Проф. д-р Лилия Терзиева: Иновацията е там, където идеята среща пазара
Какво се крие зад понятието иновация? Как иновациите навлизат живота ни и допринасят ли за подобряването му? Способни ли сме всички да ги създаваме и ползваме? За кои прояви в живота си не подозираме, че са иновации? Страхуваме ли се от иновациите, в т.ч. от изкуствения интелект? Как иновациите влияят на социалния живот, свободното ни време, образованието и земеделието? С тези и други въпроси се обръщаме към проф. д-р Лилия Терзиева от Хагския университет за приложни науки, която е насочила професионалния си път към необозримата територия на иновациите.
Проф. д-р Лилия Терзиева завършва Първа английска езикова гимназия и като частна ученичка – 91 Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София. Тя е магистър и доктор по Международен туризъм в УНСС. Специализирала е в Пекинския университет за международни изследвания. Работила е в Българската търговско-промишлена палата, в Българската асоциация за развитие на мениджмънта и предприемачеството, в Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Самата тя е била предприемач – заедно с приятели и съмишленици създава консултантска фирма, действаща и днес, и туристическа агенция, организираща обучителни пътувания за бизнеса в Китай. Преподавала е в Международното висше бизнес училище в Ботевград, в Университета на Малта и в Университета за приложни науки в Бреда. Понастоящем е професор по иновационни мрежи в Хагския университет за приложни науки.
Същност на иновациите
„Ако човек се задълбочи“, започва своя разказ за иновациите проф. Лилия Терзиева, „ще разбере, че при всяко нещо, с което се сблъсква или опитва, се получава нещо ново. Дори можем да си представим иновациите като подход и начин на мислене. Започваме дадена дейност, свързана с определен процес, рутина или процедура. В момент, в който изменим стъпка от дадената процедура, или предприемем нова посока в изграждането на нашия процес, вече сме постигнали нещо ново“.
Иновациите и креативността
„Често казваме „Аз не съм творчески ориентиран, не мога нито да пея, нито да пиша стихове, нито да се изразявам по начин, по който хората да приемат думите ми за метафора и вдъхновение“ и така ограничаваме себе си“. Проф. Лилия Терзиева твърди, че всеки от нас е „изключителен източник на нови идеи, на творчество, на симбиоза с околната среда, на въведения, които биха могли да имат полза или добавена стойност. Но те остават в пространството, биха могли да бъдат споделени, някой би могъл да се наслади на тях. Тогава творческата нагласа е налична.
Но кога тази творческа нагласа се превръща в иновация? Когато дадената идея среща пазар, т.е. когато тази идея се превърне в нещо, посредством което хората започват да правят нещо по нов начин. За пример проф. Терзиева посочва интернет. „Преди той да се появи, общувахме по различни начини: чрез писма, факсове, срещи и т.н. С появата му пресъздадохме комуникацията по един нов начин и това се превърна в нещо, което има добавена стойност на пазара: софтуерните продукти, програмите, с които можем да създаваме изображения, начинът, по който запазваме самолетни билети или изграждаме свой туристически пакет, с който да работим в дадена дестинация и т.н. С други думи, иновацията е там, където идеята среща пазара. Там, където идеята се превръща в нещо, в което търсим добавена стойност.“
Иновациите и околната среда
Проф. Терзиева отбелязва, че често допускаме грешката да мислим за иновациите единствено на базата на икономически принцип или като икономическа добавена стойност, а това не е правилно. „Съществуват иновации, които срещат пазара, но от гледна точка на околната среда. Иновация е начинът, по който възприемаме света около себе си – да даваме глас на природата, както на всеки съществуващ жив обект, какъвто е и тя. Еквадор например е първата държава, която още преди две десетилетия приема закона за правата на природата и при изграждането на всеки обект, съставянето на архитектурен план, строителен надзор, природата винаги участва с гласа си. Когато си представим природата като одушевен субект, можем спокойно да кажем, че има представители на общини, на екологични организации, на бизнеса, които вземат страната, която би взела природата в конкретния казус. Това е иновация, която ни дава възможността да осмислим въпроса.
