Тенорът за първата си среща с емблематичната роля в „Евгений Онегин“, сценичната химия със съпругата си Глория Пенчева и силата на Чайковски в Русенската опера
В навечерието на втория спектакъл на „Евгений Онегин“ от П. И. Чайковски, Държавна опера – Русе продължава своята среща с една от най-обичаните творби в световния оперен репертоар – спектакъл, който носи не само красотата на музиката на Чайковски, но и живата памет на Русенската опера. Постановката е възстановка на легендарния спектакъл от 1956 година, с който е открита сградата на операта – своеобразен поклон към традицията, историята и поколенията артисти, оставили следа на тази сцена.
Сред солистите в продукцията е тенорът Иван Пенчев, който дебютира в ролята на Ленски – един от най-лиричните и вълнуващи образи в оперната литература. Роля, белязана от младост, романтика, поезия и трагична чувствителност, която за певеца е дългоочаквана и дълбоко лична среща.
Особено емоционално е и присъствието на неговата съпруга Глория Пенчева в ролята на Олга. Така сценичната любов между Ленски и Олга се преплита с истинската близост между двама артисти, които споделят както живота, така и сцената.
Разговаряме с Иван Пенчев за дебюта му като Ленски, за магията на Чайковски, за романтиката на епохата и за отговорността да бъдеш част от спектакъл със знаково значение за Държавна опера – Русе.
Ролята на Ленски е мечта за много тенори. Какво означава за Вас този дебют и какво чувство е най-силно в дните около спектакъла?
Не знам дали е мечта за всички тенори, но за мен със сигурност беше един от големите копнежи. Това е роля, която усещам много близка до себе си и отдавна очаквах момента, в който ще мога истински да се докосна до нея. Всеки дебют е вълнуващ, особено когато е свързан с толкова значим спектакъл, защото носи огромна отговорност и голяма емоция. Спектакълът на режисьора Пламен Бейков е изключително красив и много внимателно изграден. Работим в прекрасна атмосфера, с невероятни колеги, и вярвам, че на сцената ще се роди истинска магия. За мен най-важното е да бъда искрен в това, което правя, и да дам всичко от себе си – и като артист, и като човек.
Ленски е образ на младостта, романтиката и трагичната чувствителност. Кое в характера му откривате най-близо до себе си като артист и човек?
Да, Ленски е изключително близък до моята същност. Той е романтичен, влюбен, емоционален, галантен човек, който живее чрез чувствата си. Само може би не съм чак толкова ревнив към моята Олга в живота. Винаги съм изпитвал особена носталгия към тази епоха. Струва ми се, че тогава всичко е било по-красиво – отношенията между хората, жестовете, възпитанието, кавалерството, допира до любовта. Имало е поезия в ежедневието и една особена духовност в човешките отношения. Понякога дори си мисля, че е трябвало да се родя в друго време.
А музиката на Чайковски в този шедьовър е просто гениална. Тя винаги ме разтърсва и ме кара да настръхвам. В нея има невероятна дълбочина, драматургия и чувственост. Тази музика дава на певеца възможност да изрази най-фините и истински човешки емоции.
В „Евгений Онегин“ Ленски и Олга са влюбена двойка, а на сцената до Вас ще бъде и Вашата съпруга Глория Пенчева в ролята на Олга. Прави ли това преживяването по-емоционално и по-специално за Вас двамата?
Да, това е огромно щастие и още една сбъдната мечта за нас. Не за първи път сме сценична двойка, но всеки път е специално и различно. Когато до теб на сцената е човекът, когото обичаш и в живота, емоцията става много по-истинска и дълбока.
Глория познава ролята на Олга прекрасно – тя дебютира в нея още като студентка на сцената на Софийската опера и балет, което беше голям успех и огромна гордост за всички нас. За мен е истинска радост, че ще споделим и този спектакъл заедно. Вярвам, че публиката ще усети тази истинска близост помежду ни, защото има неща, които не могат да бъдат изиграни – те просто се чувстват.
Публиката в Русе ще види възстановка на историческата постановка от 1956 година. Каква отговорност и какво вдъхновение носи за Вас участието в спектакъл с такава символика за Държавна опера – Русе?
На първо място искам да благодаря на ръководството на Държавна опера – Русе за доверието и възможността отново да бъда част от този екип. Специална благодарност дължа и на г-н Пламен Бейков, който работи много задълбочено и индивидуално с мен – както върху образа, така и върху вокалното изграждане на ролята. За един артист вдъхновението е жизнено важно, за да може да разгърне душата си на сцената. Моето най-голямо вдъхновение в живота са моите деца. А отговорността тук е огромна, защото Русенската опера е институция с изключително високо ниво във всяко отношение – солисти, хор, оркестър, цялостен дух. За мен е чест, че вече девет години съм част от това семейство.
Искам обаче да отворя и една много лична скоба. Този дебют в ролята на Ленски посвещавам на моята любима професор Илка Попова, с която се разделихме преди месец. Тя беше не само мой преподавател в Консерваторията, но и мой духовен водач в оперния свят. Човек, който остави дълбока следа в живота ми и в пътя ми като артист. Затова на 14 май ще пея за нея – с обич, признателност и вяра, че тя ще ме чуе, където и да е. На добър час на всички ни и с Бога напред.
