Морето може да привлече туриста в България, а историята, изкуството и духът на страната – да го накарат да я запомни и да се върне
Какво искаме да остане в спомена на чуждестранния турист, когато той си тръгне от нашата страна? Морето? Хотелът? Басейнът? Нощният живот? Или България?
Този въпрос не е риторичен. От отговора му зависи до голяма степен какъв туризъм ще развиваме – туризъм, който продава основно легла, плаж и развлечения, или туризъм, който превръща пътуването в среща с една древна, многопластова и изключително богата култура.
България има нещо, което не може да бъде построено за един туристически сезон и не може да бъде внесено отвън – история.
Притежаваме древни светилища, антични градове, средновековни крепости, възрожденски селища, манастири, фолклор, музика, театър, занаяти, литература, изобразително изкуство и традиции, предавани през поколения. Имаме море. Имаме планини. Имаме минерални извори. Имаме природа.
Морето е един от най-големите дарове на България и естествената ни врата към света. То е привлякло поколения туристи и продължава да бъде сред основните причини хората да избират страната ни за своята почивка. Но морето не бива да бъде крайна спирка.
То може да бъде началото на едно много по-голямо пътешествие – от брега към древните светилища, от курортите към възрожденските градове, от плажа към музиката, театъра, фолклора и историята. Така туристът, дошъл заради морето, постепенно може да открие една България, която не е виждал в туристическата реклама – България на хилядолетната памет, на живата традиция и на съвременното изкуство.
Сякаш самите богове са изсипали върху нашата свидна земя многобройни дарове – щедра природа, море и планини, минерални извори и неповторими пейзажи; хилядолетно културно наследство, което започва много преди нас и продължава да говори чрез своите паметници, традиции и изкуство; и още един безценен дар – талантливите български артисти на настоящето.
Имаме певци, музиканти, актьори, танцьори, художници и режисьори, които са способни да превърнат нашата древна земя в жива сцена. Имаме млади хора, способни не само да съхраняват наследството ни, а и да го представят по съвременен и завладяващ начин пред света. Въпросът е дали умеем да съберем тези дарове в едно цяло и да ги превърнем в преживяване, което да разказва на света за нас.
Туристът не търси само легло, той търси спомен
Културата и туризмът не бива да се развиват паралелно. Те трябва да дишат в симбиоза. Туризмът може да въздигне културата, като ѝ даде публика, сцена и икономическа устойчивост. Културата от своя страна може да въздигне туризма, като му даде съдържание, характер и онова неуловимо усещане за място, което превръща едно пътуване в лично преживяване.
Морето и минералните ни извори могат да привлекат туриста. Културата може да го накара да се влюби в България.
Когато морето беше само началото
Не е необходимо да измисляме всичко отначало. Дори в сложния и несвободен политически и икономически контекст на социалистическия период българският туризъм натрупа професионален опит, от който днес можем да извлечем отделни полезни практики – без това да означава носталгия по системата, която ги е създала. Историята не бива нито да се заличава, нито да се романтизира – от нея трябва да се извличат уроци.
„Балкантурист“ е показателен пример. В онези години неговите ръководители и специалисти редовно посещаваха страни с утвърдени туристически традиции и висок стандарт на туристическо обслужване – сред тях Франция, Италия, Австрия, Испания, Германия, Египет, Турция и други. Те се запознаваха с организацията на туристическите услуги, с начина, по който се представят природните, културните и историческите забележителности, както и с връзката между хотели, туроператори, екскурзоводи и културни институции.
Голяма част от този международен опит беше пренасяна и адаптирана към българските условия. Ценното днес не е да идеализираме тази система, а да си припомним, че добрият туризъм винаги се учи от добрите практики, независимо от времето, в което са възникнали.
Това е важен урок и за днешна България: добрият туристически продукт не се създава в изолация. Той се учи от най-добрите, а след това трябва да бъде обогатен със собствената идентичност на страната.
По времето на „Балкантурист“ чуждестранните туристи, пристигнали за почивка на българското Черноморие, не оставаха непременно в рамките на курорта. За тях се организираха програми с пътувания до различни градове и места с културни и природни забележителности. На всеки няколко дни туристите напускаха морския курорт и потегляха към друга част на България.
Там ги очакваха хотели, екскурзоводи, исторически разкази и богати музикално-сценични програми. Така една почивка на море се превръщаше в пътешествие из страната. Печелеха хотелите и ресторантите по цялата ни територия. Това е идея, която заслужава да бъде преосмислена и днес – не като връщане към миналото, а като модерна туристическа концепция.
