За първи път в България оперната прима изпълнява ролята на Татяна в „Евгений Онегин“ на Чайковски – в разговор за любовта, илюзиите и болезненото порастване преди премиерата в Държавна опера – Русе
За първи път на българска сцена именно в Русе оперната прима Цветелина Василева се превъплъщава в образа на Татяна от операта „Евгений Онегин“ на Чайковски – един от най-вдъхновяващите и многопластови женски образи в оперната литература. В него се срещат чистотата на младостта, силата на мечтите и неизбежното болезнено порастване — онзи вътрешен път от романтичната чувствителност към зрелия, осъзнат избор.
Именно върху тази дълбочина и психологическа еволюция се гради и разговорът с Цветелина Василева, която в своята интерпретация на Татяна разкрива различните пластове на героинята — от нежното и мечтателно момиче до жената, която преминава през разочарование, вътрешна трансформация и духовно израстване. В интервюто тя споделя размисли за силата на чувствата, сблъсъка между илюзия и реалност, както и за неизчерпаемата психологическа дълбочина на музиката на Чайковски.
Повод за разговора е представлението на операта „Евгений Онегин“ на 14 май в зала „Опера“ на Държавна опера – Русе – среща на публиката срещне с този вечен сюжет за любов, избор и съдба в изпълнение на изключителен творчески състав.
В ролята на Татяна се срещат младостта, мечтите и едно много болезнено порастване. След всички Ваши превъплъщения в този образ през годините, кое е най-трудното за съхраняване в него – чистотата на чувството или силата да се откажеш от него?
В образа на Татяна чистотата, нежността и мечтателността са особено ярко изразени в музиката на Чайковски. С тези свои качества тя пленява всички останали персонажи в произведението. Но с идването на любовта идват и разочарованията от отхвърлянето. След тежка душевна борба и страдание настъпва нейното духовно израстване и нова преоценка на живота. Татяна преминава през болката и страданието, и постепенно се превръща в зряла, решителна жена, готова да промени живота си. За мен моментът, в който Онегин отхвърля нейната любов, е повратен в живота ѝ. Това е мигът, в който тя се разделя с детството си. Болката от това преживяване я променя завинаги и тя открива своята женственост – нещо ново, необяснимо и дълбоко за самата нея. Тази раздяла е и раздяла с мечтите и илюзиите, защото едно е да живееш в света на миражите, а съвсем друго — в реалността. От друга страна именно мечтите и илюзиите ни дават надежда, вдъхновение и усещане за красота.
Чайковски нарича „Евгений Онегин“ „лирически сцени“ и поставя в центъра дълбоката психология на героите. Къде според Вас е най-голямата сила на Татяна – в нейната ранимост, в мечтателността ѝ или в способността ѝ да направи болезнен, но достоен избор?
Татяна е един от най-сложните и вдъхновяващи женски образи в оперната литература. Според мен тя е героиня, която ни показва, че човешкото щастие неизбежно е свързано с компромиси. Без тях човек трудно би могъл да намери истинска хармония в живота.Музиката на Чайковски великолепно разкрива психологическите портрети на всички герои. В първите сцени на операта Татяна е младо, нежно и мечтателно момиче, изпълнено с въжделение и надежда да срещне истинската любов. За съжаление, нейните чисти и спонтанни чувства се сблъскват с дълбоко драматично разочарование.
Това бележи своеобразен разрив с нейното безгрижно момичешко състояние, а по-нататъшният ѝ избор е резултат от едно смело и осъзнато духовно съзряване. След тази вътрешна трансформация Татяна навлиза в нов етап от живота си. Изборът ѝ да бъде до един достоен и благороден човек според мен е правилен и зрял избор. В творбата той често е представян като по-възрастен, но всъщност е човек с достойнство, стабилност и морал. Вярвам, че заедно те изграждат красив и хармоничен живот, основан на уважение, привързаност и любов.
До каква степен средата, в която живее Татяна, оформя нейния вътрешен свят и начина, по който тя възприема любовта?
