БАПФ предупреждава за риск за качеството на фармацевтичната грижа, професионалната мобилност и достъпа до лекарства в малките населени места
Остра позиция срещу предложенията на Министерството на здравеопазването за промяна в образователния статут на помощник-фармацевтите изпрати до медиите Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ).
В свое обръщение до медиите организацията категорично възразява срещу предложенията, изложени от Министерството на здравеопазването в писмо от 22 юли 2026 г., за промяна на образователния статут на професията и връщането ѝ в системата на средното образование.
Според БАПФ подобна промяна би означавала понижаване на образователното ниво на професия, която от години е част от системата на висшето образование. От организацията настояват предложението да бъде преразгледано и да бъде проведен реален диалог с професионалната общност.
„Намаляването на образователното ниво не е реформа
Българската асоциация на помощник-фармацевтите определя като недопустимо прекратяването на обучението по специалност „Помощник-фармацевт“ във висшите училища и механичното намаляване на студентските места.
„Намираме за абсолютно недопустимо и недалновидно утвърдена медицинска професия с огромна обществена значимост да бъде административно деградирана до ниво професионално обучение (ЦПО)“, заявяват от БАПФ.
Според организацията това няма да реши кадровите проблеми във фармацевтичния сектор, а напротив – може да създаде нормативни, трудови и кадрови затруднения.
„Намаляването на образователното ниво не е реформа, а компромис с качеството и безопасността на фармацевтичните грижи!“, категорични са от асоциацията.
От чиракуването до висшето образование
БАПФ припомня, че специалността е преминала през дълъг процес на професионално и образователно развитие – от чиракуването и средно-специалното образование, през медицинските техникуми и полувисшите институти, до днешното обучение във висшите медицински колежи.
Според организацията от 2012 г. професията „Помощник-фармацевт“ е трайно интегрирана в системата на висшето образование съгласно Закона за висшето образование.
Обучението е тригодишно – шест семестъра – и по данни на БАПФ съответства на Ниво 6 от Европейската квалификационна рамка, носи 180 ECTS кредита и включва над 3800 академични часа теоретична и практическа подготовка.
Именно това развитие кара професионалната организация да определя предложението за връщане към средното образование като крачка назад.
Какво се случва в Европа?
Един от основните аргументи на БАПФ е свързан с развитието на професията в Европа.
В обръщението си асоциацията посочва, че в редица европейски държави се наблюдава тенденция към повишаване на образованието, квалификацията и компетенциите на аптечните техници и помощник-фармацевтите.
БАПФ се позовава и на писмо в нейна подкрепа от Европейската асоциация на аптечните техници, подписано от нейния председател Кристиано Матош. В него се препоръчва България да надгражда съществуващия модел на професионален бакалавър и да развива връзката му със съвременната фармацевтична практика, вместо професията да бъде прехвърляна към по-ниско образователно ниво.
Асоциацията посочва като примери Португалия, Ирландия, Норвегия и Франция и твърди, че в тези държави образователното развитие на аптечните техници върви към по-висока квалификация.
От БАПФ посочват и проведената през 2026 г. в Страсбург Годишна асамблея на Европейската асоциация на аптечните техници, където, според тях, българският модел на колежанско образование е бил даден като пример за развитие на професията.
Качеството и безопасността на фармацевтичната грижа
Сред най-съществените аргументи на БАПФ е опасението, че понижаването на образователното ниво може да се отрази върху качеството на фармацевтичната грижа.
От асоциацията подчертават, че помощник-фармацевтите получават подготовка в области като фармакология, анатомия, физиология, токсикология и законодателство.
„Когато медицината и фармацията стават все по-сложни, обществото очаква по-добре подготвени специалисти, а не по-ниско квалифицирани“, заявяват от организацията.
Според БАПФ постоянно нарастващият брой лекарства, биологични продукти, медицински изделия и дигитални системи в аптечната практика изисква висока квалификация, а не понижаване на образователния стандарт.
„Аптечните пустини“ – другият голям проблем
Обръщението поставя акцент и върху достъпа до лекарства в малките и отдалечените населени места. БАПФ се позовава на Националната аптечна карта и заявява, че десетки български общини са в ситуация на критичен недостиг или пълна липса на аптечно обслужване.
Според асоциацията част от проблема е свързан с промени в законодателството от 2011 г., с които е премахната възможността помощник-фармацевти да разкриват самостоятелно аптека в малки населени места.
От БАПФ твърдят, че преди тази промяна в редица села помощник-фармацевтите са осигурявали постоянен достъп на населението до лекарства.
„Вече 15 години „берем“ плодовете на тази промяна“, заявяват от организацията, според която проблемът с достъпа до лекарства продължава да се задълбочава.
БАПФ е на мнение, че трайното решаване на т.нар. „аптечни пустини“ няма да стане само чрез финансови стимули и държавно финансиране, а трябва да включва и помощник-фармацевтите.
Какво ще стане с вече завършилите?
Особено остро според БАПФ стои въпросът за хората, които вече са получили висше образование по специалността, както и за студентите, които в момента се обучават.
Асоциацията предупреждава, че евентуалното понижаване на образователното ниво може да породи административен и правен хаос и да постави въпроси относно професионалната реализация на вече дипломираните специалисти.
„Как колегите, които вече са завършили, ще работят занапред, като какви?! Като какви ще работят дипломиралите се през 2026 г. помощник-фармацевти в следващите 40 години?!“, питат от организацията.
Според БАПФ промяната може да има отражение и върху професионалната мобилност в рамките на Европейския съюз.
Професията и нейният обществен статут
В обръщението се поставя и въпросът за професионалния престиж. От БАПФ предупреждават, че преминаването към средно образование би понижило статута на професията, би ограничило възможностите за професионално развитие и би затруднило привличането на млади хора.
„Намаляване, и последващо прекратяване на приема във висшето образование ще лиши хиляди млади хора от правото на достъп до модерно и европейски признато академично обучение в България“, се казва в позицията.
Асоциацията обръща внимание и на трудовите последици – от промени в Националния класификатор на професиите и длъжностите до възможни конфликти при определянето на длъжности и трудови възнаграждения.
За какво настояват помощник-фармацевтите?
В края на своето обръщение БАПФ настоява за спешно преразглеждане на предложенията и поставя няколко ключови въпроса:
да бъде запазен високият академичен стандарт на обучението в медицинските колежи;
да не бъде ликвидиран съществуващият кариерен път на помощник-фармацевтите;
да бъдат защитени придобитите права на вече дипломираните специалисти;
да се предотвратят трудово-правни и административни проблеми;
да се отчете проблемът с недостига на фармацевтични кадри в малките населени места;
при промени в системата да бъдат съобразени европейските стандарти и практики;
да бъде проведен диалог с професионалната организация преди вземането на окончателни решения.
Реформа ли е понижаването на образователното ниво?
Спорът около помощник-фармацевтите поставя въпрос, който надхвърля съдбата на една професия: как трябва да се решава кадровият дефицит в здравеопазването – чрез понижаване на образователните изисквания или чрез развитие на професионалните компетенции и възможностите за обучение?
Позицията на БАПФ е категорична – връщането на професията към средното образование би било крачка назад, която според организацията може да засегне не само професионалистите, но и качеството на фармацевтичната грижа и достъпа на пациентите до лекарства.
Предстои да се види как Министерството на здравеопазването ще отговори на поставените от професионалната организация въпроси и дали ще бъде проведен диалог с представителите на помощник-фармацевтите.
Източник: Българска асоциация на помощник-фармацевтите, обръщение до медиите, изх. № 785/28.08.2026 г.
