Рецензия на новата книга на Гад Саад „Самоубийствена емпатия: Умирайки от доброта“, издадена от Broadside Books.
Коментар
В своята препоръка на корицата на „Самоубийствена емпатия: Умирайки от доброта„, авторът Брус Бауър я определя като „безспорно по-важна от всяка друга книга, излязла напоследък“. Илон Мъск добавя: „Западната цивилизация е обречена, ако основната слабост на самоубийствената емпатия не бъде разпозната и не се предприемат съответните действия.“
Те са прави. Най-новата книга на професор Гад Саад ще разтърси представите ви и ще ви остави в шок. Ще ви се прииска да я препоръчате на всички около вас — и тя ще се превърне в бестселър (всъщност, вече е).
Нарисуваното агне на корицата, което държи табела с надпис „ОСВОБОДЕТЕ ВЪЛЦИТЕ“, улавя тезата на книгата в един образ — лудостта на неуместната емпатия към чужди същества, култури и религии е самоубийствена. И западният свят — или поне значителна част от неговите културни и политически влиятели — е напълно убеден в обратното.
Книгата е наситена със зашеметяващи примери за абсурдни политики, които поставят маргинализираните групи над утвърдените с времето юдео-християнски ценности, обичаи и практики. В главата „Културна теория на ума“, например, Саад разглежда как и британската полиция, и правителството са отказвали „в продължение на няколко десетилетия“ да се намесят в „организираната сексуална експлоатация на млади бели момичета от „азиатски“ сексуални банди в безброй градове и в промишлени мащаби… от страх да не бъдат обвинени в предубеденост или, което е още по-лошо, в ислямофобия.“
Случаи на самоубийствена емпатия се срещат и там, където най-малко бихте ги очаквали. Традиционно, например, заслугите и научните способности са определяли критериите за прием в медицина. Но според Саад, CanMEDS (организацията, която разработва професионални стандарти за лекари и хирурзи в Канада) е разработила нов модел, който „би поставил в центъра ценности като борбата с потисничеството, антирасизма и социалната справедливост, вместо медицинската компетентност.“
След това той цитира изявление от 150 думи, разясняващо насоките за обновяване на CanMEDS за 2025 г. — насоки, които се занимават с „продължаващите структури на расизъм, бяло превъзходство, заселнически колониализъм, хетеропатриархат, капитализъм, ейбълизъм, класизъм, сексизъм, хомофобия, трансфобия и прочее.“
Самоубийствената емпатия — между другото, термин, въведен от Саад — се е вкоренила дълбоко в канадските университети.
Училището по компютърни науки „Черитън“ към Университета на Ватерло наскоро обяви два конкурса — единият в областта на изкуствения интелект, а другият в компютърните науки. Първата позиция „е открита само за квалифицирани кандидати, които се самоопределят като жена, транссексуален, джендър-флуид, небинарен или Двудухов“, докато втората „е открита само за квалифицирани кандидати, които се самоопределят като представители на расово малцинство.“
Не по-малко красноречив е и примерът с Университета на Британска Колумбия, който наскоро обяви конкурс за катедра по изследване на рак на устната кухина. „Подборът“, гласи обявата, „ще бъде ограничен до членове на следните федерално определени групи: хора с увреждания, коренни народи, расиализирани хора, жени и хора от малцинствени групи по полова идентичност.“
Ето как изглежда разпределението на емпатията в наши дни. Незаконни имигранти са посрещани с отворени обятия — стотици хиляди наведнъж — и нерядко са настанявани по-добре от данъкоплатците. Терористите от Хамас са представяни като благородници, а израелската армия — като „геноцидна“. Самонастанилите се ползват с по-голяма защита от законните наематели. Драг кралици, които въртят бедра, развличат деца от детска градина по време на часа за четене. Чуждестранната помощ се изразходва без никакви условия. „Бездомните“ окупират и опустошават обществени паркове. Безплатни игли се раздават без почти никакво очакване да бъдат върнати. Медицинският персонал и пожарникарите са съсипани от постоянното угаждане на уличните наркомани.