Защо туристът, който е прекарал няколко дни на Слънчев бряг или Златни пясъци, да не получи възможност да посети древно светилище, античен град, манастир, възрожденско селище или историческа крепост? Така една почивка на море се превръщаше в пътешествие из страната.
Огромна е силата на културния туризъм! Историята може да бъде разказана. Но може и да бъде преживяна.
Пиша това не само като човек, който познава тези примери от разкази. Аз самата съм била свидетел на много от тях.
Спомням си как чуждестранните туристи, които пристигаха от морските курорти в Копривщица, разглеждаха възрожденския град, а след това потегляха с файтони към гората. Сред природата ги очакваха млади мъже, които инсценираха нападение от хайдути. За туристите това не беше просто екскурзия – историята внезапно оживяваше пред очите им.
Днес подобна идея би могла да бъде развита с още по-голям професионализъм – чрез исторически възстановки, театрални спектакли на открито, музикални програми, интерактивни маршрути и участия на млади актьори, музиканти и танцьори.
Една средновековна крепост може да стане сцена. Едно древно светилище – място за музикален спектакъл. Един възрожденски град – естествен декор за театрална възстановка. А един туристически маршрут – пътуване през времето.
Бегликташ показва какво може да бъде бъдещето
Имаме прекрасни примери за тази връзка в настоящето. „Опера на светилището“ в Бегликташ е само един от тях. Когато сред величествените каменни блокове на древното ни светилище прозвучи Верди, мястото престава да бъде само археологически обект. То започва да говори. Древните камъни, природата, нощното небе и музиката се превръщат в едно цяло. Зрителят не просто гледа „Набуко“. Той преживява „Набуко“ в Бегликташ. И това преживяване е туристически продукт от висока стойност, защото е неповторим.
Никой друг не може да предложи на туриста точно този Бегликташ, точно тази природа, точно тази история и точно тази музика. Това е България, която трудно може да бъде копирана.
Хотелът може да бъде първата врата към културата
Преди години в елитните български хотели на нощните шкафчета имаше информационни материали за културните и природните забележителности, както и за предстоящите културни събития в региона. На пръв поглед – малък детайл. Всъщност – цяла философия. Гостът влиза в стаята и още преди да е излязъл от хотела, вече започва да опознава мястото.
Днес тази идея може да бъде възстановена в съвременен вид – чрез добре подготвени дигитални и печатни културни гидове, програми на събитията, маршрути и предложения за музеи, галерии, концерти, театри и местни фестивали.
Хотелът не трябва да бъде остров. Той може да бъде врата към региона.
И защо самият хотел да не стане сцена?
Тук има още една възможност, която заслужава вниманието на българския туристически бизнес.
Фоайетата, салоните и ресторантите на хотелите могат да бъдат сцена за млади български изпълнители. Камерна класическа музика. Джаз. Акустични концерти. Вокални формации. Съвременна качествена музика. Поезия. Малки театрални спектакли. Изложби.
Туристическият бизнес има възможност да работи с български музиканти и специалисти, които да създават професионални музикални концепции за различните часове на деня. Защото музиката не е просто фон. Тя е част от атмосферата. Сериозно подбраната музика може да превърне едно хотелско фоайе или ресторант в пространство с характер и стил.
А живата музика може да даде сцена на млади талантливи артисти.
Така бизнесът получава по-богат продукт, а културата – публика. Това носи взаимна полза.
Българският фолклор – част от туристическото преживяване
Същото важи с особена сила за българското традиционно изкуство. Ресторантът може да бъде сцена за български народни танцови и певчески групи. Не като механично повтарящо се шоу, а като професионално подготвена програма, която разказва за различните региони на България. Така чуждестранният турист няма само да чуе за българския фолклор. Той ще го види. Ще го чуе. Ще се докосне до него. И може би ще си тръгне с желание да научи повече.
В София някога съществуваха заведения като „Огнени ритми“ и „Българска сватба“, които превръщаха традиционната култура в сценично преживяване за гостите. Наблюдавах с голям интерес какво въодушевление предизвикваха нашите традици у чуждестранните и българските посетители: в първото се пресъздаваше нестинарският ритуал, а във второто посетителите бяха потапяни в българския сватбен обичай. Това са примери от миналото, но зад тях стои идея, която и днес може да бъде развивана с вкус, професионализъм и уважение към традицията.
