Археологическите проучвания на римската крепост Кастра Мартис в Кула тази година разкриха ценни сведения за най-ранната история на обекта. Сред най-значимите открития са останки от селище от I век, десетки движими археологически находки и първите категорични доказателства за съществуването на късноантичен некропол. Резултатите от третия пореден сезон на възстановените разкопки бяха представени от ръководителя на проучванията доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.
Редовните археологически изследвания на Кастра Мартис бяха възобновени през 2023 г. по инициатива и с финансовата подкрепа на Община Кула след почти половин век прекъсване. Настоящият екип насочва усилията си към югоизточната част на по-големия от двата кастела на крепостта – съоръжение с площ около 12 декара, разположено под съвременния град. Според доц. Димитров Кастра Мартис е сред най-значимите римски крепости в Северозападна България, нареждайки се непосредствено след Рациария и Бонония по своето историческо значение. Именно затова обектът притежава сериозен потенциал да се превърне в една от водещите културно-исторически атракции в региона.
Тазгодишният археологически сезон продължи три седмици, като в него участваха четирима археолози и 15 работници. Благодарение на осигуреното от Общината финансиране специалистите успяха да достигнат до най-ранните културни пластове на обекта, което разкри нови данни за развитието на района преди изграждането на самата крепост.
Най-ценната находка са останките от тракийско селище от I век след Христа, съществувало преди построяването на римската крепост. Археолозите разкриха жилищни постройки с кирпичени стени, както и множество предмети от ежедневието на тогавашното население. Сред откритите артефакти са фибули, монети и голямо количество ранноримска керамика, които предоставят ценна информация за живота в района през първите векове на римското владичество.
Паралелно с това проучванията продължиха и по южната крепостна стена. Специалистите установиха, че вътрешната ѝ страна е запазена в добро състояние, което създава благоприятни условия за бъдеща консервация, реставрация и експониране пред посетители. Само през този сезон археолозите са регистрирали близо 60 находки, включително монети, бронзови предмети, пръстени и разнообразни керамични съдове, характерни за различните етапи от съществуването на крепостта.
Особен интерес предизвикват и откритите човешки останки. При разкопките е проучена яма, в която са намерени останките на двама души, куче и части от едър рогат добитък. Според археолозите находката вероятно е свързана с драматичните събития по време на варварските нашествия в края на IV и началото на V век, когато редица римски укрепления по Дунава са били разрушени.
За първи път от възобновяването на археологическите проучвания учените откриват категорични доказателства за съществуването на късноантичен некропол в района. Проучен е гроб, изграден от римски керемиди, в който са погребани двама души по християнския обред. По думите на доц. Димитров това откритие подсказва, че западно от крепостта се е развивал значителен некропол след изоставянето на Кастра Мартис в края на античността.
Ръководителят на разкопките изрази надежда през следващите години изследването на този сектор да бъде завършено, след което да започне подготовката на проект за реставрация и социализация на разкритите структури. Предвижда се новоразкритите части да бъдат интегрирани към съществуващия археологически парк около квадрибурга, което ще позволи оформянето на по-цялостен туристически маршрут.
Кметът на Кула д-р Владимир Владимиров подчерта, че археологическите проучвания са важна инвестиция както в опазването на културното наследство, така и в бъдещото развитие на туризма в общината. Според него новите открития ще обогатят музейната експозиция на Кастра Мартис и ще повишат интереса към обекта. Той посочи още, че местната власт ще търси европейско финансиране за консервация, реставрация и изграждане на необходимата инфраструктура, така че археологическият комплекс да стане още по-достъпен и привлекателен за посетители.
По думите на кмета бъдещото продължаване на археологическите разкопки ще зависи както от научните приоритети, така и от възможностите за финансиране. Допълнително предизвикателство представлява фактът, че част от трасето на крепостната стена преминава през частни имоти, което може да затрудни разширяването на проучванията в следващите години.
