Премиерата на „Лешникотрошачката и Кралят на мишките“ отбелязва 250 години от рождението на Е. Т. А. Хофман
След големия успех на балетните премиери „Па де дьо – Странната жена“ през 2023 г. и „Па де дьо – Симфонични танци“ през 2024 г. талантливата многонационална балетна трупа на Старозагорската опера гостува за трети път в Мюнстер, Германия. На 5 април на сцената на оперния театър в града ще бъде представена балетна вечер в две части, която съчетава класическата традиция и съвременния авторски прочит.
През 2026 г. се навършват 250 години от рождението на великия немски писател и майстор на романтизма Ернст Теодор Амадеус Хофман. Неговите фантастични разкази продължават да вдъхновяват въображението ни, като ни позволяват да забравим ежедневието си и ни пренасят в паралелен, по-висш свят, изпълнен с мистерии. Този юбилей ще бъде отбелязан на много места по света. Едно от най-популярните произведения на Е.Т.А. Хофман е „Лешникотрошачката и Кралят на мишките“, което се дължи също така и на неговото сценично превъплъщение в балетен спектакъл. Първата постановка, създадена от френския хореограф Мариус Петипа през 1892 г., е по либрето върху преработената от Александър Дюма версия на приказката и по музика на П. И. Чайковски. Оригиналният сюжет на Хофман е претърпял изменения и в балета не е включена цялата приказка.
Във връзка с юбилея на този уникален автор – не само писател, но и творец в областта на живописта и музиката – е създаден новия балет „Лешникотрошачката и Кралят на мишките“, който включва цялата приказка на Хофман.
Първата част на празничната балетна вечер на 5 април на сцената на оперния театър в Мюнстер ще представи откъси и па-де-дьо от известния класически балет „Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски. Този балет е доказал високото си качество и трайна привлекателност за публиката от повече от столетие и предлага на балетните артисти възможност да блеснат с изключителното си артистично майсторство. В главните роли ще се изявят Кармен Демирташ като Мари и Томоки Ишиго като Лешникотрошачката. В ролите на Фея Драже и Принц Коклюш ще танцуват Анелия Димитрова и Фиорди Лоха, а образът на Краля на мишките ще бъде пресъздаден от Даниеле Ченторби. Участват още Клара Ферер, Арне Естландер, Мартина Дал’Аста, Юкари Мизу, Алесия Бакин, Ивелина Николова, Брайън Сармиенто, Богдана Сергеева, Максим Сиденко, Арманс Делвал, София Моккила.
Във втората част на вечерта ще се състои премиерата на новия едноактен балет „Лешникотрошачката и Кралят на мишките“ по едноименната приказка на Е. Т. А. Хофман с либрето, хореография и постановка на Донвена Пандурски. В спектакъла участват водещите солисти на балетната трупа – Анелия Димитрова, Фиорди Лоха, Томоки Ишиго, Брайън Сармиенто, Клара Ферер, Алесия Бакин, Юкари Мизу, Мартина Дал’Аста, Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Кармен Демирташ, Арманс Делвал, София Моккила, Арту Туни, Арне Естландер, Елиот Салберг, Огюст Нистрьом, Максим Сиденко и Даниеле Ченторби.
Третото гостуване на Балета на Старозагорската опера в Мюнстер продължава успешното творческо сътрудничество между балета на Държавна опера – Стара Загора под ръководството на примабалерината Силвия Томова и хореографа Донвена Пандурски.
Спектакълът е посветен и на културното сътрудничество между държавите-членки на ЕС Германия и България.
Е.Т.А. Хофман, роден като Ернст Теодор Вилхелм Хофман на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг, е една от най-завладяващите фигури на немския романтизъм. Той е не само голям писател, но и адвокат, композитор, диригент, музикален критик, чертожник и карикатурист.
Литературното творчество на Хофман се характеризира с ярко присъствие на свръхестественото и фантастичното. Неговите произведения, често изпълнени с ирония и сатирични елементи, изследват тъмните кътчета на човешката психика и границите между реалността и въображението. Сред най-известните му произведения са „Лешникотрошачката и Кралят на мишките“, „Пясъчният човек“, „Дяволските еликсири“, „Златната тенджера“ и други, които продължават да пленяват читателите по целия свят и са послужили за основа на опери, балети и филми.
Влиянието му се простира далеч отвъд литературата. Като музикален критик и композитор, той има трайно влияние върху развитието на романтичната музика. Страстта му към музиката се отразява и в псевдонима му, който той променя на Ернст Теодор Амадеус Хофман в чест на Волфганг Амадеус Моцарт.
Животът на Хофман е бил толкова завладяващ, колкото и неговите произведения. След нещастно детство и юношество, белязани от раздялата на родителите му, той намира своя път в света на изкуството и литературата. Въпреки разнообразните си таланти и успех, той се бори с финансови затруднения и здравословни проблеми, които в крайна сметка водят до ранната му смърт на 25 юни 1822 г. в Берлин.
Е.Т.А. Хофман остава вдъхновяваща фигура в света на изкуството, майстор на зловещото и чудесното, чиито произведения са издържали проверката на времето и продължават да влияят на новите поколения художници и писатели.