Иновация в околната среда е и начинът, по който приемаме туристическата дестинация в сектор туризъм не само като място, което следва да бъде потребявано от туристи, т.е. да увеличаваме туристопотока и туристическите пристигания, а и да мислим как би могло да то изглежда след 50 или след 100 години, т.е. за бъдещите поколения. Тогава бихме могли да определим какво е свръхтуризъм и туризъм, допустим с оглед на екологосъобразното ползване на природата.
Остров Майорка е известен със свръхзастрояването си и невъзможността да се превърне в по-различен от остров за парти и забавления. Това е доходоносно, но от гледна точка на природата – напълно неподходящо. Иновация в този случай е островът да бъде преобразуван в средище на млади хора. Иновационният подход по отношение на природата липсва.
За разлика от него, остров Менорка в Испания и остров Мадейра в Португалия са места, където строежите, начинът, по който е изградена инфраструктурата, биобазираните материали, присъдените им зелените ключове и сините флагове на морския бряг са основания потребителят да си каже: „Да! Това е мястото, на което искам да отида, защото мисля и за бъдещите поколения.“
Иновациите в земеделието
„Знаем, че вече съществуват иновации, които ни дават възможност да засаждаме гори, израстващи много по-бързо, отколкото протича естественият процес на залесяване. Последствието от тях обаче е, че в рамките на 80 години капацитетът на почвите ще бъде изчерпан и нищо посадено няма да порасне върху тях, камо ли дървета. Искаме ли да постигнем това? Мислим ли в този краткосрочен план – до 80 години? Или искаме да съществуват гори и в бъдеще? Ако говорим за биобазирано строителство например, какво означава това?“
Социалният оттенък на иновациите и изкуственият интелект
Проф. Терзиева ни уверява, че като хора, ние имаме потребността да се свързваме едни с други, да принадлежим към общности, към общества, да бъдем разбирани, гласът ни да бъде чут. „Когато комуникираме в дигитална среда, голяма част от това, на което сме способни по отношение на социализацията, не се реализира. Изкуственият интелект, от друга страна, отнема от нас огромно количество от въображението, което бихме могли да проявим.
Например сега ние разговаряме. Разговорът ни ще бъде превърнат в текст, но ще бъде превърнат от човек. Ние бихме могли да разговаряме и посредством една онлайн колаборативна платформа или платформа за сътрудничество и провеждане на разговори като Zoom, Microsoft Teams и т.н. Тогава изкуственият интелект ще разработи текста, първоначално транскрибирайки го, след което може дори да го обогати и превърне в красиво четиво. Това обаче ще отнеме от човешкия облик на онова, което би могло да се получи“, твърди проф. Терзиева.
Следва ли да се страхуваме от това? „Не“, категорична е тя, „защото подобни иновации са се появявали и в периода на 60-те години на миналия век, по време на индустриалната революция. Тогава разбрахме, че всичко, което сме извършвали с ръчен труд, като работата на дърводелеца, да речем, може да бъде извършвано от машини, и то по-добре. (Говорим за стандартизирани дейности, не за изкуство.) Автоматизацията на този процес също така ни позволява да мащабираме, т.е. да превръщаме продукцията в мащаб, в количество. Изплашили ли сме се тогава? Със сигурност. Но сме намерили път и подход да взаимодействаме с машината, която е щяла да улесни нашата работа. Сега се случва същото, само че не с нашите ръце, а с разума ни. Изведнъж машината може и да мисли – не съвсем като нас, но може да подпомага нашите мисловни процеси. И ако разсъждаваме по този начин, можем да се замислим какво представляват иновациите за нашето общество. Как бихме могли да погледнем на времето, с което те ще ни осигурят да разполагаме в по-голяма степен. Както с индустриализацията през 60-те години, така и понастоящем, стоят нещата с дигитализацията, с изкуствения интелект.“
Иновациите и хората със специални нужди
„Да се замислим за хората със специални нужди. Те не биха могли да посетят дадено място и да се насладят на разговори с определени хора. Изведнъж посредством очила за виртуална, за съпътстваща реалност или други интернет форми, тези неща стават възможни за тях и те биват приобщавани като част от обществото.“
Иновациите в образованието
Проф. Терзиева признава, че е много щастлива да преподава на студенти и че научава много неща от тях. „Иновацията се събужда или възниква в голяма степен и в начина, по който общуваме с различни поколения. Когато покажем на деца един стол, какъвто не са виждали, те ни посочват поне 22 негови приложения. Но тъй като ние сме вече пораснали и зрели индивиди, когато видим стол, си казваме, че това не може да бъде нищо друго освен стол, или ако имаме нагласа за креативност и проявим въображение, даваме най-много 7 предложения, но свързани все с познатата му употреба. А за децата рамки и граници не съществуват. Ето защо е много интересно човек непрекъснато да сблъсква различни поколения и да им позволява да се учат едни от други.
