На 29-ти май (Спасовден) Белоградчик отбелязва 175-тата годишнина от най-голямото въстание в Северозапада. Преклонението пред жертвите на въстанието започна с панахида в храм „Свети Георги“, отслужена от Видинския митрополит Пахомий. Последва шествие до Белоградчишката крепост, където жителите и гости на града наблюдаваха възстановка на събитията от 1850 г. На финала над Белоградчишките скали Денят завършва със заря над скалите.
През февруари в Белоградчик е възстановен „Комитет 1850 лето”. Мисията на членовете му е да популяризират въстанието, оставащо в сянката на избухналото 26 години по-късно Априлско въстание. Комитетът е бил създаден през 1906 година. Под неговия патронаж е построен паметникът на убитите ръководители на въстанието до крепостта. Комитетът спри съществуването си по време на социализма. През 1992 г. местни ентусиасти се опитват да възобновят традицията, но силите не стигат. Сегашният комитет си е поставил за задача да запознае екскурзоводите на туристическите обекти с историята на въстанието, а те от своя страна да предадат паметта на многобройните български и чуждестранни туристи в района. Председател на комитета е бившият кмет на Белоградчик Емил Цанков.
Гости на проявите в Белоградчик са кметът на Видин Цветан Ценков, българският президент Румен Радев, народни представители.
В своята реч българският президент Румен Радев поздрави уважилите проявата с думите:
„С присъствието си тук днес вие доказвате, че времето е безсилно да размие спомена за храбростта на хилядите българи от Белоградчишко, Видинско, Ломско и Кулско, които дръзнаха със сопи и брадви да се изправят срещу аскерите на султана. Десетдневната обсада на Белоградчишката крепост е истински символ на тяхната храброст, достойнство и саможертва.
С непоколебимостта на обречените въстаниците от 1850 г. успяха да приковат погледите на Европа към изконното право на нашия народ да бъде господар на съдбата си. С кръвта си вашите деди, хората от Северозападна България, не допуснаха користни чужди сили да обсебят освободителното движение, а вашият край да бъде присвоен.
Белоградчишкото въстание е кървав урок за стратегическата и политическа зрялост на българските възрожденци. То ни учи да вярваме и да разчитаме на себе си, да се борим за свободата си, да осъзнаем, че тя изисква жертви. Именно днес ние все повече разбираме за същността и силата на техния урок.
И стеклите се днес от всички краища на Родината в Белоградчик сме тук с една мисия и цел – да отдадем дължимата почит към нашите деди, към предтечите на българската свобода, към примера, който ни завещаха, че свободата иска отдаденост и жертви. Днес ние сме тук, водени от преклонение пред тяхната сила да надигнат глави и да се опълчат на една тиранична власт в защита на своите изконни права. Нека те бъдат вдъхновението на всички нас, които днес милеем за България.
Поклон пред дейците на Белоградчишкото въстание! Да живее България!“
Историята на Белоградчишкото въстание
Въстанието в Северозападна България, наречено още Видинско или Белоградчишко въстание, е най-масовият и организиран бунт от многогодишните селски движения в областта. В него се включват повечето ръководители на предишните въстания.
След потушаването на Унгарската революция във Видин на 21 август 1849 г пристигат над хиляда полски, унгарски, италиански и германски революционери, сред които и унгарският журналист и общественик Лайош Кошут. Те окуражават българите за подготовка на ново въстание. Тя започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, Ломско и Белоградчишко. При подготовката и в началните етапи подкрепа оказва Сърбия, която има карт бланш от Австрийската империя да присъедини въстаналите области, но след началото на бунта под австрийски натиск сърбите оттеглят своята поддръжка.
Бунтовниците издигат искания за реформи, като административна автономия и самоуправление на българите. Първите сражения стават на 27-ми май, но масово въстанието избухва, както е определено, на 1 юни. Над 1000 души нападат Лом под командването на капитан Кръстьо. Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема прочутият Иван Кулин и бунтовниците се насочват към Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села.
Друг, над 3-хиляден, отряд под ръководството на Петко Маринов се насочва към Видин и блокира крепостта, но скоро зле въоръжените въстаници са разбити от пристигналата турска армия и оцелелите се разпръскват на по-малки чети.
Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик. В продължение на 10 дни градът е обсаден от няколко хиляди въстаници. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива, защото нямат никакво оръжие (само 200 от тях са с пушки). Османците започват кървави репресии над местното население. Призивите за помощ към руската армия във Влашко и към Сръбското княжество остават без всякакъв отклик.
Любопитен факт е, че Унгарската революция е потушена след намесата на руския цар Николай I, който изпраща армията си в помощ на австрийския император Франц Йосиф.
