• За нас
  • Пишете ни!
неделя, 22 ноември, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

За Карл Мария Фон Вебер и творбите му на наша сцена

отОгнян Стамболиев
28 юни , 2026
За Карл Мария Фон Вебер и творбите му на наша сцена

240 години от рожението и 200 години от смъртта му

Карл Мария фон Вебер (18 ноември 1786 г., Ойтин, Германия – 5 юни 1826 г., Лондон)

Бащата на Вебер, оперен диригент, внушава на сина си още от дете любов към музиката и поезията. Заниманията с Михаел Хайдн развиват таланта му. Като юноша започва да пише музика за театъра и дори се опитва да композира опери. Двайсетгодишен съчинява „Силата на любовта и виното“, последвана от „Петер Шмол“, „Нямата горска девойка“ и „Абу Хасан“ по сюжет от епоса „1001 нощ“.

Осемнайсетгодишен, Вебер става професионален музикант – диригент на оперния театър в Бреслау (Вроцлав) и започва активна концертна дейност в цяла Германия. Пропагандира музиката от епохата на Френската революция, а по-късно, по времето на Наполеоновите войни, създава патриотичния песенен цикъл „Лира и меч“. През този период Вебер замисля и композира „Вълшебният стрелец“ – първата немска романтична опера (1817-1820). Тя веднага е приета в репертоара на Берлинската опера – премиерата минава с невероятен успех. Само за три месеца операта е изпълнена над 50 пъти и още през 1821 г. – поставена в повечето германски театри. Сред публиката „Вълшебният стрелец“ предизвиква истински фурор. По-късно композиторът създава още две големи опери: „Оберон“ по приказен сюжет и рицарско-романтичната „Еврианта“. Започва да пише музика по две либрета: „Тримата Пинтос“ и „Рубецал“, но не успява да ги завърши.

„Вълшебният стрелец“ следва традицията на немския зингшпил (музикално-театрален жанр от XVIII в. – вид музикална комедия с пеене, танц и говорни диалози), като я доразвива и извежда до истински връх. Музиката върху основата на немския фолклор е наситена с дълбоки чувства. Великолепни са не само соловите номера и ансамблите, характеризиращи пълноценно и ярко героите, но и прекрасните хорове, сред които най-известен е този на ловците от последната, шеста картина.

Другите два оперни шедьовъра на Вебер – „Оберон“ и „Еврианта“, също впечатляват с изключителната си мелодичност и бляскава оркестрация. (Вебер достига истински върхове и в инструменталната музика.) С творчеството си композиторът полага основите на немската национална опера през XIX век и вдъхновява редица автори след него: Ото Николай, Лорцинг, Маршнер и др.

Вебер на наша сцена

Вебер, макар и обичан и познат, не е сред често поставяните и играни автори у нас. Първата среща на българските музиканти и публика с неговото велико оперно творчество се състои през 1930 година в София. Главен диригент на Операта е германецът Херман Щанге. Той пристига у нас от Берлинската опера през 1929 година като гост, за да постави за първи път Моцартовия „Дон Жуан” заедно с режисьора Николай Веков. Работи „по немски”, прецизно и стилно и получава покана да заеме длъжността главен диригент.

01747660065

Поставя „Вълшебната флейта”, „Кармен”, „Танхойзер”, „Борис Годунов”, „В долината”, „Хензел и Гретел”, „Турандот”, „Шванда Гайдарят” (Вайнбергер). Той е и първият диригент, реализирал Деветата симфония на Бетовен у нас. Херман Щанге донася партитурата на шедьовъра на Вебер от издателство „Петерс” като го поставя музикално, според тогавашната критика, която следи не само всяка премиера, но и всеки спектакъл на нашата опера, на „завидно професионално ниво”, „с ясно разграничени и подчертани вътрешни гласове при полифоничните моменти”, „ритмично и интонационно дисциплинирана”.

