Кой уби Моцарт? Истината за „злия гений“
Леополд Моцарт, Волфганг Амадеус Моцарт, Мария Анна Моцарт и Антонио Салиери – и една история-легенда!
Гений и злодейство?
Една история от 18 век, по-точно легенда, се е вкоренила в съзнанието ни от години. Послужила е за тема на много литературни произведения, пиеси, филми, сред които, без съмнение, най-прочута е малката едноактна трагедия на Пушкин „Моцарт и Салиери“. По нея, през 1898 година, Николай Римски- Корсаков създава и едноименната си камерна опера, позната и у нас. Според историята, Моцарт е отровен през 1791 година във Виена от неговият „съперник и завистник“, придворният композитор Антонио Салиери. В наше време английският драматург Питър Шафър създаде пиесата си „Амадеус“ (играна доста и у нас), а през 1984 чешкият кинорежисьор Милош Форман я засне в Холивуд. Видяхме и тази, макар и майсторски сътворена, филмова измислица, която бе удостоена с „Оскар“!
Но ако „геният от Залцбург“ го познават и децата, за „злодея“ се знае много малко. При тона, не и истината. Ето и неговата история:
Антонио Салиери е роден под знака на Лъва 18 август 1750 година в градчето Леняго, близо до Венеция. Баща му е дребен търговец. От ранно детство, подобно на по-големия си брат, проявява любовта си към музиката. На 14-годишна възраст Антонио остава кръгъл сирак, но има шанса, че в този труден момент среща добри хора, които поемат грижата за неговото музикално образование. Скоро австрийският композитор Леополд Гасман, тогава на работа във Венеция, открива даровития 16-годишен младеж. Отвежда го във Виена, където Салиери ще остане до края на живота си. Благородният Маестро Гасман се грижи не само за музикалното образование на своя любим ученик, но и за общата му култура. Не случайно по-късно музикалните историци ще кажа, че Антонио Салиери е бил сред от най-образованите композитори в историята на музиката! В много отношения Гасман успял да замени бащата на своя възпитаник и Салиери винаги си е спомнял за него със страхопочитание, както и за другия си учител, великия композитор Кристоф Вилибалд Глук. Гасман го въвежда и в кръга на австрийския император Леополд, любител на операта, който го прави придворен капелмайстор/ композитор. И най- важното: насочва го и към преподаването, като му дава най-важния урок в живота му – да се грижи и да обича своите ученици!
Да, за съжаление и до днес, в съзнанието на мнозина, името Салиери се свързва с думи като: кариерист, занаятчия, интригант, завистник, но всъщност всичко това е било твърде далече от реалността…
Скромен, доброжелателен, остроумен, лесно приемащ всичко ново, Антонио Салиери е и дързък експериментатор, особено в областта на операта. Той я разглежда като цялостно произведение, а не като сбор от отделни номера, макар и свързани в ярки и ефектни сцени. Той е първият сред композиторите от тази славна епоха, осмелил се да съчетае трагичното и комичното в едно произведение, което дори Глук не е посмял да направи. Интересното е, че една от оперите на Салиери „Данаида“ била представена за първи път като… опера на неговия учител Глук и чак след това, когато имала огромен успех, Глук публично обявил, че тази творба не е написана от него, а от ученика му, Антонио Салиери. След това Салиери започва своето плодотворно сътрудничество с великия френски драматург Бомарше (автора на „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“) и създава по негов текст операта „Тарар“. Интересно е, че Салиери е първият композитор, създал опера по текст на Шекспир, това е неговата „Фалстаф“, която се играе, макар и рядко, и до днес.
Но кариерата на Салиери е не само кариера на композитор. Той е едва на 24 години, когато става не само придворен композитор, но и ръководител на Италианската опера във Виена. А това е един от най-важните музикални постове в Европа по онова време. Изисквал е много административна работа и фантастично търпение! И да пише опери. По няколко на година! Всъщност на 24 години Салиери е вече автор на 10 опери, които са изключително популярни. Наистина, имало ли е повод да завижда и да ревнува? Та славата му се е носила из цяла Европа!
Изненадващо, въпреки че Салиери е живял през целия си живот (от 16-годишна възраст) във Виена, за някои той все още е бил нежелан чужденец ( „… ах, той е италианец, а италианците са пълни мошеници !“). Ето така и строгият Леополд Моцарт, бащата на Волфганг Амадеус Моцарт, често говорел за него, както и за други италиански музиканти и композитори. В писмата на Моцарт до баща му, също често се срещат негови остри изявления за Салиери, въпреки че именно Салиери многократно е дирижирал първите изпълнения на новите произведения на Моцарт, подготвял е музикално и вокално и певците, участващи в Моцартовите опери. Според архивните данни двамата са си сътрудничели често. А когато Салиери хвалел музиката на младия Моцарт, Моцарт споделял радостта си в писмата до баща си.
