Инициативата следва обявяването на споразумение за 10-дневно примирие между Израел и Ливан, постигнато с посредничеството на САЩ
Франция и Великобритания свикаха международна среща на високо равнище на 17 април, за да настояват за отварянето на пролива Хормуз – критична глобална петролна артерия, която е ефективно затворена от края на февруари на фона на войната с Иран.
Срещата в Париж, съвместно организирана от френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Кир Стармър, събра представители от около 40 държави. Вашингтон няма да участва в инициативата, официално известна като „Инициатива за свобода на корабоплаването в Ормузкия проток“.
Събитието отразява нарастващата загриженост на световните лидери относно икономическите последствия и последствията за сигурността от блокадата, тъй като около една пета от световните доставки на петрол обичайно преминават през този тесен воден път.
„Трябва да действаме, за да възстановим свободния поток на глобалната енергия и търговия“ – е посланието пред участниците, съгласно изявление от офиса на Кир Стармър.
Френски официални лица също заявиха, че всяка мисия ще бъде с ограничен обхват. В публикация от 14 април в X Макрон посочи, че предложеното разполагане ще бъде „строго отбранително“, ще включва неутрални държави и ще се осъществи „когато условията за сигурност позволяват“.
Преговорите следват 10-дневното примирие между Израел и Ливан, което влезе в сила по-рано тази седмица след преговори, водени от държавния секретар на САЩ Марко Рубио на 14 април.
В публикация от 17 април в X Макрон заяви, че „напълно подкрепя примирието между „Хизбула“ и Израел, обявено от президента [Доналд] Тръмп“, но изрази опасения, че то „вече може да бъде подкопано от продължаването на военните операции“.
Ден по-рано Тръмп обяви примирие между Израел и Ливан. В отделна публикация в Truth Social той призова базираната в Ливан терористична групировка „Хизбула“ да прекрати атаките си срещу Израел за времето на временното примирие.
В своята публикация Макрон призова за защита на цивилните и сдържаност от двете страни, като добави, че „Хизбула“ „трябва да се откаже от оръжията си“, а Израел трябва „да зачита ливанския суверенитет и да спре войната“.
Следваща среща на върха е насрочена за следващата седмица в Постоянния съвместен щаб на Великобритания в Нортвуд, където участващите държави ще доизгладят оперативните детайли. Очаква се партньорите да задълбочат взаимодействието си застрахователния сектор, за да ускорят мобилизацията на търговското корабоплаване, когато условията го позволят.
Успоредно с инициативата за Хормуз се очаква Стармър и Макрон да проведат двустранни разговори по по-широки геополитически теми – продължаваща подкрепа за Украйна, ограничаване на нелегалната миграция и укрепване на европейската сигурност и икономически растеж.
Германският канцлер Фридрих Мерц и италианският премиер Джорджия Мелони са сред лидерите, които се очаква да присъстват лично на срещата в Париж, докато останалите ще се включат дистанционно.
Участие на НАТО
Затварянето на Ормузкия проток от 28 февруари предизвика сериозни сътресения на световните енергийни пазари, допринасяйки за покачването на цените на петрола и нарастващата икономическа несигурност по целия свят.
Техеран до голяма степен парализира водния път, а на 13 април Вашингтон обяви ответна блокада на ирански пристанища и крайбрежни съоръжения след провала на американско-иранските преговори.
На 16 април Съвместният морски информационен център (JMIC) съобщи, че „всички ирански кораби, кораби под санкции на OFAC и кораби, заподозрени в превоз на контрабанда… подлежат на проверка, качване на борда, обиск и конфискация“, независимо от местонахождението им.
На 13 април съюзниците от НАТО заявиха, че няма да подкрепят блокадата на Вашингтон в Ормузкия проток по време на продължаващия конфликт с Иран – позиция, която допълнително задълбочи напрежението между Тръмп и алианса.
На 1 април Тръмп заяви пред британския вестник „The Telegraph“, че НАТО е „хартиен тигър“, и обяви, че обмисля изтеглянето на САЩ от алианса заради нежеланието му да подкрепи Вашингтон в конфликта с Иран.
Когато на 17 април беше попитан какво послание изпраща примирието в Ливан към Великобритания и другите държави, избрали да останат встрани от войната, Тръмп отговори пред журналистите: „Ние харчим трилиони и трилиони долари за НАТО, а когато ги помолих да се намесят в една много по-малка ситуация – Хормуз и Иран – те не бяха там за нас. Не бяха там. Никой от тях. А ние бяхме там за Украйна. … Когато те са имали проблеми през годините, ние сме били там.“
Асошиейтед прес допринесе за този материал.
