Вкаменелости на ранни предшественици на човека, открити в пещери в Южна Африка, се оказват с един милион години по-стари от първоначалните оценки, което разклаща сегашното научно разбиране за човешката еволюция и нейния произход.
Първоначално се е смятало, че вкаменелостите от пещерата Стеркфонтейн, принадлежащи към рода Australopithecus, са отпреди 2-2,6 милиона години. Но изследователи, които са използвали нова техника за датиране на вкаменелостите, са установили, че те са отпреди 3,4 до 3,6 милиона години, според скорошно проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) на 27 юни.
Новото датиране прави тези вкаменелости по-стари от известния фосил на Луси от Етиопия, който е датиран на 3,2 милиона години.
Вкаменелостите са от „член 4“ в Стеркфонтейн, която съдържа най-богатото находище на вкаменелости от австралопитек в света. Първият фосил на австралопитек е открит в пещерите през 1936 г., като оттогава са изкопани стотици други.
Предишните методи за датиране на вкаменелостите от член 4 са се основавали на калцитни флоустонни отлагания, открити в пещерния пълнеж. Но внимателното наблюдение в показало, че този метод подценява възрастта на фосилите. В новото изследване за датиране на вкаменелостите е използван радиоактивен разпад на редки изотопи като берилий-10 и алуминий-26 в минерала кварц.
„Тези радиоактивни изотопи, известни като космогенни нуклиди, се получават при високоенергийни реакции на космическите лъчи близо до земната повърхност и техният радиоактивен разпад датира времето, когато камъните са били затрупани в пещерата, след като са паднали във входа заедно с вкаменелостите“, казва Дарил Грейнджър от университета „Пърдю“ в САЩ, водещ автор на статията публикувана на юни 27 в EurekaAlert.
Хронология на човешката еволюция
Новото датиране има важни последици за теорията за еволюцията на хоминините. Терминът „хоминин“ се използва за обозначаване на членовете на зоологическото племе Hominini, от което в момента съществува само един вид – Homo Sapiens или сегашните човешки същества.
По-младите хоминини като Homosapiens и Paranthropus са датирани на около 2 до 2,8 милиона години. Въз основа на по-ранни дати южноафриканският австралопитек се смята за твърде млад, за да бъде техен прародител. Смята се, че е по-вероятно Homosapiens и Paranthropus да са се развили в Източна Африка.
С новите датировки, които изместват южноафриканския австралопитек с един милион години, тази хронология е поставена под въпрос.
Откритието „несъмнено ще разпали отново дебата за разнообразните характеристики на австралопитека в Стеркфонтейн и за това дали е възможно да е имало южноафрикански предци на по-късни хоминини“, казва Грейнджър в прессъобщението.
