуманитарната помощ и търсене на отговорност от ОАЕ за ролята им в подкопаването на хуманитарните принципи и международното право. Всяка бъдеща хуманитарна помощ от ОАЕ трябва да бъде подложена на строг одит и надзор, за да се предотврати превръщането на помощта в инструмент за конфликт вместо в средство за защита на цивилните.














