Черният 14 юни 1941 г. – хиляди от Литва, Латвия и Естония са депортирани в Сибир

В една от най-масовите депортации от Съветския съюз, през юни 1941 г., десетки хиляди хора от анексираните от СССР Естония, Латвия, Литва, окупирана Полша (днешни Западен Беларус и Западна Украйна) и Молдова са депортирани в Сибир.

Депортацията се провежда една година след окупацията и анексирането на балтийските държави и Бесарабия и Северна Буковина, и е насочена към „антисъветски елементи“. Официално е наречена „Резолюция за изселване на социално чужди елементи от Балтийските републики, Западна Украйна, Западен Беларус и Молдова“. Организирана е съгласно насоките на началника на съветските тайни служби (НКВД) Лаврентий Берия и одобрена от Иван Серов – народен комисар на вътрешните работи – в така наречените „Инструкции на Серов“, в които се посочва, че депортациите ще бъдат извършени възможно най-тайно, тихо и бързо.

Рано сутринта на 14 юни 1941 г. хората от списъците са събуждани и им е изчитана заповед за арест и депортация без съдебен процес или решение. Цялото им имущество е конфискувано и обявявано за държавна собственост.

Близо 43 000 естонци, латвийци и литовци са натъпкани в каруци и влакове, включително бременни жени и тежко болни възрастни.

Инструкциите от Москва изискват разделянето на мъжете от семействата им. Мъжете са хвърлени в сибирските различни ГУЛАГ-ове (Главно управление на трудово-поправителните лагери) в най-източните територии на Съветския съюз. Повечето от тях умират там. Жените и децата са разселени в принудителни селища в Омска и Новосибирска област, Красноярския и Алтайския край и Казахстан. Деца и възрастни хора са транспортирани най-вече до Казахстан, областта на Алтай, руската република Коми, региона на Томск и арктическата зона. 40% от депортираните литовци и 25% от депортираните естонци са деца на възраст под 16 години. Над 400 естонски евреи, около 10% от общия им брой, също са депортирани.

Арестите и депортацията са запланувани от началото на 1930-те и са извършени от съветските централни и местни власти. Според някои те започват скоро, след като в Естония, Латвия и Литва съгласно двустранни договори влизат съветски войски на 15 юни 1940 г. През октомври и ноември 1940 г. съветски органи създават списък с „антисъветски елементи“, включващ членове на некомунистически партии, недостатъчно верни комунисти, членове на националистични и религиозни организации, полицаи и служители в затворническата система, офицери от местните въоръжени сили, бивши офицери от Руската империя, доброволци в антисъветски въоръжени сили от 1918 – 1919 г., граждани и поданици от чужди държави, работници в чуждестранни фирми и посолства, кореспондиращи с чужди страни или чуждестранни консулства, филателисти; проститутки; изучаващи есперанто, бивши правителствени и други високопоставени държавни и съдебни служители, служители на Червения кръст, банкери, аристократи.

Сред хората в списъците за депортация са много учители и професори, ученици и студенти, земеделци, промишлени работници и занаятчии. Политическата и културната сфери и на трите държави остават силно опустошени.

Над половината от депортираните умират бързо от глад и умора, като най-ранните жертви са бременни жени и родените от тях в каруците деца. В края на 1941 г. в съветските затворнически лагери са проведени разпити и са обявени съдебни решения, по силата на които стотици от задържаните са убити чрез разстрел.

Смъртността сред депортираните в ГУЛАГ-овете се оценява на 60%.

Книгата Как призракът на комунизма управлява нашия свят хвърля светлина върху системата от концентрационни лагери ГУЛАГ и тяхното зловещо предназначение. Започната от Ленин през 1918 г., тя се разраства до чудовищни мащаби под ръководството на Сталин, тъй като комунистическата партия засилва политическия си терор и провежда все по-големи чистки. Към момента на смъртта на Сталин през 1953 г. в Съветския съюз има 170 управления на ГУЛАГ, в които са разположени повече от тридесет хиляди отделни лагера, наречени от Александър Солженицин “Архипелаг ГУЛАГ” в едноименната му книга. Солженицин изброява тридесет и един различни метода, които съветската тайна полиция е използвала, за да изтощи силите на затворниците си и да ги принуди да признаят за всяко престъпление.

Изпратените в ГУЛАГ страдат от постоянен недостиг на храна и дрехи, като същевременно са принудени да полагат тежък физически труд по 12-16 часа на ден в мразовития студ на руската зима. Смъртността е огромна. Много хора са хвърлени в затвора заедно с целите си семейства. Не са пощадени дори възрастните хора, някои от които са 80-годишни. Осъдените варират от високопоставени партийни лидери, държавни ръководители и военни командири до напълно обикновени граждани от всички сфери на живота, включително вярващи, инженери, техници, лекари, студенти, професори, работници и селяни.

Според консервативни оценки повече от половин милион затворници загиват в системата на ГУЛАГ между 1930 и 1940 г., в годините на предвоенния терор на Сталин. Системата е официално разпусната през 1960 г. Макар че истинският брой остава неизвестен, се смята, че 18 милиона души са били затворени в лагерите, а повече от 1,5 милиона са загинали.

Обикновено се смята, че концентрационните лагери са създадени от нацистите, но именно съветската система ГУЛАГ предшества подобни форми на репресии по целия свят, както в комунистическите, така и в некомунистическите режими. Според бившия офицер от съветското военно разузнаване и популярен историк Виктор Суворов, преди Втората световна война Адолф Хитлер изпраща офицери от Гестапо в Русия, за да разгледат лагерите в СССР и да се поучат от опита, който съветските власти са натрупали при управлението им.

По силата на естонски закон от 18 февруари 2002 г. депортациите са престъпление срещу човечеството и отговорна за депортациите на естонци през 1940-те години е Комунистическата партия на СССР. По силата на същия закон лична отговорност за това престъпление не носят всички членове на партията, а участниците в депортациите.

Днес в прибалтийските страни Латвия, Литва и Естония е ден за възпоменание и официален траур в памет на хилядите жертви на съветския режим.