Китайската комунистическа партия (ККП) многократно заяви през месец декември миналата година, че целта за намаляване на бедността в страната през 2020 г. е постигната. Говорител на ККП го нарече „принос към света“. Това е комплимент, от който партийният лидер Си Дзинпин има нужда в момента, когато е подложен на натиск както в Китай, така и в чужбина.
Намаляване на бедността в провинция Гуейджоу
Местните власти в провинция Гуейджоу обявиха на 23 ноември 2020 г., че последните девет окръга са премахнати от списъка на най-бедните региони на страната, които бяха посочени през 2019 г.
Новинарската агенция „Синхуа“, която е официалният проводник на Пекин, цитира изказването на Ли Дзиен, директор на Службата за намаляване на бедността и развитието в Гуейджоу, по време на среща с журналисти: „Средният годишен нетен доход на бедното население в тези девет окръга е нараснал на 11 487 юана (около 2880 лв.), което е доста над установената за тази година национална граница на бедността от 4000 юана (1000 лв.). Също така, с 1562 юана (около 391 лв.) е по-висок и нетният доход на глава от населението, който е 9925 юана (около 2488 лв.) сред най-бедната група в Гуейджоу.“
В доклада се посочва, че до момента е премахната бедността във всички 66 засегнати от нея окръга в Гуейджоу. „От бедност са избавени всички 832 окръга в страната, фигуриращи в списъка на бедността, съставен от водещата група към Държавния съвет за намаляване на бедността.“
В друг доклад, публикуван от Chinanews.com на 23 ноември е цитирано изказване на Тан Чънпей, заместник-министър на Министерството на гражданските въпроси по време на пресконфренция, че националната минимална надбавка за всеки жител на аграрните райони е 5842 юана (около 1465 лв.) годишно, а тяхната месечна надбавка е 289 юана (около 72 лв.).
Тези данни звучат твърде добре, за да са истина. Цифрите изглеждат неточни по няколко причини:
Първо, в началото на 2020 г. деветте бедни окръга отчитат доход на глава от населението под 4000 юана (около 1000 лв). За по-малко от 11 месеца нетният доход скача на 11 487 юана (около 2880 лв), на човек, което е увеличение от 7487 юана (около 1880 лв).
С други думи, доходът на глава от населението в тези окръзи се е увеличил с коефициент от 2,87 за същата година. Въпреки че тази цифра е нереална, китайските медии не я коментират и не я опровергават.
Второ, според данни на Китайското бюро по статистика през 2019 г. разполагаемият доход на глава от населението в аграрните райони на континентален Китай е 16 021 юана (около 4017 лв.). Доходите са разделени в пет групи: доходът в групата с ниски доходи е 7380 юана (около 1850 лв.), този в групата със средно ниски доходи е 15 777 юана (около 3956 лв.), в групата със средни доходи е 25 035 юана (6278 лв.), в групата с по-висок среден доход е 39 230 юана (9837лв.), а в групата с високи доходи е 76 401 юана (около 19 159 лв.).
Тези данни не уточняват колко китайски селяни или жители на селскостопански райони са включени в групата с ниски доходи.
В сравнение с националните цифри, нетният доход на глава от населението в деветте засегнати от бедността окръга в Гуейджоу и дори нетният доход на най-бедната група в него значително надвишават доходите на групата с ниски доходи в континентален Китай. С други думи, най-бедната група в Гуейджоу не бива да бъде определяна като нискодоходна. В такъв случай, къде са селяните с ниски доходи в Китай?
Последните данни в Гуейджоу разкриват, че селяните от групата с ниски доходи са истинските бедни домакинства днес в Китай. Годишен доход от 7380 юана или 1850 лв. се равнява на месечен доход от 615 юана, което е около 154 лв. Въпреки това Джао Лидзиен, говорител на китайското Министерство на външните работи, определи увеличението на заплатите като „принос към света“.
Трето, въз основа на нетен доход на глава от населението от 11 487 юана (около 2880 лв.) в девет засегнати от бедността окръга в Гуейджоу, доходът на тричленно семейство (двама родители и едно дете) трябва да бъде 34 461 юана (около 8638 лв.); а четиричленно семейство трябва да има доход от 45 948 юана (около 11 518 лв.).
