Полиглот, пътешественик, революционен куриер и основател на първата българска масонска ложа – животът на необикновения русенец преминава през три континента, тайни мисии и борбата за свободата на България
Роден е под знака на Рака, на 2 юли 1827 г. в Разград (в рамките на огромния Дунавски вилает със столица Русе), който се е простирал от Ниш и София до Варна и чак до Кюстенджа (днешна Констанца). Рожденото му име е библейското Данаил, но се обръщали към него с умалителното Деню. Момчето учи първо в килийното училище на родния си град. Баща му бил добър майстор-строител. През 1843 година изградил каменна къща на богат турчин, който отказал да му плати за работата и дори се опитал да го убие. Тогава смелото момче убило турчина и се наложило да избяга от Разград. В началото на дългото си изгнание работил под името Неделчо като помощник на един майстор в Търговище. След две години се преименувал на Янаки и заминал за Шумен. Там работил при друг майстор, но бил забелязан от богат арменец – търговец, който го приема за свой помощник в дома си като роден син и му дал арменското име Ованес.
Научил и трудния арменски език. По това време революционните вълни в Европа достигнали и до България. Въодушевен от героизма на унгарските патриоти, тогава изгнаници у нас, той решил, че трябва да направи нещо за родината си. Станал куриер на четата на Кънчо Воевода.
Но неговият господар и покровител решил, че момчето, вече на осемнайсет години, трябва да получи добро образование.
Изпратил го в Цариград, в прочутия „Роберт колеж“. Там учил френски, английски, гръцки, немски. След време овладял още италиански, испански, румънски – станал истински полиглот. Просто имал дарба за езиците. След отличната диплома в Цариград бил изпратен в Малта, в столицата Ла Валета, за да продължи обучението си в най-добрия колеж там. Целта на стипендията била да стане християнски мисионер, но религията съвсем не го привличала.
Авантюристичната му природа го накарала да стане моряк на английски кораб и да приеме името Джон (равностойно на българското Иван). Цели две години той плавал по моретата и океаните, опознал цялото Средиземноморие, после и Атлантика, стигнал чак до Лондон, Египет, Китай, Америка и дори до далечна Австралия.
През 1855 г., когато бил на двадесет и осем, решил да се завърне в Цариград, в „Роберт колеж“. Там го назначили за учител по арменски и география, но твърде скоро се свързал с българските революционери в града. Тайната полиция го следила упорито и след пет години бил изгонен от колежа и принуден да напусне столицата на империята. През 1860 г. се завърнал в родния Разград, след цели 17 години, но там се задържал само три дни. Междувременно баща му починал, а майка му, вече възрастна и болна, го помолила да остане при нея. Въпреки това той заминал – този път за столицата на княжество Влахия (Влашко), за да следва в Медицинското училище
В него се записал и Христо Ботев, но поради липса на средства го напуснал.
По това време северната ни съседка приела голяма част от българската културна и революционна емиграция. В училището имало и преподаватели българи, като един от тях, Георги Атанасович от Свищов, харесал умния и талантлив младеж и станал негов покровител. Заради ведрия му вид и характер го нарекъл Ведрий или Ведър. Така нашият герой – след толкова промени и различни имена – най-сетне получил своето истинско – Иван Ведър.
След като се дипломирал в Букурещ, Иван Ведър заминал за Англия. Станал представител на търговската фирма на своя братовчед Николай Панков в град Манчестър. През 1863 г. Джон Ведър (Уедър) бил вече член от екипа на английските пътни инженери, които трябвало да проектират и трасират пътя на първата българска жп линия от Русе до Варна. Когато линията била готова през 1866 г., Иван Ведър бил назначен за началник на гарите в Червена вода, Вятово и Каспичан, работил и като телеграфист на централната гара в Русе.
Именно там Иван Ведър срещнал дъщерята на богатия русенец Хаджи Станчо Драгошинов.
Станка Драгошинова, наскоро завършила Русенското класно училище. Двамата сключили брак през 1863 г. и се установили в областната столица. По това време Иван Ведър се свързал с нашите революционери и им станал куриер, пренасял пощата от Гюргево до Русе. Но бил разкрит от турската полиция и трябвало отново да бяга.
През 1865 г. станал учител в плевенското село Пелово, днес град Искър, а след училище помагал на своя вуйчо Димитър Петрович при подготовката на Видинското въстание (по-късно Петрович ще стане втори капитан на кораба „Радецки“).
След кратък престой в Плевен, където е учител по география, Ведър се връща със семейството си в Русе и отново става революционен куриер.
През време на Руско-турската война от 1877–1878 г. Иван Ведър бил доверено лице на местната турска власт в Русе, защото говорел свободно цели дванайсет езика. Именно заради това получил достъп до секретни сведения, които успявал веднага да предаде на руското командване. В резултат на това руската артилерия поразява с удивителна точност стратегическите турски обекти в Русе: казармата, конака, печатницата, фурните, оръжейните складове. Благодарение на неговите сведения се провалила с трясък и турската операция при селата Тръстеник и Мечка.
За отмъщение, българското население от Русе било изкарано насила извън града на една нива с намерението на 30 август да бъде изклано, а градът опожарен. Когато разбрал за този пъклен план, Иван Ведър успял да се свърже с италианския консул в града (по онова време в Русе има 12 дипломатически мисии от Европа). От своя страна консулът на Италия предупредил пашата от египетски произход – Делавер, тогава на лагер край града. Великодушният човек, който не обичал турците, освободил мирното население, като дори осигурил постове пред домовете на българите.
Разгневени от случилото се, турците от вилаетската управа заплашили италианския дипломат Енрико де Губернатис с разстрел като „руски шпионин“. След Освобождението признателните русенци кръстили една улица на неговото име, но след 1944 г. новата власт го сменила. Сега улицата отново носи неговото име.
След 1878 г. гражданите на Русе поставили началото на една хубава и съхранена и до наши дни традиция – всяка година по Великден те се събират на същата нива в чест на своя спасител Иван Ведър. Така се родила русенската „тарла“ или панаир.
Иван Ведър умира на 71 години, на 2 юли 1898 г., двайсет години след жадуваното от него Освобождение, за което работи упорито и всеотдайно, без да търси облаги, през целия си живот.
На 9 март 1879 г. той основава първата българска франкмасонска ложа „Балканска звезда“, която тогава е била нещо като „сдружение с идеална цел“. Причината е, че сградата на първата жп дирекция в България на ул. „Консулска“ („Княжевска“ в столицата на Дунавския вилает Русе) е била и дом-храм на английските инженери масони, строители на първата жп линия Русе – Варна през 1866 г. Именно те приели Иван Ведър в своята масонска ложа.