И тук, нека да се върнем към въпроса, поставен от великия Пушкин: може ли един гений да бъде злодей? Може би, въпреки че Пушкин вярваше, че не може. Може ли един гений да бъде завистлив, разбира се. Може!
Но може ли завистлив човек да бъде добър учител? Това не може! Един завистлив човек винаги ще гледа на учениците си като на потенциални съперници и няма да иска да им прехвърли изцяло своите знания, своето майсторство. Има толкова много примери за това, включително и в музиката. Но Салиери през своя 75-годишен житейски път от живота си е дал 50 години на своите ученици. Обучил е над 60 (!!!) композитори и големи певци. И много често го е правил безплатно, на добра воля! При огромната си заетост в императорския двор – да пише музика за всеки празник, да води Операта, да съчинява нови опери.
И освен всичко това той отделял много време и енергия на своите ученици. И то какви имена!
На първо място: Лудвиг ван Бетовен! Чуйте музиката на Салиери и Бетовен и веднага ще стане ясно от кого се е учил Бетовен. Тук трябва да се подчертае и един интересен факт. Старият маестро Салиери е помогнал на Бетовен (дори когато „геният от Бон“ е признат и известен) при работата му върху първата му и единствена опера „Фиделио“. Бетовен, както знаем е писал почти само оркестрова и камерна музика.
Друг негов велик ученик е бил Франц Шуберт. Салиери го забелязва още като момче и го учи безплатно. Франц Лист също – учи безплатно при него; големият майстор на Гран опера, Джакомо Майербер е друг прочут ученик на Салиери. Такъв е бил и цигуларят и по-късно прочут цигулков педагог Карл Черни…
И, между другото, най-малкият син на Моцарт също е бил ученик на Салиери! Ако Салиери наистина е кроил заговор срещу Моцарт, щеше ли вдовицата му, Констанце, да отведе детето си при врага на своя съпруг?
Строго погледнато, именно учителят Салиери е един от създателите на музиката на 19-ти век, а следователно и на нашето време. Защото пътят е бил положен именно от този, който е оставил след себе си ученици.
Въпреки легендата за злодея, Антонио Салиери е бил не само голям, роден учител, но и грижовен и мил човек. И никак не е изненадващо, че неговите ученици са му посветили свои творения. Той създава и традицията на публичните концерти във Виена. Те са били главно благотворителни – за пенсионния фонд на вдовици и сираци на виенски музиканти (на който Салиери завеща част от богатството си).
Между другото, когато Пушкин публикува трагедията „Моцарт и Салиери“, съвременниците му я приемат с недоверие, задавайки законния въпрос, можел ли Пушкин да бъде сигурен, че е написал истината? И всичко това не е ли било всъщност една измислица, една грозна и нелепа клевета?
В наше време този дълголетен спор доведе до конкретни действия. През 1997 г. в Милано се проведе процесът „Салиери и Моцарт“. Историческите факти се разгледаха прецизно, детайлно. Бяха изслушани експерти, представени документи от епохата, в резултат на което Салиери беше напълно оправдан за „липса на състав на престъпление“…
А музиката на Антонио Салиери е наистина прекрасна!
И още нещо: опера на Моцарт и Салиери опроверга слуховете за съперничеството им
Съвместна творба от Волфганг Амадеус Моцарт и Антонио Салиери, смятана за изгубена, зазвуча в чешката столица Прага.
Композицията, изненадващо е била открита през ноември, запазена в резервите на Чешкия национален музей. 4-минутната кантата беше представена на специално събитие през май 2016 година.
Тази творба е била написана през 1785 година и придобита от музея в колекция от средата на 20-ти век. Кои са композиторите точно на това произведение е било разчетено наскоро. Откритието е особено ценно заради легендата за съществувала вражда между двамата музиканти, според която Салиери дори е виновен за смъртта на Моцарт. За подобно противопоставяне исторически факти не съществуват, но тези слухове са формирали негативно отношение спрямо Салиери, за когото се смята, че завижда за таланта на Моцарт. Така че историята на Пушкин и Римски-Корсаков е напълно опровергана!
