За един държавник-градител, от каквито се нуждаем днес…
В какъвто и строй или историческо време да е един град, от голямо значение е какъв е кметът му. В моя роден Русе, позападнал през последните десетина години главно по вина на София, готова вече да вземе парите на цяла България, от 15 февруари 1878 година до днес (за около 140 години) са управлявали за по-дълго или за по-кратко, успешно или неуспешно, 63 градоначалници от различни партии и коалиции. Но ако попитате някой русенец кой от тях е бил най-добрият, всеки ще ви отговори: Кирил Старцев. Четиридесетият по ред кмет на града. А той е сред малцината наистина способни и безупречно честни кметове в цялата досегашна история на България, от тези от които се нуждаем днес в тези тежки времена, когато мафията си има държава, а ГЕРБ много „способни” и „изключително почтени” и „некорумпирани” свои кметове в повечето градове и села. Един от тях беше станал кмет на столицата, а сетне премиер, та ни поведе смело към пропастта.
За щастие, Кирил Старцев е живял в друго време. През 30-те години на миналия век, един успешен, стабилен период на Царство България, по-точно веднага след 19 май 1934 г., преврата на Политическия кръг „Звено” до следващия преврат – фаталния 9 септември 1944, дунавската ни столица се управлява изключително успешно, бих казал направо, творчески, градивно от него.
През тези десет години инж. Кирил Старцев неуморно, вдъхновено строи и благоустроява града, придава му още по- съвременен европейски облик. Русе (градът на 100-те първи неща в България), който до Първата световна война е най-развитият и европейският у нас, успява да запази водещото си място по много показатели и при невероятния Кирил Старцев.
Но кой е Кирил Старцев? Роден е преди 130 години, на 2 януари 1895 г., под земния знак на Козирога, в стар възрожденски род в балканския Белоградчик. Там баща му, капитан Васил Старцев, служи в армията, докато през 1902 г. е преместен на служба в прочутия Пети пехотен дунавски полк в Русе. Тук Кирил Старцев има шанса да учи в класическия отдел на едно от най- престижните български училища – Първа мъжка гимназия „Княз Борис” (същата, в която учителят по френски Стоян Михайловски създава химна „Върви, народе, възродени”).
Завършва с пълно отличие и златен медал и по повеля на баща си постъпва във Военното училище в столицата през 1916 г. Участва във войната (1914 – 1918) като пилот в Първото българско аеропланно отделение. През вече мирната 1919 г. се уволнява с чин поручик и преминава в запаса. Влече го силно строителството и затова отива в Лозана, Швейцария, където през 1922 г. се дипломира успешно като инженер-строител.
Там овладява добре двата основни европейски езика от онова време – френския и немския, което ще му отваря много врати. Завърнал се в Русе става районен инженер в Дирекцията за строителство на пътища, железопътни линии и мостове.
През 1934 г. е номиниран за шеф на отдела по водите в България при Министерството на земеделието и държавните имоти. Не членува в политическа партия, но като симпатизант на Кръга „Звено”, бива назначен, без изборна кампания, от Кимон Георгиев за кмет на Русе. И това е големият шанс на града.
На 39 години, преизпълнен с идеи, сили и енергия, започва много смело и мащабно да строи, да преустроява, да модернизира дунавската ни столица. (Тук ще отваря скоба и ще спомена другия градител на Русе, вече след 1944 г. Това е Пенчо Кубадински, при чието управление се изграждат: Дунав мост, Централната гара (най-голямата до построяването на новата в София), Операта, сградата на Русенския университет, Дома на културата (Зала Филхармония) и още редица важни обекти.)
Но думата ми е за Кирил Старцев. През 1934 г. започва строителството на една от най-красивите и големи административни сгради у нас, Съдебната палата, украсена с фигури на големия Любомир Далчев. За тази цел той преустроява централния площад „Свобода” с прочутия паметник на генуезеца Арнолдо Дзоки (най- красивия в България), облагородява чувствително района, Градската градина. Също и стария централен площад („Батенберг”). Построява най-модерната тогава сграда за градски хали и площада около нея. Благоустроява не само центъра и главните улици („Александровска”,”Борисова”, „Николаевска”, „Цар Освободител”), но и много от второстепенните.
Голяма част от града се канализира, построява се голяма обществена баня, модерно оборудвана кланица, изграждат се няколко парка няколко нови зимни и летни кина. Придунавският булевард се обновява с твърда настилка, поставят се тротоари и парапет, построява се т.нар. Мост на въздишките, превърнал се в любимо място за влюбените двойки в града. Разширява се електроснабдяването, поддържа се модерно водоснабдяване и канализация. В крайните квартали се прокарва вода и канализация, правят се тротоари, монтира се улично осветление.
През 1935 г. се открива Българското дунавско параходство (сега БРП). Чрез речния флот през 1936 г. през пристанище Русе е отчетен най-големият внос в страната. Русе и Гюргево се свързват с редовна фериботна връзка, което свързва града и страната ни с Букурещ и Румъния. По негов проект е издигната и Речната гара.
Построява няколко нови училища: „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“, обновява стари, открива читалищни сгради. Като страстен почитател на театъра отпуска допълнителни средства за Драматичния театър на Русе, по негово време един от водещите в страната. При неговото управление в града на Дунава има голяма модерна градска болница, няколко здравни служби и поликлиники, както и ред нови училища: френско, немско, търговско, мебелно, текстилно, шивашко, техническо. Градът е сред първите индустриални, финансови и културни центрове на България.
Заради размаха, с който работи, лидерските му качества и богатата европейска култура е избран за председател на Съюза на българските градове, а централната власт го изпраща като кмет „назаем“ в Добрич, за да предаде управленския си опит във върнатата ни след Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа. Работи и за Силистра. Кмет „назаем“ се повтаря и през 1942 г. във Видин, след голямото наводнение в града и мерките за възстановяването му. През превратната 1944 г. Кирил Старцев е в отпуск поради тежко заболяване. На 14 септември 1944 г. новата власт го уволнява, въпреки качествата му. Но все пак опитът му е ценен и за това го назначават за шеф на водния синдикат „Русенски Лом“ .
През 1956 г., по време на терора, предизвикан от „унгарските събития”, за „благодарност” към заслугите му за Русе и България, другарите го изпращат в… концлагера „Белене”. Цели три години (1956 – 1959) той е сред този ад.
Едва оцелява. Завръща се вече болен. Властта „великодушно” го „помилва” и му позволява да работи като инженер-проектант в градската проектантска организация. Все пак, опитът му е бил голям и нужен, а специалистите като него са били рядкост, нали?! Но въпреки силното му желание да продължи да работи, да твори за любимия Русе, здравето му е съвсем разклатено – на 12 декември 1962 г. Кирил Старцев напусна този свят, за да остане в сърцето на русенци, на които е дал толкова много, повече от мнозина други преди него и след него…
Днес една от улиците в центъра носи неговото име. Но мисля, че той заслужава и паметник. По ирония на съдбата единствена биографична книга за него е написана от… преподавател по история на БКП в Русенския университет.