Начинът, по който сме свикнали да възприемаме образованието, е че в него трябва да има един експерт, знаещ всичко, служещ като референтна личност, отговаряща на нашите въпроси. Ние обаче живеем в XXI век и се сблъскваме с три типа проблеми: прости и лесни за решаване, например спукана гума, при които знаем как да действаме; сложни – изискващи експертиза, например да построим най-високата сграда или да създадем най-многообразния пъзел – детска играчка, за които може да нямаме веднага решение, но с помощта на експерти намираме и можем да го мултиплицираме, като го контекстуализираме спрямо съответната специфика; комплексни проблеми – бедност, мигранти, климат, енергиен преход и др., за които нямаме единствено решение, а трябва да съобразим множество съпътстващи фактори. За решаването на последните не разполагаме с референтна личност или с няколко експерта – за да достигнем някакъв еволюционен етап, са ни необходими мислите или разумът на много хора“, казва проф. Терзиева.
„Аз имам само едно дете“, споделя тя, „но казват, а и съм го наблюдавала при деца на приятели, че често родителите полагат едни и същи грижи, следват един и същ модел на възпитание, осигуряват една и съща среда за отглеждане на децата си, а те (Слава Богу!) се превръщат в различни индивиди, вместо в роботи с изкуствен интелект.
Трябва да разберем и да приемем, че често за учителите от предходното поколение е трудно, защото самите те са изплашени, фрустрирани, ужасени от това, че нямат толкова власт, и не искат да го признаят. Опасяват се, че ще загубят своята роля и пиедестала, на който са поставени. Време е обаче да разкрепостим това мислене и да си кажем, че учителят вече не е само преподавател, учителят е ментор, който съпътства процесите на мислене на учениците.
Има толкова много знание, което е най-бързо остаряващият ресурс, защото всичко се променя. Няма как да не сме в ход с тенденциите, но никога не бихме могли да знаем всичко, което е налично. Ето защо трябва да приемем отговори като „Не знам“, „Ще потърсим решение заедно“ и да успеем да накараме нашите ученици и студенти, които все по-често ще използват изкуствения интелект, да продължават да мислят вместо да си казват, че не могат да го направят по-добре.
Ако започнем да работим заедно, ръка за ръка с него, като възможност за учене, ще започнем да се замисляме какво представлява това, което той ни подава. Нека заедно направим стъпки към това да го анализираме, превърнем в нещо полезно и използваме. Ролята на учителя ще продължи да бъде като тази на сторъкия Шива, но много по-интересна, защото нито един ден няма да прилича на предишния, използваните слайдове никога няма да бъдат същите, информацията на стр. 23 от учебника вече няма да е от значение, защото ще създаваме учебниците заедно и те няма да бъдат просто книги, а динамични ръководства за бъдещето.“
Как един магистър и доктор по международен туризъм се насочва към иновациите?
