Винаги можем да намерим някого, който се държи по-зле от нас. Това не прави собственото ни поведение морално
Мнение
Забелязвали ли сте колко често хората оценяват поведението си, като се сравняват с другите?
Представете си шофьор, на когото друг автомобил отнема предимството. Шофьорът може да реагира: „Не съм съвършен шофьор, но поне не съм като онзи човек!“ Хората използват същата логика и когато говорят за морал: „Не съм съвършен, но поне не съм като него.“ Те могат да се сравнят с някого, извършил печално известно престъпление, и да кажат: „Може да имам недостатъци, но поне не съм сериен убиец или велик крадец.“
Очевидно е добре да се избягват подобни престъпления, но да съдим себе си спрямо хора, които се държат по-зле, не е смислен морален стандарт. Фактът, че някой друг е извършил нещо ужасно, не ни казва нищо за това дали ние действаме справедливо, честно или състрадателно.
Философите често описват този възглед като морален минимализъм или прагова моралност. Той определя морала главно като изпълнение на основни задължения и избягване на най-тежките нарушения. Според тази теория, щом човек остане над този праг, той е изпълнил съществените си задължения. Този подход разглежда етиката предимно като списък от забрани, а не като призив да се развива добродетел и да се стремим към доброто.
Ноахидската етика ( или Седемте закони на Ной е древна библейска система от универсални етични правила, които юдаизмът определя като задължителни за цялото човечество) подхожда към морала по различен начин. Юдейската традиция учи, че Седемте ноахидски закона установяват основни морални задължения за цялото човечество, а не само за евреите. Те забраняват убийството, кражбата, идолопоклонството, богохулството, сексуалната неморалност и яденето на плът, взета от живо животно, като същевременно изискват установяването на системи на правосъдие. Те осигуряват морален минимум, под който обществото не бива да пада, а не таван, който ограничава колко добро трябва да се стреми да върши човек.
Макар тези закони често да са формулирани като забрани, всеки от тях предполага положителни морални качества. Забраната срещу кражбата изисква честност и уважение към чуждата собственост. Забраната срещу убийството изисква почит към човешкия живот. Сексуалният морал изисква самоконтрол, вярност и уважение към човешкото достойнство. Отхвърлянето на идолопоклонството и богохулството призовава към смирение пред Бога. Задължението да се установява справедливост изисква смелост, безпристрастност и гражданска отговорност. Забраната за ядене на плът, взета от живо животно, изразява отхвърляне на ненужната жестокост и безразличието към живота на животните.
Класическите юдейски източници също признават, че тези които не са евреи, могат и трябва да извършват и допълнителни дела на праведност, включително милосърдие, доброта, почит към родителите, грижа за уязвимите и подпомагане на установяването на мир. Следователно „Не вреди“ не е достатъчно, за да опише един напълно праведен живот.
Ноахидският морал не е просто правен контролен списък. Юдейската етическа мисъл приема сериозно мотивите, характера, навиците и покаянието. Въпросът не е просто дали сме избегнали да извършим нещо ужасно. Въпросът е какъв човек ни правят нашите избори. Човек може да избягва забранените действия, като същевременно култивира жестокост, надменност, себичност или безразличие.
Добрите дела също не могат да се използват като компенсация за неправдата. Щедрото поведение в една част от живота не оправдава умишлената вреда в друга.
Етиката на добродетелта на Аристотел отправя подобна критика. Това, че човек не е порочен, не означава непременно, че е добродетелен. Някой може да избягва убийството и кражбата, като същевременно остава себичен, нечестен, страхлив или безразличен към страданието.
Когато някой се провали морално, правилният отговор не бива да бъде самооправдание: „Поне не съм сред най-лошите.“ Той трябва да включва осъзнаване, покаяние, поправяне на вредата и искрено усилие за подобрение.
Това разграничение има значение в обществения живот. Лидери, които постоянно действат на ръба на законността, могат да дават разрушителен пример, дори когато избягват престъпно поведение. Законността установява граница. Тя не установява добродетел. Не бива да извиняваме дадено поведение само защото е законно, също както отделните хора не бива да се оправдават, защото някой друг се държи по-зле. Общество, загрижено единствено за това дали дадено поведение преминава законовата граница, може да остане подредено, докато същевременно стане морално безчувствено, допускайки корупция, експлоатация, изоставяне на уязвимите и институционална несправедливост.
Седемте закона установяват основата, под която обществото не бива да пада, но праведният човек не трябва да живее постоянно на това най-ниско равнище. Ноахидската етика задава по-дълбок въпрос: Какъв човек трябва да стана пред Бога?
Ако искаме да подобрим живота си и обществото, моралът трябва да изисква повече от сравнение с по-лоши хора. Той трябва да ни призовава към действена справедливост, отговорност, състрадание и служение пред Бога.
Джоузеф Куеснел е основател и директор на Канадската фондация за образование по универсална етика.
Опитен журналист и анализатор на политики с над 15 години опит, той е давал експертни показания както пред Сената, така и пред Камарата на общините по въпроси на публичната политика.