Театърът в туризма
Свидетел бях на това, как в България успешно бе поставено началото на т.нар. кафе-театър – камерни театрални представления в пространства, които в определени часове на деня иначе не се използваха пълноценно. Това беше едновременно култура и бизнес.
Идеята има очевиден потенциал и днес. Хотелският бар или салон, който вечерта се използва за забавления, може в ранните вечерни часове да се превърне в малка театрална сцена. Един камерен спектакъл. Една чаша кафе. Аперитив с ядки. Или лека вечеря. Изкуство и гостоприемство в едно пространство. Туризмът печели от часовете, в които обектът е слабо натоварен, а театърът се сдобива с нова публика.
Когато туристическият бизнес инвестира в култура, той придобива не само добродетел. Придобива и конкурентно предимство.
От „алкохолен туризъм“ към преживяване със съдържание
България не бива да се примирява с образа, че е евтина дестинация за алкохол, шумен нощен живот и масов туризъм. Това не означава да отхвърляме развлеченията. Означава да предложим повече. Да дадем на туриста възможност да избира:
- Да има море и музика. Но и история;
- Да има ресторант. Но и фолклор;
- Да има хотел. Но и културен маршрут;
- Да има нощен живот. Но и театър;
- Да има природа. Но и изкуство.
Именно това може да привлече туристи, които търсят не просто ниска цена, а качество, преживяване и смисъл;
Туризмът може да въздигне културата, културата може да въздигне туризма
Тук държавата играе съществена роля.
Не е достатъчно политиките в туризма и културата да се развиват отделно. Необходимо е те да се срещнат – в общи стратегии, културни маршрути, фестивални програми и механизми за насърчаване на бизнеса, който включва културно съдържание в своите туристически продукти. В кабинетите на ръководството на някогашния ни държавния туроператор чести гости бяха културни дейци. Освен това ръководителите на туристическия ни бранш редовно организираха срещи с местната власт на градовете, в които имаше хотели и ресторанти.
Добър пример в това отношение в наши дни съм установила, че дава на възпитаниците си катедра „Икономика на туризма“ към УНСС – чрез редовни срещи с бизнес средите, с държавната и с местните власти преподавателите от катедрата подготвят бъдещите кадри в туризма за пълноценно сътрудничество с тях. От друга страна, споделят своята експертиза.
Държавата може да създава условия, общините могат да свързват местните забележителности с бизнеса, а предприемачите могат да превърнат културата в естествена част от туристическото преживяване. Чрез насърчаване на хотелите и туроператорите да включват културни програми в своите продукти. Чрез подкрепа на младите артисти, които могат да станат част от този туристически продукт.
Културата не е украшение към туризма. Тя е неговото съдържание.
Какво печелят българите
Не бива да мислим само за чуждестранния турист.
Когато един млад българин участва във фолклорна група, представяща България пред гости от Германия, Франция, Япония или САЩ, той не просто изпълнява танц. Той представя своята страна.
Когато млад музикант изпълнява Моцарт или съвременен български композитор в хотелско пространство или в ресторант, той не просто печели хонорар. Той изгражда професионалния си път.
Когато театрална трупа играе пред туристи, тя не просто запълва свободно време. Тя привлича публика.
А когато чуждестранният турист се възхити от българския фолклор, от наследството или от средновековната ни история, това неизбежно се връща и към самите нас – започваме да виждаме собственото си наследство с други очи. Тогава културният туризъм може да има още една функция – да събужда родолюбието не чрез лозунги, а чрез преживявания.
Най-скъпият подарък е споменът
Луксът не се измерва единствено с броя на звездите над входа на един хотел. Той се измерва с преживяването, което гостът ще отнесе със себе си.
Ако туристът си тръгне от България само с тен и снимка от басейна, сме му предложили почивка. Ако си тръгне с мелодия от българска народна песен или от съвременен български автор, с образа на древно светилище, с историята на един възрожденски град, с впечатлението от опера под звездите, с незабравим камерен концерт на млади изпълнители или театрален спектакъл – тогава сме му показали България. Ако българинът реши догодина да прекара почивката си отново в България – тогава сме му внушили, че родният туризъм е негово незаменимо богатство, традиция. Именно тук се срещат културата и туризмът.
Туризмът може да въздигне културата. Културата може да въздигне туризма.
Слънцето, морето и пясъкът могат да бъдат поводът да дойдем в България. Историята, музиката, изкуството, традициите и духът на тази земя могат да бъдат причината да я обикнем. И да се върнем.