Проф. Терзиева никога не е подозирала, че ще посвети научната си кариера на иновациите. От дете искала да стане лекар. Покойният й баща бил фармацевт, а тя – винаги свързана с медицината и фармацията. В гимназиална възраст установява обаче силната си чувствителност, която не би й позволила да се отдели от пациента, приемайки го като обект на изследване и лечение. Избира да следва международен туризъм в УНСС, за да прави хората щастливи, за разлика от всички останали, които избират тази професия заради многото пътувания.
Твърди, че, с малки изключения, по време на пътуване хората създават нови реалности, преживяват неща, оставащи завинаги в спомените им, нещо, което ги преобръща, образова и обогатява. Винаги е осъзнавала, че светът е необятен и се е интересувала от създаването на туристически продукти и управление на свободното време – една обширна тема според нея. Дисертационният й труд също е посветен на темата за свободното време и анимацията.
Според нея често минимизираме значението му, но се оказва, че богатството в западно-европейския свят като например Франция и Нидерландия, а азиатците отдавна са стигнали до този извод, се измерва в наличието на време, не в наличието на пари. Проф. Терзиева сравнява този въпрос с въпроса за кокошката и яйцето заради схващането, че който има пари, има и време, но тя отрича това, защото смята, че само когато човек разполага с време да даде свобода на мисълта си, би могъл да бъде ефективен в начина, по който създава бизнес модели и като резултат добавя финансова стойност в своето съществуване.
„По време на пандемията от Covid-19 ние, човечеството, осъзнахме, че имаме нужда да се свързваме, да бъдем заедно, да съпреживяваме, да споделяме. Оказва се, че през свободното си време правим това най-активно и най-автентично. В работното си време ние следваме и изпълняваме задачи, поставени от организацията, за която работим, и в динамичното си ежедневие забравяме да поставим чисто човешките разговори на преден план.
По време на пандемията в Нидерландия се проведоха експерименти на тема как можем от разстояние да посещаваме и съпреживяваме концерти, да правим дегустация на вино и т.н. Аз съм сертифициран фасилитатор по използването на Lego® като метод за създаване на иновации и за дизайн на нови, бъдещи сценарии. В този период правехме уъркшопи от разстояние. Изследвахме и установявахме, че произтичащото в свободното време е всичко онова, което ни прави щастливи, кара ни да мислим и ни изправя пред онези нови светове на идейност, която може да бъде превърната в нещо смислено.
Докато пишех дисертацията си към УНСС, аз работех в Българската търговско-промишлена палата, където постепенно се издигнах до изпълнителен директор на Националния център за професионално обучение в системата й с 23 клона в цялата страна. Едва 25 – 27-годишна, започнах да наблюдавам бизнеси, да осъзнавам какво търсят хората, кои успяват, кой как действа по време на криза, доколко сме и какво ни прави устойчиви, силни и продължаващи напред…
Предприемачеството ми даде отговор на въпроса защо в туризма и в свободното време успяват онези, които не се страхуват да експериментират, дори да грешат. Тук можем да сравним европейския и американския модел за предприемачество. В американския модел банката дава кредити на предприемачи, които поне три пъти са се провалили, а в европейския – на такива, които поне три пъти са успели. И ето къде може би бъркаме ние в Европа. А за мен е много важно ЕС да покаже своята добавена стойност, своя конкурентен принос към света. Тогава си казах, че трябва да съществува нещо, което да можем да правим, за да не спираме. Кризата по време на пандемията доказа именно това – устояха тези, които не спираха, макар че допускаха грешки. Онези, които останаха в ступор от ужаса, преживян от обстоятелствата, вече са извън борда. Така иновациите започнаха не пряко, а косвено да излизат все повече на преден план пред мен.“
В Част II на разговора ни с проф. Терзиева ще научите що е трансформационна промяна; от какви консултанти се нуждаят съвременните организации, за да събудят живителните си сили; какво означава да излезеш от рутината; коя е най-значимата иновация в живота на нашата събеседничка; каква е връзката между необятността на света и иновациите?
