Покупателната способност, ръстът на заплатите, производителността на труда и издръжката на живот ще бъдат сред ключовите фактори при определянето на най-ниското трудово възнаграждение
Важна стъпка към по-предвидим механизъм за определяне на минималната работна заплата в България е направена след първия кръг от разговори между правителството, синдикатите и работодателските организации. Страните са постигнали съгласие по основните критерии, които ще участват при изчисляването на минималното възнаграждение през 2027 г.
Това стана ясно след първото заседание на Междуведомствената работна група за разработване на нов механизъм, проведено в Министерството на финансите. В нея участват вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, представители на КНСБ, КТ „Подкрепа“, Българската стопанска камара, АИКБ, КРИБ и БТПП, както и представители на Националния статистически институт.
Четири критерия ще определят минималната заплата
Сред постигнатите договорености е прилагането на законоустановен модел, който да постави ясна основа за определяне на минималното възнаграждение.
При изчисляването му ще се отчитат покупателната способност на минималната заплата и издръжката на живот, общото равнище и разпределението на трудовите възнаграждения, темпът на нарастване на заплатите, както и дългосрочните равнища на производителността на труда в страната.
Така минималната заплата няма да бъде разглеждана изолирано, а като част от по-широката картина на доходите, икономиката и жизнения стандарт на българските граждани.
Предстои тези договорени критерии да бъдат превърнати в конкретна формула за изчисление. Тя ще бъде разписана в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Оценка на всеки четири години
Държавата и социалните партньори са постигнали още една важна договореност – на всеки четири години да се прави оценка на адекватността на най-ниското възнаграждение за труд в страната.
Според министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова това ще бъде част от специално разработена процедура, по която заедно със синдикатите и работодателите ще се оценява доколко минималната работна заплата отговаря на реалните икономически и социални условия.
Този подход цели да осигури не само механизъм за определяне на размера, но и периодична проверка дали минималното възнаграждение продължава да изпълнява предназначението си.
Целта е механизмът да бъде готов до края на август
Работата по новия модел предстои да продължи интензивно. Правителството си поставя за цел още до края на август да бъде постигнато общо съгласие по механизма за определяне на минималната работна заплата.
Финансовият министър Гълъб Донев е поставил акцент върху необходимостта процедурата да бъде разработена бързо, като тя трябва да бъде съобразена както с европейската Директива за адекватни минимални работни заплати, така и с Конвенция №131 на Международната организация на труда.
Същевременно министър Ефремова е подчертала, че социалните партньори ще бъдат консултирани на всеки етап от процедурата. По този начин синдикатите и работодателите ще участват не само при обсъждането на крайния резултат, а в самото изграждане на механизма.
Минималната заплата като част от по-голяма икономическа цел
Според социалния министър въпросът за минималното възнаграждение е пряко свързан с общата политика по доходите и затова е сред приоритетите на правителството.
Наред с повишаването на доходите обаче кабинетът поставя акцент и върху квалификацията на работещите, производителността и добавената стойност на труда. Логиката е по-високите възнаграждения да вървят заедно с по-добре подготвена работна сила и по-висока производителност, което да създава условия за устойчив растеж на българската икономика.
Предстоят разговори за конкретния начин, по който договорените критерии ще бъдат превърнати във формула. Именно от този етап ще зависи как новият модел ще се отрази върху размера на минималната работна заплата за 2027 г.
Най-същественото към момента е, че за първи път в рамките на настоящите преговори държавата, синдикатите и работодателите са се обединили около общ набор от критерии. Следващата задача е те да бъдат превърнати в работещ, прозрачен и предвидим механизъм, който да постави минималното възнаграждение в пряка връзка с доходите, издръжката на живот и реалното състояние на българската икономика.