На 16 септември провинция Гуейджоу коригира стандарта за минимална месечна заплата за 2020 г. на 1600 юана (около 401 лв.) за първокласни райони, 1500 юана (около 376 лв.) за второкласни райони и 1400 юана (около 351 лв.) за третокласни райони, което влезе в сила от 1 октомври.
Доходите на тричленно семейство в деветте бедни окръга на Гуйджоу надвишават доходите на семейство от третокласни райони. Къде са бедните?
(Никълъс Асфоури/AFP/Getty Images)
Четиричленно семейство с две деца в беден окръг има среден доход от 45 948 юана (около 11 518 лв.), но ако родителите в четиричленно семейство печелят минималната заплата, доходът им е 33 600 юана (около 8426 лв.), което ги прави още по-бедни.
Доходът на глава от населението в девет засегнати от бедността окръга в Гуейджоу нарасна рязко тази година, като по случайност надмина националната група с ниски доходи, а също и семействата с най-ниски доходи в третокласните райони в континентален Китай. Премахването на бедността в Гуейджоу изглежда е постигнато, но паралелно с факта, че има по-бедни домакинства. Нищо чудно, че медиите на ККП не смеят да изтъкват фалшивите цифри.
Разбира се, за да подкрепи лъжите, „Синхуа“ цитира думите на Ли Дзиен, директор на Провинциалната служба за намаляване на бедността и развитие, по време на среща с журналисти: „Оценка, извършена от агенции на трети страни по-рано този месец, показа, че общата линия на бедност в деветте окръга в Гуейджоу е намалена до нула процента и степента на удовлетвореност сред местните жители е над 99 процента“.
Засегнати от бедността семейства в Пекин и Шанхай
Ако приемем минималната заплата в Гуейджоу за абсурдно ниска, какво тогава е положението в други райони на Китай?
На 24 ноември Пекин обяви, че гарантираната минимална работна заплата от 26 400 юана (около 6620 лв.) е цялостна годишна калкулация, базирана на коригираната минимална заплата от 2200 юана за миналата година (около 552 лв.) на месец. Тази цифра не е много по-висока от 1600 юана (около 401 лв.) в първокласните райони в Гуейджоу. Гарантираният стандарт за минимална работна заплата в Пекин включва работници в 13 индустрии, като хранителна индустрия, производство на автомобили, жилищно строителство, търговия на дребно, туристически хотели, развитие и управление на недвижими имоти и издателска дейност.
Трудно е да се разбере на какво се базират стандартите за минимална работна заплата, определени от Пекин, и колко хора всъщност получават минималната заплата. Но китайският премиер Ли Къцян призна, че 600 милиона души в континентален Китай живеят с 1000 юана (около 251 лв.) на месец.
Сред 31 административни района на ниво провинция месечната минимална работна заплата в Шанхай, Пекин, Гуангдонг, Тиендзин, Дзянсу и Джъдзян надхвърля 2000 юана (501 лв.), като Шанхай заема водеща позиция в страната със стандарт на месечна минимална заплата от 2480 юана (около 622 лв.).
Гарантираният стандарт за минимална работна заплата от 26 400 юана (около 6620 лв.) означава, че доходът на глава от населението на тричленно или четиричленно семейство ще е още по-нисък. Не е чудно, че младите двойки не са склонни да имат деца.
Според данни на комунистическия режим китайският брутен вътрешен продукт на глава от населението достигна 70 892 юана (17 778 лв.) през 2019 г. Китайското бюро по статистика обаче съобщава, че през 2019 г. националният разполагаем доход на глава от населението е бил 30 733 юана (около 7707 лв.), а разполагаемият доход на глава от населението в градските домакинства е бил само 42 359 юана (около 10 622 лв).
Какъв е действителният брой на китайските граждани, които живеят в бедност? След обявяването на данните за намаляване на бедността в провинция Гуейджоу много лъжи излязоха наяве. Неотдавна комунистическият режим изготви планове за икономическа политика, която включва разширяване на вътрешното потребление. При такива ниски доходи, откъде би дошла възможността за консумация?
Джун Юен изследовател, който се фокусира върху политическата система на Китай, процеса на демократизация на страната, ситуацията с човешките права и стандарта на китайските граждани.
Мнението, изразено в тази статия, е мнение на автора и то не съвпада непременно с гледната точка на „Епок Таймс“.