Саад отбелязва, че съществува академично движение, което всъщност се стреми да замени термина „педофил“ с „хора, привлечени от малолетни“ (MAPS). В статия, озаглавена „Хуманизиране на педофилията като намаляване на стигмата“, резюмето започва така: „Стигматизирането на хората с педофилни сексуални интереси е тема на нарастващо академично и професионално внимание поради потенциалната й роля в регулирането на емоционалното благополучие на педофилите. Ето защо намаляването на стигматизирането спрямо тази група е от първостепенно значение.“
Любимият ми пример за самоубийствена емпатия? Трудно е да се избере, но ще се спра на правителствената субсидия, отпусната на изследователи от Университета Конкордия за деколонизиране на светлината. На уебсайта си „Деколонизиране на светлината“ изследователите обясняват, че той „разглежда начини и подходи за деколонизиране на науката, като например съживяване и възстановяване на знанията на коренните народи и изграждане на капацитет. Проектът има за цел да развие култура на критично осмисляне и изследване на връзката между науката и колониализма.“
Донякъде успокоява фактът, че явлението на самоубийствената емпатия съществува в различни форми от векове. Саад цитира две басни на Езоп. В едната добросърдечен земеделец прибира замръзваща усойница в джоба на топлото си палто, но тя го ухапва смъртоносно, щом се стопли. В другата скорпион убеждава жаба да го пренесе на гръб през реката, след което я ужилва смъртоносно — просто защото това е в природата му.
Колко горди бихме могли да се чувстваме, ако нашите политически лидери бяха наясно с безумието на неуместната емпатия. Но, както казва Саад: „Двама бивши канадски министър-председатели — Пиер Елиът Трюдо и синът му Джъстин Трюдо — са идеални примери за западни политически лидери, унищожили културната тъкан на своята нация чрез безрезервната си отдаденост на културния релативизъм.“
Това може би обяснява защо през 2017 г. Джъстин Трюдо разреши изплащането на 10,5 милиона долара на Омар Хадр заради предполагаемото съучастие на Канада със Съединените щати в нарушаването на конституционните права на Хадр в Гуантанамо Бей. Хадр бе убил американски войник в Афганистан и прекара години в онзи затвор, преди накрая да бъде предаден на канадските власти.
Саад избяга от ливанската гражданска война заедно с еврейските си родители — които преди това бяха отвлечени и малтретирани от Организацията за освобождение на Палестина — и се установи в Монреал. През 1994 г. Университетът Конкордия го назначи за професор по маркетинг. Днес той се самоопределя като „еволюционен поведенчески учен“. Наскоро в подкаста на Джо Роугън той разкри, че напуска Канада, за да се установи в Съединените щати — след многократни заплахи за живота му.
Саад заяви пред National Post: „Обичам Канада, но идва момент, в който явната враждебност от страна на канадското общество те принуждава да потърсиш другаде място, където ще бъдеш оценен и ще можеш да се развиваш.“ Понастоящем той е изследовател в Центъра за изследване на американската свобода към Университета на Мисисипи.
Преди известно време рецензирах последната книга на Пиърс Морган „Уокът е мъртъв“ и написах, че тя „може да извърви дълъг път към осмислянето на епоха — по думите на самия автор — „на пълна лудост“. Днес обаче ми се струва, че оптимизмът на Морган се е оказал прекалено оптимистичен. Защото, за съжаление, мрачната прогноза на Саад надделява над по-окуражаващата на Морган. Самият Морган изрази резерви, казвайки например, че „трябва да продължаваме да натискаме“ срещу уокизма, и признавайки, че „уокът е мърът… но не сме напълно извън опасност.“
Саад разказва как през март 2024 г. публикувал в профила си в X размисли за „самоубийствената емпатия“, която според него тласка Запада „в смъртна спирала“. Скоро след това получил имейл от издателя на Broadside Books с линк към публикацията и коментара: „Ето идеята за вашата книга.“
Тази идея се вписва в редица по-ранни мислители и автори. Арнолд Тойнби твърди, че обществата се разпадат, когато не успяват да реагират разумно на нови предизвикателства. Томас Соуел смята, че интелигенцията нерядко застъпва политики, които я карат да се чувства добродетелно и състрадателно, без обаче да понася последиците от тях. Джеймс Бърнам пък в своята книга „Самоубийство на Запада“ (1964) пише, че „самоубийството вероятно е по-честата крайна фаза на цивилизацията в сравнение с убийството.“
Саад е в добра компания, застъпвайки тезата, че „елитарната прогресивна политическа класа на Запада е заразена от мозъчен паразит, който кара нейния модул за емпатия да се задейства погрешно по всякакъв мислим начин. Много от политическите решения, които сеят хаос на Запада, произтичат именно от това разстроено калибриране на емпатията — и водят обществото към бездната на безкрайната лудост.“
Достопочитаемата Бронуин Айр, LLB, е старши сътрудник на Фондация „Аристотел“ за обществена политика и бивш министър на правосъдието, главен прокурор и министър на енергетиката на Саскачеван.
Изразените в тази статия възгледи са лични мнения на автора и не отразяват непременно позицията на The Epoch Times.