Бих искала да отбележа, че руската аристокрация по онова време е живеела по съвсем различен начин. Тези хора не са познавали физическия труд — за ежедневието и нуждите им са се грижели други. А когато човек е лишен от необходимостта да работи и особено когато живее в провинцията, често изпада в едно особено състояние на скука и вътрешна празнота. Тогава започва да живее повече в света на мислите, фантазиите и мечтите. Неслучайно младите девойки от онова време са били силно повлияни от френските романтични романи, които са чели с огромен интерес. Те са изграждали своя вътрешен свят чрез литературата и често са възприемали любовта и живота по един идеализиран, почти нереален начин. Именно в такъв свят живее и Татяна — свят на въображение, чувства и романтични представи. Образът ѝ е изключително многопластов и завладяващ. Татяна произхожда от руското дворянство, но в същото време носи в себе си духа на народната традиция. Тя е своеобразен събирателен образ на младите руски девойки от провинцията — израснали сред природата, възпитавани от бавачки и жени от народа, които оставят дълбок отпечатък върху тяхната чувствителност и мироглед. Именно затова в Татяна има такава чистота, искреност и близост до народната психология. Много интересен е и контрастът между тази вътрешна чувствителност и реалността на живота около нея. Например в сцената, в която девойките берат ягоди и пеят, на пръв поглед остава усещането за лекота, радост и удоволствие от труда. Публиката възприема тази картина като нещо красиво и безгрижно. Но всъщност песента има съвсем практична цел — момичетата пеят, защото нямат право да ядат ягодите, докато ги берат, за да успеят да съберат нужното количество плодове. Именно в тези малки детайли се разкрива колко дълбоко и многопластово е изграден светът в творбата.
Вие сте пяли на сцени като Metropolitan Opera и Royal Opera House, пред публика по целия свят. Има ли нещо особено различно и по-лично в срещата с българската публика, когато изпълнявате Татяна?
Преди всичко искам да отбележа, че това ще бъде първото ми изпълнение на ролята на Татяна в България.
Що се отнася до публиката в чужбина, тя не се различава толкова от българската публика – хората навсякъде реагират спонтанно, когато бъдат истински развълнувани. Те усещат емоцията, искреното присъствие на сцената, органичната игра и красивото пеене. Това важи за всички големи оперни сцени. Имам шест изпълнения на ролята на Татяна, като може би най-ярък спомен за мен остава участието ми в Houston Grand Opera, в прочутата постановка на големият немски оперен режисьор Вили Декер. По-късно тази продукция беше представена и в Ла Скала и се отличаваше с изключително интересни режисьорски решения. Разбира се, няма как да не си спомня и своя дебют в ролята преди години под диригентството на маестро Гуаданио в Палм Бийч, САЩ.
След толкова години на световна кариера и различни режисьорски прочити, променя ли се Вашата Татяна с времето? Има ли момент в операта, който и днес успява да Ви развълнува така, сякаш го преживявате за първи път?
Винаги се вълнувам, когато говоря за Татяна. Тази роля е неизчерпаема – във всеки следващ спектакъл тя разкрива нещо ново и различно. Всяко сценично преживяване е уникално, защото се влияе както от режисьорската концепция и прочита на диригента върху музиката, така и от взаимодействието с партньорите на сцената. Например, в прочутата постановка на Вили Декер, реализирана първо в Houston Grand Opera, а по-късно и в Ла Скала, бях поставена в толкова неочаквани ситуации, че започвах да преживявам и чувствата на останалите персонажи. Татяна присъства във всяка сцена – тя наблюдава, усеща и преживява всичко, което се случва около нея. Това е изключително богат и многопластов образ, който ти дава възможност всеки път да откриваш нови нюанси и да изживяваш ролята сякаш за първи път.
Надявам се, че и тук, на сцената в Русе, ще открия нови и вълнуващи моменти с Татяна. Убедена съм, че с маестро Палитаров ще създадем красив и емоционален спектакъл.
В крайна сметка какво според Вас прави Татяна толкова съвременен и вълнуващ образ и днес?
Мисля, че Татяна остава толкова близка до хората и днес, защото носи едни от най-красивите човешки добродетели – вярност, почтеност, способност да обичаш и да се грижиш за хората до себе си. Истинската красота на жената е в това да бъде достойна, вярна на чувствата си, на семейството си и на моралните си ценности. Няма щастие, изградено върху лъжа, измама и изневяра. А любовта, в крайна сметка, е в основата на всичко. Всичко красиво в света се ражда именно от нея.

