Режисьор-постановчик на „Вълшебният стрелец” е Христо Попов, възпитаник на руската школа, и така се получава един интересен спектакъл, чийто успех се дължи и на първокласния солистичен състав (Стефан Македонски – Макс, Цветана Табакова – Агате, Иван Петров – Отокар, Мария Митович – Енхен, Цветан Каролев – Каспар). Тук сериозно е и участието на хора, като прочутият Хор на ловците от шеста картина бива бисиран на премиерата!

Ще минат цели 27 години, докато тази прекрасна романтична опера се появи отново на наша сцена – този път в Стара Загора, втората по възраст опера у нас (основана през 1925!). Постановъчният екип тук е доста сериозен: младият изгряващ Бохос Афеян от Пловдив (режисьор), Драган Кърджиев (консултант като немски възпитаник!), опитният старозагорски маестро Симеон Фетваджиев, прекрасната художничка Мариана Попова (от немски произход), хормайстор е композиторът Иван Димов, хореограф – Слава Костова. Премиерата е на 7 април 1957 в залата на Театъра. Успехът е много голям.

Втората по значение и популярност опера на Вебер – романтичната феерия-приказка „Оберон” по поемата на Виланд (1826) се появява точно след сто години на столична сцена. На 28 септември, в един силен за Операта сезон, заедно с „Дон Карлос”, „Цар Калоян”, „Продадена невеста”, Лебедово езеро”, „Прилепът”, за първи път се поставя и „Оберон”. Екипът е изцяло български: Венедикт Бобчевски (диригент), Христо Попов (режисьор), Александър Миленков (декори и костюми). Солистите са първокласни: Тодор Мазаров (Оберон), Цветана Табакова (Реция), Хюон (Любен Минчев), Фатима (Таня Цокова), Роксана (Нели Карова), Шерамзин (Михаил Люцканов). Постановката е солидно подготвена от диригента и режисьора. Получил се е силен хомогенен ансамбъл. Това е лебедовата песен на младата примадона, звездата на Операта – драматичното сопрано Цветана Табакова. Скоро след това тя напуска този свят в разцвета на своята младост и на творческите си сили (5 ноември 1936).

На 27 септември 1968 година завесата на операта в Стара Загора се вдига за втората и засега последна премиера на „Оберон” у нас. Постановката е дело на главния диригент маестро Димитър Димитров, на режисьора Стоян Велев и главния художник Петър Русков. Хормайстор е известната и многозаслужила за „града на липите, поетите и певците” Богдана Попова. Постановката е реализирана с много труд и амбиция от състава, но не се задържа задълго в афиша на театъра. Малката сцена се оказва неподходяща и технически примитивна за тази мащабна вълшебна опера, а и певческият състав е неравностоен.

Третата опера на Вебер, играна досега у нас, е едноактната комедия (зингшпил) „Абу Хасан” (1811) по „Хиляда и една нощ. Първата й реализация е във Варна през 1957 г.. Диригент – Борис Черпански, режисьор, младият тогава Николай Николов (изгрял през 1960 г. с прекрасната си постановка на Моцартовата „Така правят всички”), Мариана Попова – сценограф, Петко Мечков – диригент на хора. Съставът е много добър (Тинка Сколуфанова, Трендафил Казаков, Йорданка Тенчева, Ранко Дюлгеров, Йордан Чифудов). Постановката се радва на успех сред широката публиката заради комичния си сюжет и добрите актьорски попадения.

През 1959 година Самодейната тогава опера на Бургас играе „Абу Хасан” в прочит отново на Николай Николов и Мариана Попова с диригент Невин Михалев. А през 1985 година основаната от акад. Пламен Карталов, единствена у нас Камерна опера в Благоевград, се обръща към тази Веберова творба с надеждата да я направи репертоарна. Режисьор и тук е Николай Николов, диригент – младата, талантлива и рано напуснала този свят, Невена Томанова, художник е Манол Стоянов. Постановката не се задържа задълго в афиша на театъра, въпреки безспорните си качества.

