Композиторът разкрива символиката, вдъхновението и вътрешния свят зад своята музика
В свят, в който шумът често заглушава смисъла, музиката остава един от малкото пътища към вътрешна тишина и осъзнаване. За композитора Росен Балкански тя не е просто изкуство, а ритуал – процес на търсене, пречистване и духовно извисяване. В това интервю той разкрива как се ражда една дълбока музикална творба, какво стои зад нейната символика и защо истинската музика надхвърля границите на сцената.
Г-н Балкански, как се роди идеята за концерта за китара и оркестър „Ритуал“? Какво отключи този творчески импулс у Вас?
Първоначалната идея дойде след поръчката на американската китаристка Седона Фарбър да напиша пиеса за китара и оркестър за нея. Творбата се реализира с голямата подкрепа на „Музикаутор“ 2023 г. Аз кандидатствах и спечелих проект за създаване на ново произведение, за което съм горд и много благодарен.
Така започна творческият процес. Не знаех какво ще се получи, но в процеса на работа се оказа, че започва да се появява една много дълбока творба. Всъщност, аз никога не зная какво започва в началото и как ще се развие. Оставям своето въображение и вдъхновение на крилете на музиката – тембрите, хармониите, полифонията. Така, стъпка по стъпка, създадох творба, която се оказа много дълбока и искрена.
Това ме вдъхновяваше през цялото време. Докато я пишех, неведнъж плаках. Наистина беше творба, която ме вдъхновяваше и ми даваше много творчески сили да я развия.
Заглавието предполага символика. Какъв е смисълът зад музиката?
Това е интересен въпрос, защото в ученическите си години бях много вдъхновен от „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински. Разбира се, това, което написах, е съвсем различно, макар че в него има жертва, заклинание и пречистване. Дори по време на тези Великденски празници изведнъж осъзнах, че произведението в известна степен се припокрива със съдбата на нашия Спасител Христос.
Има ли конкретен разказ в произведението или то е по-скоро абстрактно преживяване?
Съчетавайки двата вида ритуали – защото страданието на Христос също е ритуал, както и езическият ритуал за принасяне в жертва на най-младата девойка – се получава един общ образ. Това не е конкретен ритуал, а по-скоро образът на ритуала.
Каква е ролята на китарата като солов инструмент – разказвач, медиатор или участник в самия ритуал?
Ролята на китарата е ролята на жертвата в самия ритуал. От друга страна, като инструмент, исках да развия нейния потенциал, защото той е наистина богат – с много тембри, интересни хармонии, водене на мелодия и емоция. За мен китарата винаги е била нещо много важно – от 11-годишен свиря на нея, а сега съм на 58. Тя е инструментът, който цял живот ме е вдъхновявал.
Как подходихте към баланса между китарата и оркестъра, предвид деликатната природа на инструмента?
Това е много трудно, защото оркестърът има голям звуков обем, а китарата е малко акустично тяло. От една страна разчитах на озвучаването, а от друга – на оркестрацията: когато китарата солира, оркестърът е по-ограничен като звучене. В други моменти китарата се потапя в оркестъра и те стават едно цяло.
С какви музикални езици и техники работихте в това произведение?
Най-лесно е да се каже хомофония и полифония. Музикалният език е специфичен: включват се маками, познати от нашия фолклор, обагрени с хроматични хармонии. Ритмиката също е важна – например в един от фрагментите има размер 8/8, групиран в тривременна, двувременна и отново тривременна структура.
По-нататък се появява и интересен метрум, който звучи като 4/4, но всъщност е 2/2. Използвани са и неравноделни размери – последната част е в 7/8 и напомня интонацията на родопската музика. В цялото произведение носи дълбоко усещане за българския фолклор.
Кое беше най-голямото предизвикателство в композиционния процес?
Най-голямото предизвикателство беше оркестрацията – тя трябваше да изразява дълбочината на произведението, да не пречи на солиращия инструмент и същевременно да му позволява да бъде пълноценен.
Променяше ли се първоначалната концепция по време на работата?
Винаги се променя. Има моменти, в които музиката оживява и започва да изисква своето. Ако следваш шаблони, убиваш това живо същество. Аз винаги се старая да давам на музиката това, което тя изисква.
Как преживяхте премиерата на „Ритуал“ през 2024 година в изпълнение на Павел Ралев (китара) и Плевенската филхармония под диригентството на Виляна Вълчева – като автор или като слушател?
Премиерите са специфичен момент за композиторите. С всяко следващо изпълнение произведението става по-добро и разкрива нови нюанси. Премиерата за мен беше притеснителна, но съм благодарен на изпълнителите, които за кратко време се справиха с това сложно произведение. Солистът Павел Ралев се представи прекрасно и съм му много благодарен.
Имаше ли момент в интерпретацията, който ви изненада?
Не особено. Днес оркестрите работят в много кратки срокове и всичко се прави бързо и точно, което понякога отнема от красотата на музиката. Диригентите идват, правят една-две репетиции и следва концерт. Това невинаги е в полза на музиката.
Каква беше реакцията на публиката?
Реакцията беше изключително положителна, което много ме зарадва. Наред с българите, чието мнение е много важно за мен, имаше и чужденци, които изразиха силно възхищение: „Чест е да Ви познавам“, ми казваха. Разбира се, чух и мнение, че музиката е мрачна, но от хора, които вероятно не са обърнали внимание на финала – „Светлината“, който носи пречистване и особена светлина.
Как са структурирани отделните части?
Подредени са като етапи на ритуал: „Заклинание“, „Ритуален танц“, „Шествие“, „Ритуал“, „Монолог на жертвата“ и накрая – „Светлината“ и пречистването.
Стои ли конкретен изпълнител зад соловата партия?
Не, това е по-скоро идеалният изпълнител във въображението ми.
Как протече сътрудничеството с диригента и оркестъра?
Имахме само две репетиции, което е характерно за съвременната практика. Това понякога нанася щети на музиката, защото няма достатъчно време за постигане на дълбочина.
До каква степен оставяте свобода на изпълнителите?
Свобода има, стига да има време за работа върху произведението. В днешните условия това е по-ограничено, но въпреки това изпълнението беше добро, макар и различно от представата ми.
Имаме ли нужда от ритуали днес и може ли музиката да ги създава?
Ритуали имаме – дори в ежедневието. Но музиката сама по себе си е ритуал, защото се преживява дълбоко и може да променя хората.
Какво място заема „Ритуал“ във вашия творчески път?
Това е една от последните ми творби. С годините влагам все повече дълбочина. Преди съм писал по-ефектни неща, а сега за мен музиката е ритуал.
Какво бихте искали слушателят да отнесе със себе си след последния тон от „Ритуал“?
Любов към живота и към ближните си, както и да бъде истински човек.
Ако трябва да опишете произведението с три думи?
Любов, вдъхновение, дълбочина.
Какво следва след „Ритуал“?
Предстоят нови проекти, които засега ще запазя в тайна. Но вярвам, че ще бъдат интересни за публиката.
