Наскоро Китайската комунистическа партия (ККП) обяви решението си да позволи на семействата да имат до три деца, което е огромна промяна в курса на демографската политика, която доскоро задължаваше домакинствата да имат само по две деца, а до 2013 г. – не повече от едно.
Решението е взето на заседание на Политбюро на Централния комитет на комунистическата партия, проведено на 31 май 2021 г., съобщава държавната новинарска агенция „Синхуа“. Новата политика е наложена поради драстичния спад в броя на новородените в най-гъсто населената страна в света.
Нарастващият брой застаряващо население е демографско явление, което засяга всички държави, в това число и Китай. Според статистиката, цитирана от „Синхуа“, броят на населението на възраст над 60 години в Китай се очаква да се увеличи с над 30% до 2035 г.
ККП се опитва да придаде на промяната в политиката за раждаемостта позитивен отенък, като предлага множество облекчителни мерки като подобряване на услугите за пренатални и постанатални грижи, намаляване на семейните разходи за образование, данъчни облекчения, защита на правата и интересите на работещите жени и др. Въпреки всичко, опитите на ККП чрез закони за раждаемостта да контролира популацията, си остават вмешатеслтво в човешките права и свободи.
Журналистът Ян Уей, който от много години следи отблизо събитията в Китай и участва в политическите коментари за англоезичния „Епок Таймс“, изрази своята негативна оценка и скептицизъм за привидно добронамерените действия на режима.
„Подобно абсурдно решение е безпрецедентно в света – заяви той. – Какъв вид правителство се намесва пряко в семейните дела на своите граждани? В петхилядолетната история на Китай управляващите императори или династии никога не са се намесвали в тези въпроси.“
Според него въпреки атеистичната си природа ККП често иска да е в ролята на Бог, който да контролира всичко и всички. Така почти всеки аспект от живота на китайските граждани е под прекия контрол на режима. „Ако китайският комунистически режим доминираше в света, той щеше да иска да контролира всички ни“ – добавя Ян.
Контролът върху раждаемостта в Китай не е ново явление. За първи път режимът налага подобно ограничение през 1950 г., когато популацията в страната рязко нараства, а храната се превръща в недостатъчен ресурс. Правителството въвежда закон, който задължава всяко семейство да има не повече от едно дете. Тази политика става причина за милиони аборти и стерилизцаии.
Преди 30 години, в съответствие с политиката за едно дете и поради прираст на раждаемостта, в провинция Шандун стартира кампанията „Сто дни без деца“. Окръжните служители, опитвайки се да коригират ръста и да изпъкнат в очите на партията, обещават, че нито едно бебе няма да се роди между 1 май и 10 август 1991 г.
Тогава властите в района предприемат извънредно нехуманни методи, за да спазят обещанието си и да бъдат най-добрите в редуцирането на раждаемостта. В кампанията, която остава в историята като „клането на агнета“, вече бременните жени в окръг Гуан са отвеждани за принудителни аборти или предизвикване на раждане; като тези „процедури“ понякога не били нищо повече от ритник в корема. Съобщава се, че децата, които по някакъв начин успяват да се родят живи в този период, са удушавани и телата им са хвърляни в отворени ями. Семействата на бременните жени са публично линчувани.
През 2015 г. режимът отменя политиката за едно дете и позволява две деца, но не защото признава грешките си, а защото установява че работната сила намалява. Сега, когато населението застарява и раждаемостта намалява, правителството отново се намесва. Режимът отказва да признае, че както миналите кризисни периоди, така и сегашният са резултат от умишленото му вмешателство.
Според Ян Уей зад новоприетия закон не се крие загриженост към хората, а страхът на режима да не загуби репутацията си. „ККП никога не се е грижела за благосъстоянието на своите граждани – казва Ян. – Висшестоящите лидери винаги са се грижели за стабилността на режима и за своя личен авторитет. Партията осъзнава, че нарастващият брой на застаряващото население ще утежни условията в обществото, което ще доведе до свиване на икономиката, производителността и военната сила. Социалните вълнения ще бъдат неизбежни.“
Според него пропагандата, с която режимът подсигурява властта си, е насочена главно към младите и подрастващи умове. От малки те трябва да разбират защо ККП е „способна“ и защо нейните идеологии са „добри“.
В заключение Ян заяви: „ККП иска да решава дали човек може да се ражда или не. И след като се роди, иска да контролира ума му като го интегрира в „Червената гвардия“ като свой инструмент. В очите на висшите лидери на режима китайците не са нищо повече от инструменти, които да използват, от които се очаква да се подчиняват и следват правилата на партията до края на живота си.“
