През януари балканската държава ще стане първата, която се присъединява към единната валута след 2023 г., когато Хърватия изостави куната в полза на еврото.
Европейският съюз даде зелена светлина на България да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година.
Съветът на Европейския съюз официално одобри присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. след заседание в Брюксел, проведено във вторник.
На срещата финансовите министри от държавите членки определиха обменния курс на българския лев на 1,955 за едно евро.
„От днес България заема мястото си като 21-ви член на еврозоната“, заяви Стефани Лозе, датският министър на икономиката.
В момента Дания изпълнява ротационното председателство на ЕС.
„Това бележи завършека на задълбочен процес към присъединяването на България, включващ строг анализ и интензивна подготовка. Сърдечно поздравявам България и българския народ за това огромно постижение“, добави Лозе.
Европейският парламент също гласува за одобряване на доклада, препоръчващ този ход, с 531 гласа „за“ срещу 69 „против“. Имаше 79 въздържали се.
Българският евродепутат Ева Майдел заяви след гласуването, че то бележи „ключов етап към пълната европейска интеграция на България – за страната и нейните граждани“.
„Българите заслужаваха това постижение“, добави тя по-късно в публикация във Facebook.
„От тези, които бяха на площада през 1989 г. и мирно свалиха комунистическия режим, през тези, които пострадаха по време на валутната криза от 1997 г., до младите хора, за които днес Европа е техен дом.
„С приемането на единната европейска валута европейската мечта на поколения българи се осъществява напълно.“
Последната държава, която се присъедини към еврозоната, беше Хърватия, която изостави куната през 2023 г. в полза на европейската валута.
След като България се присъедини към еврозоната, само шест от 27-те държави от ЕС – Швеция, Полша, Чешката република, Унгария, Румъния и Дания – ще продължат да използват собствените си валути.
Нито една от тях няма непосредствени планове за присъединяване към еврозоната – било по политически причини, било защото не отговаря на необходимите условия.
Дълги години България правеше опити да се присъедини към единната валута, но Брюксел отказваше, тъй като нивото на инфлация в страната бе твърде високо.
Държавите членки, които искат да се присъединят към единната валута, трябва да докажат, че икономиката им се е сближила с тази на другите държави от еврозоната и че финансите им са под контрол.
Условията за присъединяване включват задържане на инфлацията до не повече от 1,5 процентни пункта над тази на трите държави от ЕС с най-добри резултати.
Когато Брюксел за първи път даде подкрепата си за присъединяването на България към еврото през юни, той заяви, че средната инфлация в страната за 12-те месеца до април 2025 г. е била 2,7% – малко под изискваното ниво.
Този ход на България следва официалното присъединяване на страната към шенгенското пространство на 1 януари тази година, 18 години след като се присъедини към блока на Нова година 2007 г.
Отказът от лева обаче не е безспорно решение в страната – 53% от българите се обявиха против приемането на еврото, според проучване на Евробарометър от юни.
Публикация в Politico от юни обвини България в манипулиране на инфлационните данни с цел класиране за еврозоната. През април 2025 година България е намалила дневните такси за болничен престой с цели 82,8% – от 5,8 лева на 1 лев. Също така са били намалени цените на пощенските услуги и държавните железници.
Според анализи на икономисти, само намалението на болничните такси е свалило 12-месечната инфлация с 0,89 процентни пункта, довеждайки я до 2,7% – точно под референтната стойност за присъединяване към еврозоната.
Критиците определят този ход като статистическа манипулация, тъй като рязкото намаление на контролираните от държавата цени изглежда стратегически времено, за да се постигне необходимият инфлационен праг.
През уикенда хиляди протестиращи се събраха на централния площад в столицата София, за да протестират срещу плановете за приемане на еврото и да поискат провеждането на референдум.
Протестиращите заявиха, че след митинга възнамеряват да разпънат палатков лагер на централния площад, наречен „Градът на лева“.
На платформата за ораторите висеше огромен плакат с надпис: „Битката за българския лев е последната битка за България“.
Лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви пред протестиращите: „Някой друг ще решава как да харчим парите си, българският бюджет ще бъде одобряван от Европейската централна банка“.
„Това е антидържавен преврат, това е държавна измяна“, добави той.
