България не отговаря на условията за приемане на еврото, съгласно доклада на Европейската комисия за конвергенцията от 2024 г.
Напредъкът, отбелязан от държавите-членки извън еврозоната, към изпълнението на критериите за приемането на еврото, беше описан в публикуваните вчера, 26 юни, доклади за конвергенцията от 2024 г. на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) .
Тези критерии за приемането на еврото, понякога наричани „критерии от Маастрихт“, са изложени в чл. 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Изпълняването на критериите показва, че икономиката на дадена страна е достигнала разумна степен на конвергенция с тази на еврозоната, както и отразява способността на държавата да поддържа икономическа стабилност и да се интегрира в икономическата рамка на еврозоната.
Докладите обхващат оценката на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, които са правно задължени да въведат еврото. Дания, която също е държава-членка на Съюза извън еврозоната, е договорила в Договора от Маастрихт клауза за неучастие, поради което е изключена от обхвата на докладите за конвергенция.
Критерии за присъединяване към еврозоната
В доклада на ЕК за конвергенцията от 2024 г. се посочва, че държавите-членки показват смесени резултати по отношение на номиналното сближаване, но нито една от шестте кандидатки не отговаря на всички критерии за присъединяване към еврозоната.
Критериите за конвергенция са:
- стабилни публични финанси, измервани с държавния дефицит и дълг, а именно: държавата да не е в процедура при прекомерен дефицит към момента на проверката;
- ценова стабилност, измервана с инфлацията,
- стабилност на обменния курс, измерван с членство в продължение на поне две години в т. нар. чакалня на еврозоната – Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) без да се наблюдават сериозни напрежения;
- дълготрайност на конвергенцията, измерена чрез дългосрочния лихвен процент като критерий за конвергенция e: не повече от два процентни пункта над лихвения процент на трите държави от ЕС с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност за период от една година преди проверката.
В доклада на ЕЦБ за конвергенцията от 2024 г. е отбелязано, че единствено България от всички държави-членки извън еврозоната е изпълнила критерия за стабилност на обменния курс, като на 10 юли 2020 г. страните по ERM II с решение по взаимно съгласие включват българския лев във Валутно-курсовия механизъм II . Българският лев участва в ERM II за двугодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г., като в доклада на ЕЦБ се посочва:
„България се присъедини към ERM II с действащ валутен борд като едностранен ангажимент, без да поема допълнителни задължения към ЕЦБ. Споразумението за участие в ERM II се основава на редица политически ангажименти, поети от българските власти. През двегодишния референтен период българският лев не отбеляза отклонение от централния си курс.“
България и условията за приемане на еврото
България е единствената държава, която изпълнява всички критерии без един – критерия за ценова стабилност.
Ценовата стабилност се измерва с инфлацията, като хармонизираните индекси на потребителските цени се използват като сравнима мярка на инфлацията (HIPC inflation). Kритерият за конвергенция е: ценово равнище, което е устойчиво, както и средна инфлация за една година преди оценката, която не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта равнището на трите държави от ЕС с най-добри показатели.
В доклада на ЕК в оценката за България се посочва също, че законодателството в страната може да се счита за съвместимо със задължението за спазване на член 131 от ДФЕС. В тази връзка е отчетено, че последната версия на Закона за БНБ, приет на 1 февруари 2024 г., отстранява несъвместимостите и несъвършенствата, изтъкнати в предходния доклад за конвергенцията на ЕК от 2022 г. относно независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране и привилегирования достъп, както и за интеграцията в Европейската система на централните банки. В тази връзка се посочва още, че Конституцията на България е изменена през януари 2024 г. по начин, който косвено влияе на независимостта на БНБ.
България изпълнява всички критерии за конвергенция освен посочения критерий за ценова стабилност, като в доклада на Комисията се заключава следното:
„В светлината на своята оценка на правната съвместимост и на изпълнението на критериите за конвергенция, както и предвид допълнителните фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция, Комисията счита, че България не отговаря на условията за приемане на еврото.“
Коментар на оценката в докладите за 2024 г. от страна на БНБ
В интервю за БТА управителят на Българска народна банка Димитър Радев посочи, че в сравнение с останалите държави-членки, обект на оценка за 2024 г., България се намира в най-напреднал етап на подготовка за членство в еврозоната.
Според Радев присъединяването на страната ни през 2025 г. остава реалистично, като условието е „проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие“.
Закон за въвеждане на еврото в Република България
В деня на публикуване на докладите на ЕК и ЕЦБ за конвергенция от 2024 г. Министерски съвет проведе заседание, на което одобри проекта на Закон за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), уреждащ принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на страната ни.
Проектът на ЗВЕРБ е разработен от специално създадена междуведомствена работна група към Министерството на финансите, в която участват всички министерства, БНБ, Комисия за финансов надзор и други заинтересовани институции и организации, представители на бизнеса и на академичната общност. Законопроектът е съгласуван с Европейската комисия и Европейската централна банка. ЗВЕРБ премина и обществено обсъждане в България, като предстои разглеждането му и от Народното събрание.
Доклад за конвергенцията се публикува най-малко веднъж на две години или по искане на държава-членка на ЕС, желаеща да се присъедини към еврозоната, като България продължава да се бори за тази цел и през 2025 г. Датата за присъединяването ни към еврозоната и курсът на лева към еврото ще бъдат определени от Съвета на Европейския съюз с единодушно решение на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, и Република България.
