Пътуването до Виетнам може да бъде едновременно смислено и достъпно приключение
Хау Ти Си беше едва на 14 години, когато се омъжи. Плака през цялата първа година, откъсната от семейството си, от малкото си виетнамско село и от познатите обичаи.
Сега, в тридесетте си, тя иска различен живот за дъщеря си и прави всичко по силите си, за да го осигури. Не е лесно, когато живееш в района на Сапа в Северен Виетнам – място, прочуто със стръмните си тераси от оризови полета и малките си селца, обитавани от народи като хмонг, известни с характерните си занаяти и носии. Дори само покриването на разходите, за да учат децата в гимназия в най-близкия град, се оказва истинско предизвикателство.
Запознахме се със Си и с други местни майки и баби благодарение на G Adventures – канадска компания, известна с достъпните си приключения, която подкрепя местните общности, като наема местни водачи и завежда гостите на места, до които сами никога не биха стигнали. За нас това означаваше да вървим по тесни пътеки покрай лениво паднали водни биволи и хора, работещи в оризищата, и да минаваме през селца, съставени от само няколко постройки. Местните хора прехвърчаха на мотоциклети, натоварени с всичко – от малки деца до огромни снопи дърва, ориз и зеленчуци.
Първите си дни във Виетнам прекарахме в забързания Ханой, като отседнахме в Bespoke Trendy – прекрасен бутиков хотел с безплатен маникюр и великолепна закуска тип шведска маса, препоръчан от G Adventures. Контрастът с малките селски селца не можеше да бъде по-явен.
Независимо дали живеят в града или на село, майките по целия свят биха се разпознали в надеждата на Си – тя просто иска по-лек живот за децата си и мечтае да им покаже повече от света.
Си говори отлично английски и работи като екскурзовод. Мечтае дъщеря ѝ да влезе в университет и може би да учи медицина. Мечтае и за пътувания, тъй като никога не се е отдалечавала от селото си – дори до Ханой или Хо Ши Мин Сити.
Мястото, на което бяхме, се намираше в различна вселена не само в сравнение с Ханой – град, в който броят на мотоциклетите почти се равнява на броя на жителите (близо 9 милиона) – но и спрямо оживения град Сапа. Сапа е туристическата база на Северен Виетнам, пълна с барове, хотели, ресторанти, магазини за туристическо оборудване, новостроящи се хотели и евтини масажи (под 20 долара!). Най-високият виетнамски връх Фансипан привлича туристи и пътешественици, които могат да изберат да се качат до върха с лифт.
Когато стръмният терен по трасето се оказа твърде много за болното ми коляно, нашият приятелски настроен водач Роки (Май Ван Тач) се уговори с местен жител да ме откара на гръб на мотоциклета си до мястото за обяд. Това беше едно истинско приключение – от онези, от които сърцето спира, по тясна пътека сред скали и кал. Съпругата му – една от многото жени, които срещнахме по пътя и продаваха ръчно изработени изделия на туристите – ме изчака на пътеката. Разговаряхме на нейния ограничен английски за живота им, а тя споделяше с тъга, че семейството им няма средства за наем и издръжка, за да изпрати по-големите деца да учат в близкия град.
По-късно G Adventures ни заведоха на посещение в уникалната кооперация „Муонг Хоа“. В магазина се излагат и продават изделия, изработени от 100 жени – батик, бродирани дрехи, пана, калъфки за възглавници и много други. Целта е да се помогне на местните жени да изкарват прехраната си по друг начин, а не само да тичат след туристите. Някои от жените, с които се запознахме, се смееха, че съвсем не им е драго да шият характерните дрехи с богата бродерия за семейните празненства и предпочитат по-прости шарки от тези на майките и бабите си.
В кооперацията ни дадоха възможност да опитаме да изработим батик, а на друг ден имаше уроци по правене на хартия от възрастни жители на едно още по-отдалечено местце близо до границата с Лаос и Китай. Изработването на хартия от бамбук – занаят с вековна история – изисква накисване, измиване и набиване на бамбукови влакна до каша, която след това се оформя в листове върху сита и се оставя да съхне на слънце.
G Adventures организира пътувания в повече от 100 страни и неизменно наема местни водачи, като предлага и изживявания встрани от туристическите пътеки, в които участват местни жители – нещо, което днешните пътешественици много ценят.
Канадската компания предлага все повече турове за семейства – общо 26, разпределени между стандартните G Adventures и National Geographic Family Journeys с G Adventures. Вторият вид турове отиват крачка по-далеч: разполагат с двама екскурзоводи, специално обучени да работят с деца, предлагат материали за подготовка преди пътуването и ресурси, пригодени за по-малките. Дестинациите обхващат над 20 страни, сред които Египет, Португалия и Япония.
Нашата група от 12 души включваше хора на възраст от трийсетте до седемдесетте, пристигнали от различни краища на света – Австралия, Нова Зеландия, Великобритания и САЩ. Луис Хейнс и Моли Сътън бяха на меден месец – родителите на Моли им препоръчали G Adventures. В групата имаше и самотни пътешественици, и двойки. Събрахме се в Ханой за шестчасовото пътуване с автобус до Сапа. Още на първата вечер се сдружихме като стари познати.
Бяхме единодушни – срещата с местните хора като Си и с тези, които ни учеха да правим хартия, и възможността да надникнем в живота и културата им (Виетнам е дом на 54 различни етнически групи) бяха безспорният връх на нашето пътешествие. „Наистина ми хареса тази близост и непосредственост“, сподели Робин Греъм от Нова Зеландия.
„Местата, до които те отвежда G Adventures, не са тези, за които хората споделят в социалните мрежи. Точно това ми харесва“, каза Тарин Том, една от австралийките в групата.
„Ние не сме от хората, които обичат организираните турове“, призна Малори Енглехарт, дошла тук заедно със съпруга си от Оукланд, Калифорния. „Но не говорим езика и исках да извлечем максималното от престоя си тук.“
Бяхме настанени в „хоумстей“ – вид семейна квартира, много разпространена в селските райони на Виетнам, която наподобява скромна механа с изглед към оризищата (Sapa Eco Homestay). Леглата бяха удобни, водата – топла, а храната – отлична. Първата вечер взехме урок по приготвяне на салата от папая и пролетни рулца.Не беше луксозно обаче определено – и то никак. Четиридневното ни пътуване с включени нощувки, храна, дейности и транспорт излезе под 500 долара на човек. Всички оцениха тура с отличие – с едно изключение: неудобният нощен влак обратно към Ханой. Единодушни бяхме, че с удоволствие бихме платили малко повече за по-нормален влак.
Едно е сигурно – придобихме истинска представа за живота в тези отдалечени планински села: колко е трудно да обработваш земята тук, да създаваш красиви занаяти и колко важен е туризмът за тези общности. Повечето мъже работят в ресторанти и барове за туристи или като местни водачи, обяснява Ма Ти Си, чиято леля е основала кооперацията преди около осем години. „Английският е ключът към работа в туризма“, разказва тя. „А ние можем да го подобряваме, като разговаряме с туристите. Имаме голям късмет, че при нас идват посетители през всички сезони.“
А ние имахме късмета да сме сред тях. Благодарим, G Adventures!