Оркестровият шедьовър на Вебер, популярната и обичана от публиката – „Покана за танц”, през 1911 г. става основа на балета „Спектърът на розата”, поставен с голям успех на сцената на операта в Монте Карло (Монако). Оттам тръгва по света – през Париж, Виена, до Москва и Токио. У нас се поставя за първи път като балет в Стара Загора от големия хореограф Асен Манолов, диригента Иван Димов и сценографа Петър Русков. Следват постановки в София (Анастас Петров, Емил Караманов, Асен Попов – 19 април 1960) и отново в София (този път от състава на „Арабеск”).

За съжаление, Вебер е все още незаслужено пренебрегван от нашите музикални сцени, а музиката му е толкова вълнуваща и красива! Нашата публика обича музиката на Вебер, макар че тя звучи повече на концертния подиум, отколкото на сцената. Оперите на този велик немски романтик страдат от не много добре конструираните си либрета, което може би спира нашите постановчици, но все пак това е голяма и красива музика, която заслужава повече внимание.

Споделете тази статия
Tags: Класическа музикаОпера и театър

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

Жаклин Толева. Снимка: личен архив.

„Няма враг, има събожник“ – Жаклин Толева за духовното наследство на Ваклуш Толев

0
0
изображение генерирано с ИИ

Как преборих алкохолната зависимост: над 9 години без капка и обещание „В ада не се връщам!“

0
0
kak se pravi kiselo zele s morska sol

Изпитана рецепта за кисело зеле в бидон

0
0
Още по-голям коледен фестивал пред НДК в София тази година

Още по-голям коледен фестивал пред НДК в София тази година

0
0
Прогноза за времето за събота, 21 ноември

Времето в събота, 21 ноември: по-хладно, с дъжд на запад, на юг и в планините

0
0
Изображение генерирано с ИИ

Сочен ябълков сладкиш с орехи и прасковено сладко

0
0
Хроничният стрес в детството може да оформи мозъка – и как това може да се промени

Хроничният стрес при децата: какви следи може да остави и как да помогнат родителите

0
0

Свързани Публикации

„Дон Карлос“ на Верди откри 56-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора

„Дон Карлос“ на Верди откри 56-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора

0
0
Софийският Вагнеров фестивал беше финалист на Международните оперни награди

Софийският Вагнеров фестивал беше финалист на Международните оперни награди

0
0
Вяра, любов и селски живот: картините на Жул Бастиен-Льопаж

Вяра, любов и селски живот: картините на Жул Бастиен-Льопаж

0
0
Самсон: Силата, превърнала се в проклятие

Самсон: Силата, която се превръща в проклятие

0
0
20d2c83e fb61 4cd5 9137 e7b22cae719c

Националната художествена академия отваря ателиетата си в София и Бургас

0
0
Срещата в Шънджън показа границите на партньорството между Китай и Русия

Срещата в Шънджън показа границите на партньорството между Китай и Русия

0
0
Денят в снимки: Проливни дъждове наводняват Галапагос, щети от буря в Бразилия и протест в Хърватия

Денят в снимки: Проливни дъждове наводняват Галапагос, щети от буря в Бразилия и протест в Хърватия

0
0
Какво казва Денят на благодарността за Америка

Какво казва Денят на благодарността за Америка

0
0
Търсенето на Голямата стъпка никога не е спирало

Търсенето на Голямата стъпка никога не е спирало

0
0
Лекари, замесени в насилствено отнемане на органи, ръководят трансплантационни програми в Китай: доклад

Лекари, замесени в отнемане на органи, ръководят трансплантационни програми в Китай

0
0
Следваща публикация
id5973763 1.tagreuters.com2025binary lynxmpel3q07q filedimageko 1

Лавров поиска яснота от САЩ за Украйна

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.